Образът на младата българска селянка в картинните романи

Българската селска мадона е посестрима на жените-воеводи и на гражданките.

Зловещи сенки затъмняват съзнанието на българските деца. Днес вече се смята в реда на нещата да се подрива авторитета на държавници и обществени дейци – таланта на културни дейци, на български учени и т.н. не се зачита. Чиракът мисли, че знае повече от майстора и се хвали, че го наричат майсторе – само защото не помнят името му, а полуинтелигенцията се хвали, че има повече ум от всички и без срам се стреми да заема ръководни места в обществения живот.

Както корабът е изложен на гибел, щом се счупи мачтата му, така и едно общество, един народ ще изгуби мечтата си и душевното си равновесие, ще се люшка във вълните на света, докато се разпадне и изчезне в бурите на историческия живот. Същата печална участ ще има всяко учреждение, всяко сдружение, където няма утвърден авторитет. Затова днес първо трябва да се развие чувство на уважение към авторитета на обществените институти и ръководителите.

Авторитетът не е диктатор, не е спирачка на културния напредък, а е необходима уравновесителна сила в обществения градеж. Защо народното събрание избира председател? Само за да дава думата на желаещите да говорят ли? Та това е механична работа и може да се извършва от всеки присъстващ. Избира се не кой да е, а онзи, който според схващането на участниците в събранието е най-авторитетен между тях. Но днес всеки иска да води бащина дружина! Затова раздроблението на нашите партии не се дължи на нищо друго освен на това, че нямат ръководни личности със затвърден авторитет. Едно училище може ли да възпитава или едно дружество да развива полезна дейност, ако нямат в тях една личност като център на неговата интелектуална тежест.

Владимир Димитров - Майстора

Тъй като в България липсва визуална грамотност, която се възпитава чрез художествените творби на деветото изкуство, българският народ има предимно музейно отношение към живота. Това е все едно да гледам пепелник във форма на натурално листо. Тази аналогия между природния свят и предмета е занаятчийски способ и днес се приема за грешка. В съвременната технична епоха обаче преобладават промишлено създадени предмети – серийно създадени. И модерният човек от големия град не отъждествява своята жизнена среда с природата, а със света на изкуствените неща, направени от човек. И вмества предмета в един социален, а не в природен контекст. Затова занаятчийската техника на украса прави предметите различни, а механичната техника на промишлеността ги прави еднакви. На промишлеността съответства разбиране за живота, което поставя индивида като единица в серия, докато на занаятчийската съответства разбиране за живота като икономическа стойност на индивида. Ето защо стандартът на предметите зависи от изпитваната потребност да се установи някакъв начин на съвместен живот.

"Позитивната и негативната жена в съвременните български комикси"

Днес проектантът трябва да си състави ясна картина на съвременния живот и след това да установи мястото на предмета, който иска да проектира и реализира. Всички предмети трябва да се превърнат в мирни оръжия като се издигат до равнището на старите оръжия – продължения, усилвания, допълващи възможности на индивида, необходими за съхраняване на живота.

Има ли у нас икона на българския живот? Аз с недоумение се запитвам, познаваме ли днес образа на младата българска селянка, която през вековете носеше най-тежкия товар на българския живот? В миналото е нямало тегло и ужаси, непознати за този български щит към съдбата.

Васил Стоилов, Българска мадона, 1940 г.

Нека яхнем Пегаса на деветото изкуство и изоставим музейното отношение към образа на младата българска селянка през вековете – народническо, естетическо, фолклорно или етнографско! Деветото изкуство в своите романи в картини и комикси дава живо отношение, предизвикващо възторг и съчувствие към тази икона на българския живот – разгледайте „Под робство” от „Картинен вестник”.

Разгледайте нейното изкуство, изкуството на българската селянка, която днес дали съществува? Нейното изкуство не е било плод на естетизъм, а на духовна потребност – да се осмисли живота в неговата мътна река. Тя го изпявала, тъчала, везала, разказвала, рисувала, дори като поема в картини (от Пена Генова, първата българска творба в „Чуден свят”)… Нейната дреха е изпъстрена с птици, предпочитан бил паунът и перата му – символ на полова потентност и готовност за брак, с по-отворено червено и зелено, че да грее и с белушки ръкави…

Българската селянка като всеки самотник е много свенлива и скрита, но е и доверчива със спокойно простодушие. Затова поетите я сравняват с теменужките. Българската млада селянка крие в своя съсредоточен поглед вярата в най-добрите възможности на народа. Целомъдрена, тя има воля не само да твори българския живот в най-съкровените му национални форми, но крие в себе си и художническа воля да въплъщава отражението му в изкуството.

Георги Чепилев

Виж още: 

"Позитивната и негативната жена в съвременните български комикси"

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.