Христина Мирчева: Ной

Дневникови записки от скука

Животните се бяха настанили удобно на седалките на автобуса, съвсем кротки, да не повярваш. Вече дни пътуват по магистралата. Пейзажът се сменя, но не и времето. Дъждовно време, какво да е друго. Прозорците, по които се стичат струйки вода, се замъглят и размазват гледката. И тогава всички заспиват. Сън, закуска, сън, обяд, сън, вечеря, сън…

Налага се често да спират. Напрегнати, животните се втурват навън. Пустош, няма кой да ги види.

Добре, че случиха на търпелив шофьор. Казва се Ной и пътува със семейството си. Който се вслуша отрано в предупрежденията му, успя да тръгне. За присмехулниците, които не се качиха, нищо не знаят, а и няма откъде да научат. В онзи ден мрежата, вечна уж, се разкъса и всички връзки се изгубиха. Трябва да си провидец, за да ти е ясна картинката. За какво им е? Вярват, че Ной е почтен, че знае какво прави и ще доведе делото докрай. Но дотогава има още много време. Запасите от храна и вода са отлични, ще им стигнат, няма да се налага да се изяждат един друг.

А и колко е приятно това пътуване с отложени грижи, тревоги и мисли за бъдещето.

Снимка: Личен архив

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.