Георги Николов: Разговорна поема

разговорна поезия казвате 
ако ще е така по-добре 
да разговарям с духа на Чарлз Буковски 
в някоя от неговите кръчми 
с неговите прототипове по масите 
ние естествено да пием на бара 
да разговаряме за несъществени неща 
в никакъв случай за поезия 
толкова е поетично 
когато поетите не говорят помежду си за поезия 
а за конни надбягвания примерно  
за жокея с протеза във стремето
за изкуствения заек в гонката с хрътки
който бяга като заека на Ъпдайк
за спасители в ръжта отъпкали от скука 
големите житни гръгове
за покер за жени за риболов на марлин 
и на мерелин на испанска муха

винаги съм бил пощальонът казва той който
звъни само един път който отвори 
отвори и без това стиховете ми 
не са препоръчани а до поискване
и ми разказва как веднъж 
някаква никаквица безплодна муза
му е отмъкнала дванайсет стихотворения 
след бурна нощ и го е оставила 
да спи на пода сигурно ги е продала 
на някой начинаещ драскач 
от курс по творческо писане
ненавиждам тези курсове по-добре 
да идеш на сбирка на анонимните поети
гордо да кажеш аз съм поет и не пиша
от три години два месеца и седемнайсет дни
но аз съм алкохолик и пиша редовно
усмихва се Буковски и пали цигара 
дванайсет апостолически стихотворения 
хубаво заглавие на книга мисля си аз

спомням си онова негова интервю в което 
той казва че самотата не му пречи 
че е най-добрата компания на себе си
споделям му че съм същият и без това
човек е сам върху сърцето на планетата
безлюден остров на който няма да срещне
и сянката си напуснала го заради алергията ѝ
към тялото бедуин навлязъл 
с профил в миража отдръпнал се
прозирайки че жадувания кладенец е в него
и сам за себе си е той оазис
духът на Буковски се разкривява като холограма
не му допадат лирическите отклонения
в разговора за конни надбягвания бокс 
канадска борба с ръчката на покермашината
за жената надвесена над мюзикбокса в бара
приличаща в гръб на Фей Дънауей
някакъв смотан прототип от задните маси
се приближава да иска автограф от Буковски
без изобщо да поглежда към мен 
сякаш не той а аз съм духът 
но той взема ръката ми 
и му тегли с нея един калиграфски подпис   

и пак със моята ръка размазва 
една метафора на бара промъкнала се там 
като досадна муха по средата на разговора
Буковски не търпи метафори 
разговорната поезия също 
най-много някой разговорен идиом
метафорите покваряват поезията и поета
поетът трябва да се отърси от тях 
както куче се отърсва от бълхи
да пише като Кавафис с оскъдни метафори 
но този е друга бира неговите стихове 
са му ги нашепвали сирените край Александрия 
и той е можел да възстанови по памет 
Александрийската библиотека ако 
и той не е бил погълнат от вътрешния си огън
метафората не е повече от оня камион 
за превоз-пренос на значения 
зареждащ през задния вход и кръчмата 
в която пием с Буковски
и уж не разговаряме за поезия 
а си чешем хамелеонските езици за това онова
случва се и развалена стока
празни метафори в красива опаковка 
внесени контрабандно в разговорната поезия

но аз си падам по метафорите
винаги съм искал да разглобя някоя метафора
както детето разваля играчката
за да види от какво е направена
от думи разбира се но съчетани по-различно
от думите в един разговор
падам си по метафорите като по жени 
в черно еротично бельо вдовици 
при жив мъж обикновен фетишист
с кървавочервени устни оставящи
дактилоскопични отпечатъци по чашите 
с маникюр на лейди Макбет
падам си по Елиът хвърлен в джаза
от четири квартета по Куазимодо 
пронизан от един единствен лъч 
и ненадейно пада вечерта 
Чарлз Буковски ме поглежда под вежди 
отпивам от изветрялата бира 
и приключвам разговора.

17 – 20. 09  2023 

 Илюстрация за Диаскоп: © Георги Чепилев 

Георги Николов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.