Уилям Бътлър Йейтс: Различните страни на най-известния ирландски поет

Новият и съвременен начин, по който Йейтс възприема света, съвпада с бързо променящия се политически пейзаж, което води до някои от най-известните му творби. Сред тях се откроява „Великден 1916“ — реакция на Великденското въстание, яростен и неуспешен опит на ирландските националисти да отхвърлят британското владичеството.

В друго стихотворение от същата книга, „Когато те помолят за стихотворение за войната“, Йейтс предлага идеята, че поезията трябва изцяло да стои далеч от политиката.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Вероятно никой друг поет от 29ти век не е имал толкова уникално и трайно влияние върху народа и националната си литература колкото У. Б. Йейтс (1865–1939). Широкият му набор от стилове и теми отразява променящия се свят, който е обитавал и повлиява поколения писатели след него. Искал е да „изкове мислите си в едно“, но най-доброто в творчеството му е пропито от собствените му личностни конфликти и идеологически противоречия, за да вплете в едно цялата сложност на живота.

По повод предстоящата 150та годишнина от рождението му, редакторите отбелязват човека и мита за него, като поглеждат към дългата му и разнообразна кариера с примери от поетичния архив.

Романтично начало

Йейтс показва интерес към поезията от ранна възраст. Първите му творби, много от които написани преди да стане на 20, демонстрират влиянието на поетите на Романтизма, особено Уилям Блейк и Пърси Биш Шели. Известни примери включват „Песен за щастливия пастир“ с елементи на мистицизъм и „Езерният остров Инисфри“ – идеализирана и носталгична поема с описания и фантазии за селския живот. Някои характеристики на тези ранни стихотворения, като фокусирането върху несподелената любов и прехласването по сънища и видения, остават теми в дългата и многообразна кариера на писателя.

Ирландски фолклор и Ренесанс

Запленен от вековното ирландско минало, Йейтс пише стихотворения за ирландската история и личности от келтската митология, вкл. „Розата по пътя на времето“, „Ирландия в идващото време“ и „Песен за странстващия Енгъс“. Тези творби по-специално черпят от легендите и фолклора, докато съживяват традиционни балади и песни. Увлечението на Йейтс по Движението за ренесанс в ирландската литература не се ограничава единствено до поезията: през 1892 г. той основава Националното литературно общество, съосновател е на Ирландския литературен театър през 1899 и години по-късно слага началото и пише пиеси за Аби Театър, който представя творби на съвременни ирландски поети и автори с доста голям успех. Някои от пиесите, вкл. „Его Доминус Туус“ (от лат. - Аз съм вашият Господ), са отпечатани в списанието „Поезия“.

Драматично отклонение

В стихотворения като „Проклятието на Адам“ предишният патетичен и приповдигнат език на автора в стил Романтизъм започва да клони към по-разговорните и директни регистри на речта. Тази промяна продължава, след като през 1909 г. Йейтс се запознава с много влиятелния поет и литературен критик Езра Паунд. Паунд става секретар на Йейтс и спомага за драматичното преформатиране на творчеството му. Стихотворения от тези години като „На приятел, чиито творби не водят до нищо“ и „Септември 1913“ са широко възприемани като първите модернистични творби на писателя. Както е видно от драстичните стилистични промени между „На Ирландия в идващите времена“ и „Септември 1913“, Йейтс и други хора на изкуството и писатели започват да осъзнават, че езикът, който преди са използвали в описанията на древни битки и пр., е неадекватен за реалните катаклизми на ранните години на 20ти век. Не може повече да се говори за „Анемичния червей който се крие в малката пещера, / Полската мишка се шмугна край мен в тревата…“, както самият Йейтс пише в по-ранно стихотворение, защото сега „Романтичната Ирландия е мъртва и забравена, / Тя е в гроба с O’Лиъри.“

Поезия и политика

Новият и съвременен начин, по който Йейтс възприема света, съвпада с бързо променящия се политически пейзаж, което води до някои от най-известните му творби. Сред тях се откроява „Великден 1916“ - реакция на Великденското въстание, яростен и неуспешен опит на ирландските националисти да отхвърлят британското владичеството. В това стихотворение Йейтс, самият той отявлен поддръжник на националистичната кауза, почита загиналите въстаници, без да ги идеализира, докато се опитва да анализира събитието и нееднократно жалостиво възкликва „Красота ужасна се роди“. Йейтс чувства раздвоение относно това дали насилието е най-добрият (или необходим)  път към ирландската независимост и това съмнение белязва много от творбите му. В „Ирландски летец предсказва смъртта си“ Йейтс описва пилот от Първата световна война, който се качва за фаталния си полет и знае, че „Онези, с които се бия, аз не мразя, / Онези, които пазя, аз не обичам“ и размишлява върху решението си да започне война, в която „Никой възможен край не можеше да им донесе загуба / Или да ги направи по-щастливи отпреди“. В друго стихотворение от същата книга, „Когато те помолят за стихотворение за войната“, Йейтс е дори по-двусмислен, като предлага идеята, че поезията трябва изцяло да стои далеч от политиката.

Напред в годините и мистицизма

Йейтс винаги се е интересувал от митологията и мистицизма, дори окултното, но тези светове започват дълбоко да влияят на творчеството му в средата на литературната му кариера. През 1917 г. той се жени за Джорджи Хайд-Лийдс и двойката скоро започва да експериментира с автоматично писане (или несъзнателно, движено от сили от отвъдното). Всичко това води до нов и по-широк интерес към магичното и мистицизма, ясно видим в книгата му „Видение“ (1925). От тази съвместна работа със съпругата му Йейтс развива сложни теории за живота и историята, като вярва, че съществуват известни повтарящи се модели. Той доразвива идеята във „Второто пришествие“, която се възприема като шедьовър и критика на Европа след Първата световна война: „На най-добрите им липсва убеждение / А най-лошите преливат от страст и плам.“ Вероятно вдъхновен от постоянното напомняне за смъртта по време на войната, след края й Йейтс все така размишлява за собствения си живот в Ирландия, като в „Молитва за дъщеря ми.“ Стихотворението му „Отплаване към Византия“ е по-приглушено размишление за старостта: „Възрастният човек е просто нищожество, / Изтъркано палто върху пръчка…“

Късна поезия

Въпреки минорните си нагласи за старостта Йейтс продължава много активно да пише и публикува през 60те и 70те си години. През 1923 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература, член е на Ирландския Сенат между 1922 и 1928 г. като част от продължителните му опити да насърчи развитието на изкуството в страната. Поезията и пиесите, които пише по това време, а след това, са едновременно местни и общозначими, лични и обществени, ирландски и универсални. Творчеството му става дори по-рефлективно, докато размишлява не само за света около него, но и за ролята си на мислител. Като активен редактор на собствените си събрани съчинения Йейтс избира за завърши последната си книга „Последни стихотворения“ (1939) с „Дезертьорството на Цирка на животните“ и „Политика“, като и двете отразяват оценката на писателя за кариерата и четирите му най-значими теми: младостта и старостта, ума и сърцето. В „Политика“ лирическият герой не може да се фокусира върху световните събития, когато вижда едно момиче и заключава „Ех да бях отново млад / И да я държа в обятията си.“

Когато умира през 1939 г. Йейтс е не само любимецът на Ирландия, но и значима литературна фигура в световен мащаб.

Илюстрация: Софи Херксхаймър

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.