Кете Колвиц. Съдба, контекст, позиция: Изкуство, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности

14.05.2024
Снимка 1

Националната галерия представя

Кете Колвиц: Съдба, контекст, позиция

18 май – 16 юни 2024

Откриване: 18 май 2024 от 19.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1

Националната галерия съхранява 22 графични листа на Кете Колвиц (1867–1945), които заедно с  произведенията на редица други автори от кръга, към който принадлежи художничката, формират настоящата изложба. Творби, които подчертават основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките ѝ с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век – Макс Слефогт (1857 – 1920), Макс Либерман (1847 – 1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859-1923), Луис Коринт (1858 – 1925), Ернст Барлах (1870 – 1938), Хайнрих Циле (1885  – 1929), Ото Дикс (1891 – 1969), Оскар Кокошка (1886 – 1980), Ото Нагел (1894 – 1967) и др. Сбирката, която галерията ни притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представят майсторството им и същевременно разкриват в дълбочина техния хуманистичен светоглед.

Независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, посочените имена са свързани както с основни моменти от творческата и житейска биография на Кете Колвиц, така и в общата тенденция на възгледите си спрямо историята, обществото и  културата.

 

Георг Грос (1893 – 1959),  Композиция, 1921, литография, 18,5 х 30 см  

 

Кете Колвиц, обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. Стилът й се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й – изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи:  чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада. Тя е първата жена професор в Берлинската художествена  академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции.

Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

За допълнителна информация:

Калин Николов, куратор

0898213530

Макс Либерман (1847-1936), Супата, 1887 , офорт, 12 х 15 см 

 

Наименования на творбите:

Кете Колвиц (1867-1945)

Нападение, пети лист от цикъла „Въстанието на тъкачите“, 1897  

офорт, 27 х 31,5 см 

 

Кете Колвиц (1867-1945)

Жена със скръстени ръце, 1898 – 1899  

офорт, акватинта, 29 х 21,5 см 

 

Кете Колвиц (1867-1945)

Младо семейство, 1904

офорт, верниму с отпечатана релефна хартия, 29 х 31,5 см

  

Кете Колвиц (1867-1945)

Поривът (позната и под заглавието „Развихряне на бурята“),

пети лист от цикъла „Селската война“, 1903 

офорт, суха игла, акватинта, резерваш и верниму с въздейсвие на две текстилни фактури и трансферна хартия, 49,3 х 57,5 см

 

Кете Колвиц (1867-1945)

Съкрушени, 1901

Графиката е била предназначена като последна страница от цикъла „Въстанието на тъкачите“, но впоследствие не е включена към него. 

офорт, суха игла, акватинта, 22,7 х 19,4 см

 

Георг Грос (1893 – 1959)

Композиция, 1921  

литография, 18,5 х 30 см  

 

Оскар Кокошка (1886 - 1980)

Пиета, 1914 

Литография, 30 х 33 см   

 

Ловис Коринт (1858 – 1925)

Композиция, 1919        

офорт, 35 х 27 см  

 

Макс Либерман (1847-1936)

Супата, 1887

офорт, 12 х 15 см 

 

Теофил-Александър Стайнлен (1859 – 1923)

Нежният час, 1915 

литография, 35,7 х 46,5 см 

 

Информация: Национална галерия, Отдел "Връзки с обществеността"

Заглавно изображение: Кете Колвиц (1867-1945) , Нападение, пети лист от цикъла „Въстанието на тъкачите“, 1897  , офорт, 27 х 31,5 см 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.