Васил Кичуков: ГОПИ

Друго направление на Гражданското общество в помощ на институциите беше ДС - Другарският съд. Не се стряскайте преди да си изясним неговите функции. Както за всяко нещо и за него мненията бяха различни. Например на бай Стоян Неверника. Той тръбеше наляво и надясно, че е „радкина” работа, че само намират на хората служби. Веднага му се „опъвам”, защото нито заплати, нито хонорар получаваха членовете му. Бай Ристе също беше на страната на неверниците за дейността на ДС. Той вземаше винаги участие в разискванията с миродавното си мнение: „Хайляк хора, по нашенски казано, тръгнали да се занимават с действията на свободните граждани. Абе холам, за тая работа си има съдилища”.

Много съселяни, запознати с някои разглеждания на ДС, им опонираха: „Чакайте, чакайте, за да е създаден, значи има нужда от него. Ако искате да знаете, той е в наша полза, полза на селото, на обществото”. Тъй де, и членовете на ДС бяха уверени в ползата от съществуването му. Може би трябва  ДС да има 1,2,3 и т.н. споделяния на множеството разгледани случаи. За да не отегчаваме читателя, ще опишем само най-интересните и определяните за тях присъди. Ще го направим, защото много от критикарите и неверниците знаят за това, но са си такива по природа, все на контра, все на опакото.  

В Клуба на пенсионера имаше всичко на всичко пет маси. Рано се запълваха от любителите на белота. Който закъснее, трябва да изчака, докато някои кравар или овчар не напусне по-рано, та да може да се вреди. Може да не ви се вярва, но за мен е истина. А, да, петата маса е запазена за шахматистите, а те доста намаляха, но все още се намират „мислещи” пенсионери. Ако минете покрай сградата, ще чуете шума, повикванията с груб жаргон, от типа на „говедо, будала, серсем, тъпанар”...... Това са изрази от няколко посетители, както ги наричаха тук зрънца, които не се съобразяваха с необходимата тишина за мисловната дейност на картаджиите.

Между масите сновеше, видимо притеснен, бай Даньо. Няма да успеят с партньора си бай Ваньо да си осигурят маса вътре. Не беше голяма беда, защото и вън са играли на стабилизираната с бетон дворна маса. Наистина да се чуди човек, защо точно днес закъснява бай Ваньо! Той има голям, ама голям двор, повече от три декара. Възможно е да е стягал пазар със зеленчук. На борсата ходеше след 10 часа, разбира се, когато привърши играта на карти.

След последното разглеждане как вървят игрите по масите, бай Даньо излезе навън. Не се успокои и когато видя идващият му партньор, а напротив, повече се настрои за кавга. Да, така е, защото за него играта на карти е опасна страст. Ами да! Не търпеше забележки и най-вече грешки в разиграването. Махна с ръка към идващия, което означаваше да го последва към дворната маса. Там вече чакаше другата двойка спаринг-партньори.

Настаниха се двамата на свободните места. Бай Даньо едвам задържаше обидата от закъснението на бай Ваньо и го гледаше с нетърпим укор. Първата игра вечните партньори загубиха. Втората също. И затова беше виновен бай Ваньо. Погледът му не беше свеж, играеше разсеяно, а това довеждаше до много грешна игра. На бай Даньо му накипя, започна да го гледа през паузите с убийствен поглед. Как може да падат така, винаги са се поздравявали с успех! Будният нрав на бай Даньо не изтрая и... извади от джоба сгъваемото ножче, посегна през масата и... право в коремната област.

Ризата на бай Ваньо обилно се оцвети в червено. Партньорите скочиха, подхванаха го и право в здравната служба. Бай Даньо остана невъзмутим на масата. Точно какво е мислил в момента, само той си знае. Вероятно действието е било само да върне в играта партньора си и че напомнянето е слабо и безопасно.

Спря играта на карти и в клуба. Всички се споглеждаха и дума не обелваха. Какво да кажат, когато двамата са  партньори - ловджии, рибари… с една дума приятели. Когато добрият ловджия бай Ваньо е на лов, с него е бай Даньо. Когато добрият рибар бай Даньо е на риболов, с него е бай Ваньо. Да се чуди човек! Знаеха избухливия нрав на бай Даньо, ама чак до там!

Бай Ваньо, колкото и добър характер да имаше, колкото и да уважаваше своя партньор, отиде при кмета да се оплаче. Притесняваше се, че това може да се повтори още по-опасен начин. Искаше само извинение и дано това укроти буйния нрав на партьора му. Написа и молба до кмета за съответни мерки. Казах кмета, защото вече не сме Общински народен съвет. Новото административно делене  направи селото кметство към т.н. V-ти Район на гр.Пловдив. Абе, объркана работа. Тракия стана шести район, а за нас отдавна нямаше място в състава на Пловдив. Станахме община „Родопи”. Извинете за отклонението.

Резолира кметът молбата в горния ляв ъгъл ”За Другарския съд”. Ще попитате защо? Ами, защото бай Ваньо каза, че ако не вземем отношение, ще го даде на прокурора. Тежък случай за ДС, нали? И двамата батьовци са уважавани в село и затова членовете решиха да разгледат делото, най-вече да не отива на прокурора, а там тълкованието е опит за убийство. Кметът изпрати нарочни официални покани до двамата, за да може случаят да не отива по-нагоре.

Интересният случай осигури присъствието на всички членове. Най-неприятното беше, че бай Даньо приемаше действията си за безопасни, че ДС не е органът, който да го съди. Сами решете:

— Какво толкоз е станало? Кои сте вие, та да ми държите сметка? — бе изказването на бай Даньо след като му се дадоха думата.

Съвсем тихо от устата му се изплъзна едно келеши, но не всички го чуха. ДС се оттегли, за да определи своето становище. Най-твърдите искаха да се даде на прокурора. По-умерените искаха да му се наложи наказание и случаят да си остане в селото. Да, ама какво да бъде? Съдът има право да предлага на властите да бъде глобен до 25 лв. След това делото отива на прокурора. Един от членовете, който въобще не познаваше картите, направи колкото интересно, толкова и сполучливо предложение: „Да предложим на ръководството на клуба да не играе карти шест месеца.” Боже, та това са месеците почти без работа — октомври, ноември, декември, януари, февруари и март.

Обявиха решението и зачакаха реакцията на „подсъдимия”. Той с поомекнал поглед, въздъхна и рече: „Не искам само да ме съобщавате по радиоуредбата”. Младите не зная, но тогава във всяка къща имаше малки говорителчета, така наречените радиоточки,  за оповестяване на новини. Така всички научават кой какво...

Значи имало и по-лошо наказание от глобите.

Какво стана ли? Бай Даньо не само, че не игра карти, но не стъпи в клуба, докато изтече наказанието. 

Карикатура: @Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.