Христина Мирчева: Последният етаж

Както винаги пощата му е засипана с писма, но само едно от тях е в графа важни. Писмото от Оля беше пристигнало късно след полунощ. Необичайно дълго, придружено от няколко снимки. Нощни снимки от прозореца на нейния апартамент в един от най-скъпите квартали в София. Нещо като небостъргач, където тя обитава студио на последния етаж. Оттам се открива панорамна гледка към Витоша. Знае, че Оля обича да наблюдава върховете на планината – ту заснежени и потънали в мъгла, ту облени от силна светлина, или дъждовни и притихнали. Припомня му колко щастлива е била тези години с него. Оставяха детето ù при нейната майка, за да бъдат сами, когато той намираше време да се видят. Събличаха дрехите още от вратата и ги обличаха чак на следващия ден, когато си тръгваше.

Чу вратата на банята и минимизира прозореца на браузера, ще изчака жена си да се върне обратно в спалнята, благославяйки късното ù разбуждане, така ще има възможност да остане насаме за по-дълго време. Винаги става призори, шляпайки бос с чаша кафе, сяда на писалището в кабинета си, впрочем неголяма стая, отваря компютъра, а после и папката в най-горния десен ъгъл на десктопа, където лежи незавършеното му изследване, от месеци на N-та страница. Никак не върви, а сега и това писмо, което препрочита за кой ли път. Досеща ли се жена му? Няма доказателства освен внезапните му отсъствия, мълчанието, празния поглед, забил в незнайна точка... Делят едно легло, от години само формално. За развод изобщо и не мислят, прекалено обвързани, а и консервативни по отношение на устоите в обществото. Живеят в лъжа? И какво от това!

Спомня си как застава зад голата Оля в тъмната стая до големия прозорец, стена от стъкло, и обвива тялото ù с ръцете си. Улавя гърдите съвсем леко, докато много бавно я целува по шията, а после я обръща и обхваща първо горната ù устна, а после изучава с езика си кухината с идеално подредени бели зъби с дъх на нещо сладко, за което не можа никога да намери думи, макар че, ако не в друго, то поне в думите го бива. Истински дар беше тази жена, така внезапно дошла в монотонния му живот на изследовател, заровен в книгите. С нейното пъргаво младо тяло, с неизличимата усмивка, детската наивност и простота, но и мъдрост; и все пак необременена от сложните въпроси за битието. Потъваше в тези нечести часове на щастие без изобщо да мисли как и колко ще продължат. Продължиха няколко години, любовта им вместо да гасне, се разплискваше все повече и повече от мъчителната яснота, че не могат постоянно да бъдат заедно. Той намрази жена си, още по-лошо – изпитваше зле прикрита нетърпимост. Оля крепеше вяла връзка с ревнивия баща на детето си, с когото нямаха брак, само общи приятели, излети в планината, морски курорти, пътувания зад граница... Не се диша.

Тогава той спря да отговаря на обажданията и писмата ù. Огънят, който го изгаряше отвътре, стана видим и за неговите близки, сякаш беше станал прозрачен.

Тате, ти май си влюбен, беше казала през смях един ден дъщеря му, едва 12 годишна. Той не намери какво да ù отговори. Намаза препечената филийка с конфитюр от ягоди, изяж си закуската, каза ù, после я целуна по косата.

И сега отново това необичайно дълго писмо със снимки от познатата стена-прозорец с поглед към Витоша, дъхът, който го обгръща постоянно като лека пара, грапавата ù на места кожа, но иначе съвсем гладка — като вода на езеро. Какво трябва да се направи, той съвсем не знае.

Отваря отново уърдовския файл. Трябва най-сетне да довърши това изследване, от редколегията го чакат с явно недоволство, може би този път ще успее. Има един праг, който не бива отново да прекрачва, ако иска да излезе цял и сравнително невредим от водата, в която по непредпазливост е нагазил.

Илюстрация за Диаскоп: © Георги Чепилев

Христина Мирчева в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.