Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид
03.04.2024
Превод от английски език: Юлияна Тодорова
Понякога май виждаш най-лошото ми
аз. Любимото размъкнато долнище в
тревисто зелено, без сутиен по цели дни, косата
вързана нескопосно и халтаво, челото смръщено
там дето дяволски мисли с бесни копитца
в ума ми танцуват. Как ми се иска да кажа: означава че
те обичам, бялата лекьосана ти-шъртка,
сълзите, черупките от шам-фъстък, неизхвърлените обелки от
портокал върху бюрото ми - но всъщност е друго.
В тая къща се движа с теб, а в ума ми
е различно, без бремето на красивата клетка.
Правя го както в избуялата трева, животното в мен повече
от всичко друго. Греша, защото те обичам е,
но е повече така, когато ми го казваш и ти, на
тъмно, през завесите вятър студен, може би за
първи път в живота ми, и го вярвам.
Илюстрация: © Георги Чепилев, "Джаз", поп арт изложба "Знаци на времето", 2006 г.
Прочети в оригинал
Ейда Лимон в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника