Видеохолика 2013: Награди и специална селекция
25.11.2013
"Диаскоп" публикува някои
от наградените филми и кратка биографична справка за всеки един от авторите.
ЗЛАТЕН ВИДЕОХОЛИК
Санчирчимeг Ванчинжав / Монголия/Германия / с "Незнайна приказка", 2013
Денят започва с утрото и завършва с нощта. Може ли да се сравнят различните периоди на деня с различни възрасти на хората? Утрото е весело като играещо дете; денят по пладне е сияен като млада жена; а вечерта мъдра като старица? Различните периоди от деня са персонифицирани от три млади жени, които се намират в съседство с една юрта в голата степ. Всеки път, когато едната от трите жени обикаля юртата, периодът от деня се променя. Тази история, като излязла от сънищата, е вдъхновена от старите монголски традиции, гатанки и легенди.
Санчирчимег Ванчинжав е родена през 1982 в Улан Батор, Монголия. Следва икономика и завършва успешно през 2004 година. През 2008 започва обучението си в Университета за изящни изкуства в Саарбрюкен, Германия - предмет на следването й са медийни изкуствa и дизайн в класа на Тамаш Валицки. Нейната първа работа „Стаята” ("The Room") (2010), е избрана в Международния фестивал на късометражното кино в Оберхаузен, Международния арт филм фестивал „Асоло” и в Международния видео арт фестивал „Видеохолика”. През 2010 тя прави също филмите "Нейната сянка" и "Глухарче". От 2010 учи в класа на Буркхард Децлер, а също в класа на Сунг Хюнг Чо в същия университет. "Неизвестна приказка" е нейната четвърта видеотворба, която е създадена през 2013 в Германия и Монголия.
СРЕБЪРЕН ВИДЕОХОЛИК
Джеймс Сназел / Великобритания / с "Пейзаж", 2009
Работата „Пейзаж” изследва начина, по който архитектура и география могат да бъдат отнесени към внушаема повърхност на абстракция, като се използват цифрови снимки на лондонското метро и берлинския U-Bahn и звуци от Централната гара на Берлин за създаване на поредица от движещи се изображения. С това се търси да се деконструира триизмерната архитектурна среда в "перспективи на плоскост", което на свой ред отново изгражда критична чувствителност към конкретните, рационализирани пространства на градската картография.
Джеймс Сназел е роден в Уелс, Обединеното кралство. Живее в Манчестър, Обединено Кралство. Лектор и художник на движещи се изображения, прави творби с движещи се картини предимно за един екран. Следвал е изящни изкуства и защитава магистърска степен през 1997 в Училището за изкуства и дизайн в Кардиф. Избраните изложби включват: Берлински филмов фестивал „Салон на режисьорите”; Австралийски международен експериментален филмов фестивал; Атински видео арт фестивал; Фестивал „DA”, София, България; Фестивала „Punto y Raya”, Мадрид; Филмов и музикален ъндърграунд фестивал, Лозана, Швейцария и т.н.
БРОНЗОВ ВИДЕОХОЛИК
Анна Гарнър / САЩ / с "Последователни взаимодействия", 2013
Перформативното видео „Последователни взаимодействия”, представя как художничката успешно пръсва пет балона пълни с мляко, продупчвайки ги с игла, която държи между зъбите си. Формата и съдържанието на кръжащите над нея балони, наподобяващи кърмяща женска гръд, подсказват нежни и майчински отношения и все пак антагонистичният акт на спукването им е в противоречие с това взаимоотношение. Въпреки дискомфорта на акта, всеки балон е успешно спукан и задачата е изпълнена. Действието изобразява безполезния и антагонистичен обмен между художничката и обектите, задавайки въпроса какво всъщност се печели от повторението на тези неблагоприятни противоречия.
Анна Гарнър (р. 1982) е мултимедиен артист, чиято практика обхваща фотография, видео, пърформанс и скулптура. Анна получава своята бакалавърска степен по либерални изкуства от Evergreen State College в Олимпия, щата Вашингтон през 2005. В момента тя живее в Тусон, Аризона, където е кандидат за магистърска степен по изящни изкуства в Университета на Аризона. Работата на Анна изследва на първо място ясното осъзнаване на личния комфорт и пространство, и се фокусира върху физическите предизвикателства, които поставят под въпрос способността на художника да преодолява утежнени ситуации, малки сътресения, или физически изпитания. Нейните работи са редовно представяни в галерии навсякъде в Тусон, и са излагани в различни градове из САЩ и в чужбина.
МЛАД ВИДЕОХОЛИК
Липовански - Ненова - Мечев / България / е "Не я убивай!", 2013
Живеем в общество, чийто стойности са вятър и мъгла. Лицемерно, претенциозно и фалшиво. Прави се политика от културата, но никога културна политика. Мултикултурализъм? Интегриране на ромите, мразейки циганите.. Завладявайки пространства, като се разрушават училища. Предразсъдъците размазват реалността и след това я разединяват. Не, не, не ... Не я убивай!
Димитър Липовански (режисьор и оператор); Цвета Ненова (сценарий и видеомонтаж); Теодор Мечев (видеомонтаж). Триото работи под лейбъла на Arena Media със седалище в Русе, България. Arena Media има 10-годишна аудио-визуална история в областта на изкуствата и културния ландшафт. За този филм те са привлекли Андрей Тотев (графичен дизайн) и оперния певец Стоян Стоянджов.
ФИНАЛИСТИ
Питър Фройнд / САЩ / с "Лагер", 2011
Двама разказвачи, единият говорещ арабски, а другият мандарин, смесват оригинален и цитиран коментар на политическия и театралния смисъл на думата "лагер". Филмът е извлечен визуално от разнообразни източници на документални и игрални филми, представяйки неочаквани сходства между изображението на концентрационен лагер и предизвикателната естетика (игра на английските думи: camp и campy). Всеобхващащият колаж и експозиция подсказват за ролята на фантазията в травматичната историческа памет и етични корени на пищното и крещящо забавление.
Питър Фройнд е мултимедиен артист и учен, който се е установил в района на залива на Сан Франциско (USA). Той работи с движещи се изображения, звук, текст и интерактивни медии, изследвайки въпроси, свързани с другостта (различността) в нейното психологическо и политическо измерение. Негови творби са излагани в различни държави в света, включително в САЩ, Латинска Америка, Европа, Азия, Австралия и Близкия изток. Фройнд е доцент по художествена практика в колежа „Сейнт Мери” в Калифорния, където преподава художествени практики на медийните изкуства и теория на критиката.
Цялата информация за авторите и филмите прегледайте тук
Видеохолика в "Диаскоп" тук
редактор: Христина Мирчева