Накратко с Ейда Лимóн: Винаги пиша стихотворения. Бавно и трудно, те се раждат и винаги съм благодарна, че се случват

Ейда Лимóн е автор на шест книги с поезия, вкл. „Износването“, която е удостоена с националната награда за поезия на Кръга на художествените критици. Най-новата ù книга „Да си от уязвимите“ е в краткия списък за наградата за поезия „Грифин“. Тя е 24ят Поет-лауреат на САЩ и получател на стипендията „МакАртър“. Като поет-лауреат знаковият ù проект е озаглавен „Тук си“ и се занимава с въпроса как поезията спомага да свързва хората с природния свят.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Кое е последното нещо, което сте слушала и ви е развълнувало?

Слушах последния албум на Малена Кадиз „Към ада и луната“. Всъщност заглавието е малък поклон към мой стих от „Светли мъртви неща“. Малена и аз се познаваме още от младежките ни години в Сиатъл. Тогава изобщо не предполагах, че тя ще стане такъв талантлив текстописец и изпълнител. Сега възприемам албума като подарък. Постоянно го слушам, откакто ми го е изпратила. Има нещо мечтателно и пулсиращо в гласа ù, което ти позволява хем да ти е тъжно, хем леко. Всеки път, като го слушам, се чувствам все едно се завръща някакво липсващо парченце радост. А в днешно време радостта трудно се постига.

Кое стихотворение или книга ви е променило или оказало голямо влияние в живота ви?

Имаше една детска книжка „Летящият Димитри“, написана и илюстрирана от Блеър Дроусън. Спомням си, че я четях като дете и се вглеждах в картинките. В един момент Димитри лети над осветен от луната океан и се спира да си почине на гърба на един кит. Все още е по пижама и около него водата блести. Тази книга беше първия път, когато се замислих за невидимия свят и този на въображението като истински места; места, които можеш да обясниш и да опишеш на някой друг. Преди това си мислех, че въображението е единствено в ума ти, в тялото. Нямах представа, че можеш да го предложиш на някой друг. Това осъзнаване промени разбирането ми за езика и изкуството, както и за техните възможности.

Кой е първият ви спомен за поезията?

Мисля, че трябва да е бил свързан с книгите на Шел Силвърстийн, но си спомням също как четях „Анабел Ли“ на Едгар Алън По и си мислех, че е най-прекрасното нещо, което съм чела. Не го разбирах, докато учителят ни не го прочете на глас. Харесваше ми структурата му, римите и начина, по който почти се усещаше като че звукът го тласкаше напред. Всъщност стихотворението понякога все засяда в главата ми и не мога да се отърва от неговия ритъм.     

В какво виждате ролята на изкуството в обществения живот на този етап от живота?

Смятам, че изкуството има много различни роли в обществения живот. Но има една, към която постоянно се връщам; вярвам, че изкуството, и по-специално поезията, могат да накарат човек да изпитва чувства, каквито и да е. Това не винаги е успокояваща емоция, повече е разтърсване, пропукване на тежката броня, която трябва да носим, за да се справяме с живота. Но това разтърсване ни е необходимо, то е като напомняне за човечността ни, за нашите желания, гняв и нашата ранимост.

Какво искате да вземат хората от вашето творчество?

За мен е трудно да кажа какво някой би изпитал, докато чете стиховете ми. Зная, че за мен е чест някой въобще да ги чете. Вероятно някой читател би се почувствал по-малко самотен или повече „на ти“ с онова, което му се случва. Или може би умът би се отплеснал към ново красиво място, което няма нищо общо с моето стихотворение, но дори това би ме зарадвало, защото ще означава, че то е запалило въображението или спомените му. Надявам се моите стихове да предлагат един вид отпускане, отмора за здравия контрол на ума.

В момента работите ли над нещо, за което можете да ни разкажете?

Като настоящ Поет-лауреат на САЩ работя по знаков проект под надслов „Ти си тук“. Той съдържа два елемента: първият се нарича „Ти си тук: поезия в парка“ и е в сътрудничество със Службата по националните паркове. Ще представим седем стихотворения в различните области на националните паркове. Вторият елемент е антология на съвременни стихотворения за природата със заглавие „Ти си тук: поезия в националния свят“. Антологията ще излезе през април от издателство Milkweed Editions в сътрудничество с Библиотеката на Конгреса.

Освен този знаков проект, съм написала стихотворение за космическия кораб Europa Clipper, който тази пролет ще полети към втората луна на Юпитер. С това стихотворение ще има и детска книжка с илюстрации на прекрасния художник Питър Сис и ще бъде издадена от издателство „Нортън“.

Винаги пиша стихотворения. Бавно и трудно, те се раждат и винаги съм благодарна, че се случват.

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника