Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери...

***

Подредих онези вечери обратно в себе си
(както тогава нощта се подреждаше пласт по пласт върху нас),
вечерите, когато заспивах в каютата на тялото ти
и сънувах рибите зад стените ù;
когато това, което ставаше отвън, не беше,
че дъждът вали, а че просто ние се движим
срещу отдавна неподвижни капки. И събирах минутите,
разпилени из джобовете ни, защото знаех, че е близо времето,
когато ще се опитвам да превърна въздуха в каквото беше.
Ще минат много зими,
преди да си припомня как да крещя
истинското си име,
преди да започна да живея,
примирен с жестокото безсмислие на ръцете си.
Сигурно е немислимо да се опитваме да се научим
отново да мълчим – а искам отново да мълча,
да не мисля, да не вярвам в нищо, да
не знам нищо за света и себе си,
да не съм способен на нищо, освен може би да
правя онова, което малко хора могат:
да сънувам рибите зад стените на каютата и да
превръщам въздуха в каквото беше.



Стихотворението е от първата поетична книга на Димитър Ганев "Никол слиза по стълбите"
ИК "Жанет 45", декември 2013
Оформление: Христо Гочев
Редактор: Георги Господинов

Публикува се със съдействието на автора и издателството през 2014 г.

Фото: @Диаскоп

Първа публикация: 25 януари 2014

Любовна лирика в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника