Стефан Иванов: Без мен

Наистина много се вълнувам. Това е първата ми книга с поезия от десет години насам. Какво ли не стана за десет години.

Благодаря на Марин Бодаков, пръв читател на ръкописа, и на следващите — Силвия Чолева и Иван Димитров.

Благодаря на Бояна Павлова, която създаде дом за думите.

Книгата включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки. Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен.

Стефан Иванов

---
на м.б.

как да го назова
усещам те близо
в невидимата далечина
събуждам се
искам да ти разкажа съня
още топъл
казвам ти го наум
с желание че ме чуваш
чета имейли отпреди шестнайсет години
мисля си как се разхождаме в парка
ядем мекици със сладко и сирене
смеем се
гледаме как куче гони катерица
надпреварваме се
в миенето на чинии
в ранното ставане
в отмятането на задачи
в простирането в поливането на цветя
в забравянето на себе си
още те чувам как казваш
че искаш да имаш червената ми брада
макар и да побелява
търся снимката на която яздиш кон
и я намирам
макар отдавна да се готвеше
не съм съгласен че тръгна натам
не мога да свикна
няма друг като теб
втори брат си ми и си
разговор който продължава
мълчание което прегръща
човек който е тук

---
рано сутринта направих забележка
на шофьора на 74
че чалгата която си е пуснал
звучи в целия модерен и чисто нов автобус
защото колонки има на дузина места в него
и той вместо да я изключи или намали
каза
изплювайки думите с вик
„за войната ли да слушам
по цял ден само за войната ли
стига вече“
нямаше как да се скарам с него
очевидно не спира да мисли за нея
тя звучи в главата му
той се опитва да я заглуши
но тя си пробива път към сърцето
никой не е пощаден
искам да го прегърна
но има риск от катастрофа
или от още по-голям скандал
гледам го в очите за кратко
кимам му
виждам как ръцете му
стиснали волана
се отпускат
и излиза тиха въздишка
спира музиката
не и войната
колкото и да желаем това
нейната спирка още не е дошла

Стихотвореният са от последната книга на Стефан Иванов "Без мен" (2024)
Изд. Кота 0
Редактор: Марин Бодаков
Художник: Бояна Павлова
Брой страници: 392
Цена: 20 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Снимката е на Яна Лозева от премиерата на книгата в Театрална работилница "Сфумато" на 27 март 2024 г.

Стефан Иванов

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на стихосбирките "4 секунди лилаво" (2003), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004), "Списъци" (2009) и "Навътре" (2014). За "Списъци" е номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов".

"Навътре" е номинирана за първите награди за литература на НДК - "Перото". Носител е на наградата "София: Поетики" (2011). Съавтор е на пиесата "Медея - майка ми", спечелила "Икар" (2013) за най-добро представление. Пиесата му "Между празниците" е номинирана за "Икар" (2014) за драматургия.

През 2017 г. пиесата му "Същият ден" е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм "Задачи за деня", по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за "Оскар".

От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, турски, сръбски и други езици.

Стефан Иванов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника