Васил Кичуков: Една беда не идва сама

Бай Начо се сдоби с нов съсед, издънка на известен от селото род. Съседът си построи хубава двуетажна къща. Засади двора с тревни смески, направи красив басейн, облепен със светлосини плочки, досущ както синее водата в Черно море. Не беше много голям, скромни размери, около три-четири пъти по-голям от джакузи. Обгърна двора с красиви огради като облепи с мрамор цокъла на бай Начевата ограда откъм неговата страна. Измаза и изпръска тухлената част с бял мраморен прах, а колоните с по-тъмен цвят, за да се открояват. А бе, красота, откъдето и да го погледнеш.

Всичко дотук добре, ама нали обича кучетата и то по-едрите породи, от грамадните породи. Нямате си представа какви „мечки” са. Постави ги той в специални клетки от тръби, ако не се лъжа от по ¾ цола. Да, истински клетки, отгоре затворени със същите тръби. Загради малко дворче в другия край с такива тръби, по-далече от неговата къща — за разходка на добичетата.

Ще кажете, какво толкова! Питайте бай Начо, той ще ви каже как прекарва нощта със семейството си. Като всички кучета и комшийските мразят многобройните котки, прескачащи  навсякъде през нощите. Мине ли край клетките някоя котана и започва един гръмогласен лай, сякаш иска да разбуди заспалата тъмнина. Като кажат бау пустите му кучета, все едно удрят по двуметров тъпан с бухалка, колкото футболна топка. Ако можеш да почиваш при това положение, кажи ми?

Представи бай Начо оплакването в писмен вид в кметството, взе си входящ номер и зачака резултата. Естествено, новият съсед бе повикан при кмета и получи разпореждане. Горкият любител на едрите породи кучета бе принуден да ги заведе в частния имот, закупен наскоро в бившия стопански двор.

Отдъхна си бай Начо, пък и цялото семейство, за разлика от децата, които се наслаждаваха на съседските „мечки”.

Новият съсед има двама сина в тийнейджърска възраст и малко по-големки. Честно казано и малко буйнички. Обичаха като всички младежи да се забавляват. То едни забавления, как да ви кажа? Попитайте бай Начо как ги преживява.

Събира се младежката дружина, мъжки и женски същества. Започва се едно среднощно цамбуркане в басейна, едни весели викове до „небесата”, а уредбата се тресе от силната музика, сякаш се опитва да надвика дружината. Не друго, ама това продължава до малките часове на нощта. Не помагат забележките на бай Начо, излизащ с подпухнали очи от безсънието.

Сещате се какви са отговорите на възбудената дружина или да ги приведа: Гледай си работата, старче, каквото искаме, това ще правим в нашия двор, допълнени с някои не дотам лицеприятни подмятания.

След новото донесение на умореният бай Начо, след проведения разговор при кмета, се постигна някакво подобрение в околния въздух на двата съседски двора. Сигурен съм, че ще попитате за колко време. Ами, колкото да се наспи семейството на бай Начо за два-три дена. Не че не липсваше поредната „дандания”, но поне продължаваше най-много до мръкнало.

Бай Начо се стресна в съня си, като чу изстрел от пистолет. Само това му липсваше, горкият. Изскочи навън, като си беше без пижама, готов да избълва куп местни псувни. Свежият въздух го отрезви и остана прикрит зад ъгъла на къщата. На кой не му е мил животът? А съседът не обичал котките, та за това прострелял една.

Рано-рано чакаше със син-зелен оттенък на лицето бай Начо пред входната врата на кметството, защото служителите не бяха дошли още, пък и на него му трябваше кмета. Ще направи той едно писмено оплакване, дано се върне спокойствието на тяхната улица. Имаше късмет, че кметът беше подранил и навреме щеше да подаде жалбата и отиде на работа. Кметът обеща да вземе по-строги мерки за нарушаване на обществения ред в селото.

Залисан в ежедневните задачи, той позабави привикването на новия съсед, а бай Начо не можеше повече да чака. Търпението му се беше изчерпало.

В кметството пристига запъхтян нарушителят на обществения ред и спокойствието на хората. По забързания му разказ за действията на бай Начо се разбра, че е започнал да събаря оградата помежду дворовете им. Кметът изпрати комисия в състав: строителния техник, полицая и една служителка за изясняване на  случая. Изнесоха се бързо към въпросните дворове и що да видят — бай Начо чакал ден, чакал два да вземат мерки и решил сам да накаже неразбрания съсед. Направил скеле покрай оградата, свалил керемидите и подхванал да събаря тухлената зидария. Комисията влезе в двора на съседа и учудено и смутено гледа действията му. Техникът плахо започна:

—  Чакай, бе, бай Начо. Недей така. Това струва пари, много труд и най-вече как красиво е направена.

— Оградата съм я правил аз и ако искам ще я съборя, ако искам - няма – избоботи и дори не погледна към новодошлите.

— Кажи, правилно ли е построена оградата – обърна се служителката от кметството към техника?

— Да, правилно, по линия, според закона.

Намеси се полицаят, който видимо познаваше нрава на бай Начо:

— Бай Начо, слушай, не искам да обиждам кмета, ама ако беше дошъл при мене...Така щях да ги подредя тия комшии, че нямаше  младежите да помиришат селото.

Бай Начо мълчеше, защото приемаше думите на полицая като временно решение. Той стоеше в работната си поза и ядосано говореше:

— Когато облепваше мрамора и правеше пръсканата мазилка върху моя дувар пита ли, а?

Искаше да намекне, че го е предупредил за тези действия, но се отказа, за да не го помислят, че не обича красивото и да не усложнява нещата.

Полицаят напусна комисията, заобиколи през пътя и се появи в двора на бай Начо. Виждаше се как говори нещо и клати глава нагоре-надолу.

Видимо успокоен, бай Начо вече не се виждаше край оградата. 

2020 г.

Карикатура: @Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.