Христина Панджаридис: Момче подарява на момиче морето

Необикновен подарък

Момче подарява на момиче морето... докъдето се вижда.
Тя се чуди, поглежда го, цупи се, бяга.
Морето си стои на мястото от години.
Не става за медальон на шията,
нито като златна гривна на ръката.
Не е целувка с обещание за вярност до края.
Момчено е влюбено в морето.
Не в нея.

... Каква загуба на надежди.

Любовна градина

—  Любовта е градина, която всяка година чака ръце
за садене, поливане и плевене.
Всекидневните усилия омръзват – казва татко
посред наливането с кафе посреднощ.
— Искам да жужа в надпревара с пчелите,
да не броя морските изгреви,
нито те продължителността на смеха ми.
— Любовта е събиране – едно плюс едно
и изваждане на нереалистични очаквания.
— Не съм в часа ти по математика. При любовта
не изглежда ли всичко наред? Не си ли щастлив в кожата си
и сред себеподобните?
— Би могло да се опише и така, отнесена от чувствата, дъще. 
— Благослови ме, за да опитам.

Роклята

Открих я в черен чувал, натъпкан с дрехи.
Една от мамините рокли: без ръкав, лилава, на дребни цветчета,
стигаше ми до коленете.
Полепна по тялото ми,
не подозирах, че е можело да си разменяме дрехите. Някога.
Тръгнах на море,
сложих я в куфара си.
Майка не беше виждала морето.
Разхождах я по улиците,
вечеряхме в ресторант,
прегръщаше ни двете – без да знае –
русоляв, висок мъж, с позлатени рамки на очилата.

След трийсет години по нетрадиционен начин 
се срешнахме наново: майка и дъщеря.

Илюстрация: © Георги Чепилев

Христина Панджаридис в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.