Гурам Одишария: Не, това не са очи, а рани

Паметник, който може да бъде издигнат 
на която и да е страница от тази книга

Глухарчето – пътешественик и мой приятел, 
се оставя на вятъра,
докато земя, вода, огън и вятър
се сменят в тези редове.
Фонът на хартията е белият им поглед,
разговор между очите.
Фонът на хартията – бял паметник
на неизреченото.

***

Не, това не са очи,
а рани –
промити с морска сол.

Не, това не е поглед,
а молба –
безмълвна и унизена.

Не, това не е мълчание,
а плач –
в прегръдка с тишината, като с майка.

Не, това не са думи,
а устните ти –
уморени птици.

Пейзажи

Нов странен пейзаж
те кара да притихнеш – 
има цвят на кости
с млечна пяна облени.
По солените мигли на морето
се стича размито небе.

От сблъсъка на очите с леда
погледът се разтапя.

И крещи птича кръв по снега,
тъй както името ти в мен.

Стихотворенията, които публикуваме, са преведени от поета и журналист Тильо Тилев.

Гурам Одишария

Гурам Одишария е грузински поет, писател, драматург, общественик, носител на повече от десет национални и международни награди, сред които Държавната награда на Грузия в областта на литературата, изкуството и архитектурата. Роден е на 24 септември 1951 г. в Сухуми. От 2012 до 2014 г. е министър на културата на Грузия. 

Автор е на 10 поетични книги, сред които „Псалми за теб“, „Мир на този дом“, „Ключове от морето“, „Полунощно дърво“, „Соната за Сухуми и за теб“, „Сто стихотворения“ и др.

Известен е с романите си „Завръщане в Сухуми“, „Океанът на Черно море“ и „Котаракът на президента“, както и с пиесата си „Далечно, далечно море...“

Негови произведения са преведени на повече от 20 езика.

Тильо Тилев

Тильо Тилев е автор на шест стихосбирки: „Извънсезонно време“ (1992), „Сънят на разума“ (1999), „Една октава над дъжда“ (2002), „Крал Артур и другите ми братя“ (2008), „Стихове за посветени“ (2012) и „Дъхът на твоето очакване“ (2019).

Съавтор и преводач на книгата „Стихотворения“, в която участва в същата роля и грузинският поет Роберт Месхи (2023, Тбилиси).

Негови стихотворения са преведени на испански, словашки, турски, арабски, английски, грузински, гръцки.

В стиховете му често присъстват образите на мълчанието, самотата, съня, смъртта, поради което е наричан „поет на тишината“. В тази връзка Румен Денев отбелязва: „Поезията на Т. Тилев е доказателство, че понякога тишината може да бъде чута, ако между два звука дъхът на поета спре за миг и сърцето прескочи един такт от любов.“

Тильо Тилев в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.