"Пиша всичките си стихотворения с перо и на светлината на свещ": Джон Купър Кларк за радостта от живота без технологии

Навлизането на мобилните телефони може би беше моментът, когато наистина се отвърнах от технологиите. (Джон Купър Кларк)

Пънк поетът няма смартфон, нито е-мейл адрес, дори не ползва компютър. Всеки трябва да опита.
 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

В ония времена изпитвах някакво съчувствие към онези, които е трябвало да станат компютърно грамотни. Виждах тия момчета в града – прибираха се в къщи с раница, пълна с техника, облечени в костюм на Хуго Бос. Направо като воденичен камък. Затова се отвърнах от технологиите. Всеки път, когато някой споменаваше компютрите, казвах: „И за какво ми е компютър? Аз съм поет.“

По-късно, тъкмо бяха излезли мобилните телефони, веднъж се возих в обществения транспорт до две момичета и дочух едното да казва: „Шефът ми ми е купил нов мобилен телефон.“ Да бе, помислих си. Ако ти сложи желязна верига на врата, тогава пак ли ще си хепи?

Навлизането на мобилните телефони може би беше моментът, когато наистина се отдръпнах от технологиите. В началото хората ми се възхищава, сякаш съм заел някаква принципна позиция. Мислех си, ами да, сега ми се възхищавате, но накрая ще стане „За кого, по дяволите, се мислиш, като нямаш мобилен телефон?“ Така и стана. Любовта им скоро се превърна в хейт.

Ако се опитвах да пиша съвременни криминални истории, хората казваха „И защо героят влиза в телефонна кабина?“

Последната технологична джаджа, която използвах, беше DVD плейър. След това реших, че в живота си не се нуждая от други машинарии. Пиша всичките си стихотворения с перо – красива вещ с калиграфска стойност – и върху пергамент на светлината на свещ. Първоначално перото беше реквизит за една фотосесия, която правих, но ми позволиха да го задържа, заедно с една мастилница. Не притежавам пишеща машина, нито компютър, нямам мобилен телефон, могат да ми се обаждат по стационарния. И без това обикновено съм си в къщи – не живея на луната.

Когато бях тийнейджър, доста ми харесваше идеята да съм следващия Мики Спилейн, великият американски писател на криминалета. Но се наложи да изоставя намерението си. Ако се опитвах да напиша криминална история за съвремието ни, хората щяха да кажат „И за какво отива там? Защо просто не напише СМС? Какви ги върши в телефонна кабина? Защо просто не провери в Гугъл по Скайп-а?“

Не всяка промяна е за добро. Прогресът е велико нещо, но често ми се иска да кажа „Хайде спрете се вече.“ Такава е природата на прогреса, нали? Винаги отива по-далеч от необходимото. Кой, по дяволите, е искал всичко да се контролира със сензори?

Повечето от музиката ми сега е на касети, защото най-доброто място да се слуша музика е в колата. У дома във всяка стая имам касетофон. Също телевизор, видео плеър и един резервен в бараката в двора. Имам два големи скрина, където държа всички видеокасети, които съм записал, както и такива, които съм забравил да върна във видеотеката през 1989 г., като „Терминатор“, примерно.

Да стоя настрана от технологическото развитие никога не е било политическо решение или дори нещо съзнателно. Не съм сигурен, че съм взел правилното решение, защото страдам от хиляди всекидневни наказания, причинени от аналоговите джаджи. Всеки ден е все „Посетете нашето приложение!“ или „Посетете нашия уеб сайт!“ На моята възраст човек редовно се сблъсква със здравните власти и я се опитайте да говорите с човек от кръв и плът. Невъзможно е.

Нито пък ми харесва „обществото без кеш“. Преживял съм 40 години, опитвайки се да изкарам пари от поезия и в момента, в който се сдобия с банкноти, изведнъж никой не ги иска. Дори банката ми се премести в друг град. Трябва да хвана такси, за да отида там и в двете посоки струва 70 лири, просто за да имам достъп до собствените си пари. Обаче няма да си направя онлайн банкиране. Чуваме за ужасни случаи с изчезването на големи суми. Когато получиш пари, предполага се, че тревогите ти свършват, а не са начало на цяла серия нови притеснения.

Много ще ми е неприятно някой да реши, че съм някакъв боец за социална справедливост, обаче технологиите изглежда имат пагубни последствия за хората, които изпитват затруднения с живота. Как се отразяват, примерно, на просяците? Ако не му се намират дребни, как въобще се оправя някой, който спи върху картони на улицата?

Няма как да притежавам компютър. Ще ме разсейва. След някоя друга седмица ще ме намерите умрял, заринат под купчина кутии от пица.

Друго, което мразя да виждам, са касиерите в „Теско“, които ги уволняват заради ония машини за самообслужване. Хората говорят за скоростта на технологиите, но какво, всъщност, става по-бързо? Навремето, ако имаше опашка в будката за вестници и списания и човек бърза за работа, можеше да грабнеш вестника си, отиваш най-отпред на опашката и оставяш девет пенита на щанда: „Дейли Гардиън, човече, и готово.“ Сега трябва да се наредиш на опашка и ти отнема цели 20 минути само да сканираш всеки предмет. Радвам се, че хората в днешно време живеят по-дълго, защото има толкова повече неща, за които се налага да прахосваш времето си.

Лично за мен винаги е било въпрос на компютър или кариера. Никога нямаше да свърша някаква работа, ако имах! Зная го, защото дъщеря ми има компютър. Не исках да ù купувам, но в същото време на човек не му се иска да налага собствените предразсъдъци на детето си. Би била единствената в класа си без компютър.

Снимка: Алиша Кантър/The Guardian

Както и да е, когато ù купих компютъра, тя каза: „Тате, и ти трябва да си вземеш, наистина ще ти хареса.“ Отвърнах ù: „Можеш ли да ми пуснеш Дион и Белмонт? Да видим колко време ще ти отнеме. Ето защо няма как да имам компютър. Прекалено лесно ще се разсейвам. Само след шест седмици ще съм мъртъв, ще ме откриете заринат под купчина кутии от пица.

И без това трудно се оправям с телевизора. Честно казано, никога не съм го можел. Имаме „Фрийвю“ и около 800 канала. Харесвам някои предавания. Научаваш повече за половин час, отколкото ако ходиш на училище 10 години.

Това е проблемът с технологиите – отнема ни нещо, което наричахме социален живот.

Чувам, че в днешно време има хора, които плащат луди пари, за да са „извън системата“. Представям си го като някакво оттегляне на място, където има религиозна, дзенбудистка енергия; като да стъпиш в друго измерение за известно време. Не съм от тази порода. Голям фен съм на електричеството, примерно. Обичам за кратко да ми го спират, просто за да си спомнят ония откачени природозащитници какъв е животът без електричество. Ако го няма, милиони хора веднага ще умрат. Затова 10 минути без него е здравословен урок за всеки. Съществуват много други неща в съвременния живот, които харесвам. Тъкмо бяха открили стрептомицина, когато като малко дете се разболях от туберкулоза. А в младите ми години наистина харесвах електрическите китари; свирех на бас китара в банда. Така че не съм от ония хора, които искат да са живели преди 200 години.

Благодарение на технологиите някои естествени човешки умения са започнали да атрофират. Питат ме „Какво правиш, когато не си в къщата си, нямаш мобилен телефон и се загубиш? Ами не се губя. Докато разполагаш с езика си, ще се оправиш. Хората спряха да говорят помежду си. Пък и единственото време, когато съм сам извън къщи, е, когато карам колелото си. Сега много от технологиите се занимават със залагания, но аз предпочитам стария начин – да си потънал във фасове и около теб - само отрепки. Първата ми работа беше на събирач на залози, така че явно от ранна възраст съм бил изложен на света на пропадналия комарджия. Според мен това ме е предпазило да се превърна в един от тях.

Това е проблемът с технологиите – спираш да комуникираш с реалния свят. При тях няма онова, което наричахме социален живот. Да почукаш на нечия врата. Да се срещаш с хора в кръчмата. Сега много се говори за отговорно пиене, но в кварталните кръчми това си го имаше. Намираше се по някой приятел на баща ти, който казва: „Обърна твърде много чашки, момче, карай по-полека – ще затворят чак след три часа.“ Просто такива деликатни неща – премерени реплики, които те възпираха да се превърнеш в пияницата, клатушкащ се по пътя към дома, който седи сам в нервен срив, докато се налива с евтина бира и гледа порно. Хората се тревожат за технологиите с помпозни технически термини и мислят, че идва краят на света. Обаче няма никакъв смисъл да гледаш в дистопичното бъдеще. Просто се огледайте наоколо. Кошмарът вече е настъпил.

Автор: Джон Купър Кларк

17.02.2024

Снимка: Алиша Кантър/The Guardian

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника