Валери Валериев: "в подножието на порутената стена" — "мястото е свободно"

убил котката в гнева си

няма да дава обяснения (пред кого?)
не e и причина да се отсъства от работа

най-трудно е да поиска извинение
            но и сам да прости на себе си
            да се обича искрено

може би е добра идея
           да напише писмо с извинение
           и да го скрие в старата кутия за лекарства
          (някога – кутия за бисквити)
просмукана с аромата на валериан


природата, въздухът, прекрасната гледка
цял кат чисти бели ризи в раклата
книги, чаши, гребло

просторен двор с цветя, трошени камъни
             маркуч сред копривата

дърветата, звездите, хълмовете
            оставени сами
            приписани на никого

в подножието на порутената стена
поне едно добре облечено плашило
ще се радва вечно на цялата красота


какво да забравя днес?

провериха документите ни при качване в автобуса
там пише всичко – кои сме, закъде пътуваме

не успях да заспя, въпреки че стисках очи
възможно е пътят да е завинаги преграден

нищо не може да засегне безсмъртната душа
но тя много лесно може да се подплаши
и да побегне към някое непристъпно скривалище
             сребърната мечка се скрива в пещера, входът ѝ е затрупан от лавина
             златната риба се скрива в кладенец, входът му е затрупан със слама

поне се постарах погледът ми да почива върху нещо прекрасно
две седалки пред мен, по диагонал, до прозореца – лицето на момиче
което се извръща и гледа продължително
след трупа на всяка ръждива котка
прегазена на магистралата


нищожен в своите предположения

налагало се глоба:
            – за самоволно напускане на спалния вагон
           – за преминаване през облак от сажди
           – за пренебрегване на звуковия сигнал (свирка)
           – за отказ да се дадат подробни обяснения пред кондуктора

жалко: а аз останах без дъх, толкова усилно тичах гол по перона – за да върна 
запалка, за която мислех, че е златна, на човек, за когото мислех, че случайно я е 
изпуснал

Стихотворенията са от книгата на Валери Валериев "Мястото е свободно"
Изд. Versus, 2024
Редактор: Петър Чухов
Оформление: Иво Рафаилов 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна" — "мястото е свободно"

Валери Валериев

Валери Валериев е роден на 10 май 1984 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като адвокат. От 2021 е докторант към Института за държавата и правото – БАН.

Валери Валериев публикува стихове и разкази в Литературен вестник, сп. „Съвременник“, сп. „ТЕКСТИЛ“, сп, „НО Поезия“, „Диаскоп“ и други периодични издания. През 2004 г. е отличен с награда в студентски конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров. През 2006 г. печели конкурс за къс разказ на тема „Екстаз“, организиран от сп. „Алтера“.

Автор е на стихосбирките „Факти“ (изд. „Литературен вестник“, 2015 - номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“), „Кражбите зачестиха“ (изд. „Versus“, 2018), „Засечка“ (изд. „Versus“, 2020 – номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“; отличена с почетна грамота за участие в Националния конкурс за лирика „Иван Пейчев“) и „Мястото е свободно“ (изд. „Versus“, 2024).

Валери Валериев в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника