Като шепот (Поетично политическо) не с мегафон, а с метафора: Изложба съвременно изкуство в СГХГ

СГХГ представя

Като шепот (Поетично политическо)

Изложба съвременно изкуство

12 март 2024 – 26 май 2024

Откриване: 12 март 2024 от 18.00 часа

►

Една творба нe дава отговори, а поставя въпроси; 
и същинското ù значение е в напрежението между 
противоречащите си отговори.

Ленард Бърнстайн

Изложбата „Като шепот“ представя селекция от 11 артисти от 9 държави, чиято артистична практика можем да определим като „поетично политическа“. Водещото за тази практика е, че търси поетиката в трудната реалност и се интересува от състоянието на духа в политическата сфера. Вместо дидактика, това изкуство предлага преживяване и иска да създаде у зрителя чувство, а не рационална забележка, защото вярва, че именно чрез преживяване хората могат да се свържат както помежду си, така и с даден казус. То разглежда темите не като „наблюдение отвън“, а като „действие отвътре“. Така се отнася към остри политически въпроси, позволявайки по-фино и „плавно“ отношение към зрителя. Същевременно има критично отношение към тематиката и изразява позицията на художника към нея.

Боряна Венциславова (България/Австрия), И небето се прояснява (Магическо съпротивление), видео, фотография, 2018 г., мастиленоструен печат върху памучна хартия

Експозицията представя творби на пионери в подхода на поетично политическо изкуство като Бас Ян Адер (Нидерлания) и Етел Аднан (Ливан) и на съвременни художници, които работят активно в тази посока: Ела Литвиц (Израел), Петрит Халилай (Косово), Ариел Райман (Южна Африка), Шейла Камерич (Босна и Херцеговина), Натали Чеш (Германия), Давид Хорвиц (САЩ) и Дритон Селмани (Косово), заедно с българските имена в селекцията: Правдолюб Иванов и Боряна Венциславова. Избраните творби включват акварели, принтове, обекти, инсталации, видео и звук.

Правдолюб Иванов, „Животът на другите е някак си по-лесен“, 2004-2014, истинска къщичка за кучета, монтирана на стената на галерията

Заглавието е заимствано от песента на Трейси Чапман – TaIkin' Bout a Revolution (Говорейки за революция), в която тя пее: „Не знаеш ли, че те говорят за революция, която звучи (като шепот)“. По времето, когато пише песента, тя е на 16 години и в едно интервю казва: „Революцията ще се случи по един или друг начин. Аз се надявам на бавна, постепенна промяна към по-голяма справедливост. Насилието винаги е губещо за всички страни! Ако строгите икономии и расовото разделение продължат, ако се допусне да продължат нивата на бедност в световен мащаб, ще има разплата. Трябва да се вслушаме в шепота“.

Дритон Селмани (Косово), Синьо като дълбоко синьо (серия "Любовни писма"), 2019 г., черно мастило върху намерена пластмасова торбичка, Снимка: Атдхе Мула

Вземаме метафората на шепота, за да предадем нашето послание, че ако изкуството има призванието да говори по важни въпроси по начин, който изразява усещането на автора за несправедливост, то в тази изложба художниците го правят не с „мегафон“, а с метафора. Във време на какофоничен шум ние искаме да се вслушаме в шепота. Да предложим на зрителя да види „отвъд видимото“, да разкажем по нов начин наратива, да създадем емоция и да дадем надежда (за така необходимата промяна).

Куратори на проекта са Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман.

Ела Литвиц (Израел), Пътят, 2021, с любезното съдействие на Ella Littwitz & Harlan Levey Projects

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

Заглавно изображение: Бас Ян Адер (САЩ), Прекалено съм тъжен, за да ти кажа, 1970, черно-бял филм

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.