Екатерина Костова: Свободна да се променям

Интервю на Христина Мирчева с Екатерина Костова – поет, прозаик, журналист и издател, за ключа към буквите, за писателските тайни, за срещите и разговорите като безценни свидетелства на нашето време.

Книгите, които пишем, са свързани с живота ни.

То е, като да искаш да се разходиш из някое историческо място и когато стигнеш до него – да застинеш, да се потопиш изцяло във времето и в простанството, да го наситиш със  собственото си въображение и да преживееш всичко това – през себе си, разбира се. 

Почти винаги чета по няколко книги едновременно.

„Време. Кръв. Пясък“. Заглавие, което провокира да отгърнеш и прочетеш книгата. По какви пътища стигна до него.

Странно за някои, а за мен съвсем закономерно книгите, които пишем, са свързани с живота ни. Моят път до този роман минава буквално през житейския ми път до Испания и обратно.  Ако не бях живяла там известно време, едва ли бих се заела да пиша книга за Гражданската война. Със сигурност нямаше и как да бъда провокирана да мисля в тази насока.

Впрочем, в предисторията на романа, която читателят ще открие, като отгърне книгата, описвам точно тази взаимовръзка. Благодарностите накрая я допълват.

Книгата е посветена на проф. Светлозар Игов….

Така е.  Провокацията за темата дойде именно от него. Негова е идеята да включа и някои от персонажите, които не са измислени герои, а са реални хора – Хемингуей, Джордж Оруел. Техният живот също е свързан с Испания и с  Гражданската война.

Кое те подтикна към темата на „Време. Кръв. Пясък“? Ако не е писателска тайна, въведи ни в кухнята, разкажи ни за процеса на съзряване и написване на романа, за героите, за настроението, което те е съпътствало по време на този процес.

„Подтикването“ към темата е точно тази провокация на проф. Игов, за която разказвам в предисторията. Факт е, че без него едва ли този роман би се появил на бял свят.

А иначе в кухнята, като във всяка кухня, не само писателска, има най-различни етапи. Да се спреш на темата, да решиш как да подходиш към нея, после да си набавиш необходимото – в моя случай изключително много първоначална информация, факти от онова време. Да проуча всеки от тях, като го гарнирам със снимки и видеа, за да вляза наистина в 30-те години на миналия век, да ги почувствам, да ги „помириша“, ако щеш. След това целият този „суров“ материал да превърна в една история, която да ме изчака да я напиша. 

В този предварителен момент, безспорно най-трудоемкият за един роман с исторически сюжет, изключително ми помогна изследването на Антъни Бийвър – военният анализатор, който се твърди, че е най-добрият познавач на историята на Гражданската война в Испания. Неговото блестящо изследване „Битката за Испания“ се превърна в моя настолна книга, докато писах романа в продължение на близо 2 години.

Намерих през интернет статии и материали и за българи, участвали в Гражданската война на страната на Републиката като доброволци в Интернационалните бригади.

Когато вече започнах да пиша, мислено обхождах улиците на любимия си средиземноморски град, в който бях живяла - Аликанте, както и на Валенсия, на Барселона – все места, на които съм била реално. Ще видите моите герои из тях. А благодарение на властите в Аликанте, които пазят историческата памет за града си жива, ще ви потопя и в онези ключови моменти от Гражданската война на тяхна територия, които са оставили следи не само в паметта на хората.

Колкото повече се оформяше историята на моя герой, толкова повече се чувствах „вътре“ във времето, в което го бях поставила и на местата, на които го бях отвела. То е, като да искаш да се разходиш из някое историческо място и когато стигнеш до него – да застинеш, да се потопиш изцяло във времето и в пространството, да го наситиш със  собственото си въображение и да преживееш всичко това – през себе си, разбира се. 

Кои са писателите, от които си се учила и се учиш, български и не? Жените или мъжете са по-добри в писането в нашето съвремие?

Бих разграничила писателите на такива, които на мен не ми допадат, и на други, които харесвам, но не и на добри и лоши. В никакъв случай не мога да сложа мъжете и жените на противопложните блюда на писателската везна.

Колкото до ученето – мисля, че вече се уча само от собствените си грешки. В това число и писателски. И това не е високомерие. Прехвърлила половин житейски век, с камари прочетени книги в него, всяка от тях урок, в повечето случаи абсолютно неосъзнат като такъв, и с професия, която държи ръцете ми на клавиатурата на компютъра всекидневно, мога да кажа, че съм изградила свой личен стил. А дали е добър или лош – това могат да кажат само читателите.

На какво държиш най-вече, когато сядаш на писалището – честността, дързостта, измислицата, реалността, случката, сюжета или езика… Някои от твоите ритуали на писане.

На всичко, което изброи, държа. Да съм честна към темата, която съм избрала, за мен е важно. В това, освен майка ми, ме е възпитала и журналистиката. Да съм дръзка е провокация първо към мен самата, после и към читателя. Да вярвам в измислицата – като писател – е почти същото, като да вярвам в реалността: няма как да не ги изравниш в сюжета. А случката и сюжетът като поредица от случки  – без интересен език едва ли биха предизвикали любопитството на читателите.

Ритуали специални нямам. Просто сядам, затварям наум очи и пиша.

Кое друго изкуство те провокира най-много, за да пишеш?

Четенето. Изкуството на четенето. Да търсиш между редовете и да намираш смисъл. Иначе ме вдъхновяват и картини, и музика.

 Ти си поет и прозаик. Автор си на три романа и три стихосбирки. (На романите „Платното на Пенелопа“ (1994 г.) „Писма под възглавницата“ (2014 г.), „Свети Никола от Залива на подковата“ (2017 г.) и на три стихосбирки – „Думите ме носят“ (2016 г.), „ОБРАТ-но в себе си“ (2019 г.), „Кръстопът на тишината“ (2023 г.)). Но си и дългогодишен журналист.  Как се съчетават тези две напълно различни настройки – на интроверта, зает с личното си творчество и на екстроверта, готов да изслуша друг творец и да надникне не на шега в чуждия свят? Да се вдъхновяваш, но и да си вдъхновител.

Почти винаги е изтощително да искаш да пишеш не новини, а новия си роман или стихотворение, а да нямаш физическо време. Както се пошегувах на премиерата на поетичната ми книга „Кръстопът на тишината“ в Пловдив през есента на миналата година, писателите, поне в наши дни, винаги мечтаят за „творчески ковид“. Та, ако успееш да се откъснеш, пренастройката не е толкова трудна.

Колкото до срещите и разговорите, писането за други творци и интервютата с тях, каквито правя благодарение на професията си, са безценни свидетелства за нашето време и за хората, които са артистичното му лице. Определено са силно зареждащи и не могат да се сравнят с нищо друго, освен със самите себе си. Опитвам се да кажа това на по-млади колеги – и журналисти, и писатели. Много искам да ме разбират.   

А вече си и издател, собственик на издателство К PR 1. Прелюбопитно е какво крие този шифър. Ще ни разкажеш ли предисторията на създаването на твоето издателство – планове, цели, намерения…

Определението за шифър ми харесва. Не случайно има ключе в знака на издателството. Иначе зад тези букви аз лично съм „заключила“ посланието Keep reading – KeePReading! Единицата е ключе – защото първо е ключът: към буквите. След тях идват думите, четенето, писането, преживяването, познанието. А то не е ли всичко?

Да направя издателство си зрееше отдавна като идея у мен. Радвам се, че идва с „Време. Кръв. Пясък“. Този роман е първата му книга. В плановете ми са малко книги на година, но с отношение към срещите им с читателя. А като са малко, означава, че много искам да са запомнящи се и като книжно тяло, и като съдържание. И не, няма да издавам само свои книги :)

Кои са първите книги в твоя издателски план?

За първата казах, тя е факт. Предстои първата ù среша с читатели в Пловдив и в София. Съвсем скоро ще обявя кога и къде в края на май ще бъдат. Радостна съм, че втората книга в плана на издателството вече се подготвя. Нека я запазя в творческа тайна, но обещавам да е впечатляваща.

Живяла си извън България. За всеки е различно, а при теб помага или пречи отдалечаването от родната земя?

Перспективата се сменя – това винаги помага да се вгледаш по-дълбоко в самия теб. А това е важно не само за всеки пишещ, а и за всеки мислещ човек.   

Какво четеш в момента? И как четеш  – по една книги или по няколко? Твоето семейство има ли принос към слабостта ти към писаното слово?

Почти винаги чета по няколко книги едновременно. Имам чувството, че изпускам много книги на български автори и ги изпускам, но ако имах още 24 часа в денонощието, пак нямаше да ми стигат. В момента съм „Извън обхват“ на Евгени Черепов почти буквално :) Чета я паралелно с документалната „Смъртта на бялата лисица“ на Анна Заркова заедно с „И винаги любовта“ на Ина Иванова. 

А за приноса на семейството ми към четенето ще кажа само, че е е огромен и че в семейството случая визирам моята майка. Тя е литератор, учител, човек с изключително чувство към езика, правописа и правоговора. Доверявам ѝ се напълно да коригира книгите ми, включително и „Време. Кръв. Пясък.“ Тя е и сред първите ми читатели винаги - критичен и смислен.

Твоето творческо и житейско кредо.

Не живея под мото или лозунг. Държа на свободата си да се променям. И творчески, и като човек. Ако това би могло да се определи като кредо, то тогава нека е „свободна да се променям“.  

Твоето послание към читателите на Диаскоп.

KeePReading, Продължавайте да четете :)

Автор: Екатерина Костова
Редактор: Красимир Димовски
Дизайн: Юлиан Георгиев
Художник: Юли Шумарев
Коректор: Василка Беева
Предпечат и печат: Fast Print Books

Издател: K PR 1

2024 г.

Екатерина Костов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.