Даян Сюс: "Синкаво" и "Марихуана"

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

СИНКАВО

Купих си син
нож. Не се 
сдържах. Не че ми се промени
животът. Режеше
точно като всеки
друг нож, макар и син,
който за малко създаваше чувство за нещо ново
и бих могла да се определя, 
ако се наложеше,                                                                 
като човек който
е доста странен                                            
със своя син 
нож, макар и обикновен
във всичко друго освен цвета.
Имам пълно чекмедже
с ножове като обичайните,
а някои от тях режат удивително
добре, до кокал.
Но ще ме познаете не по кръвта
а по синьото. Виждал ли си,
верни приятелю, каква е линейката отвътре?
Не е мрачна, както
би си помислил. Не и розова. Не пастелен цвят. Чисто
бяла като сватбена торта, като лепило за училище.
Всичко се вижда. И последната татуировка.
Устните, онова страшно тебеширено бяло
върху щеката за билярд.
Бурканът върху                                
линейката свети в синьо,
цветът на синина от ударено.
Вътре в себе си, Даян, ти страдаш
и страданието си ти.

BLUISH 

           Diane Seuss

I bought a blue
knife. I couldn’t help
myself. It did not change
my life. It cut
the same as any other
knife, though blue,
which for a while felt new,
and I could define myself,
if needed to,
as a person who
chose a blue knife, who
cut quite a figure
with her blue
knife, though it was ordinary
in every way beyond its hue.
I have a drawerful
Of knives like other knives,
and some of them cut surprisingly
well, straight through.
But know me not by my blood
But by my blue. Have you
seen, my true ally, the inside of an ambulance?
It is not di, as you
Might think. Not pink. Not thin. It is bright
White as wedding cake, as school glue.
Everything shows. Your newish tattoo.
Your lips, that gruesome pool-cue-
Chalk blue.
The spinning light on top
Of the ambulance is blue,
The color of a bruise.
Inside, Diane, you suffer,
And your suffering is you.

МАРИХУАНА

Опасността да помниш е да го правиш, за
да изпиташ облекчение. Облекчението рискува                                   
да хванеш себе си в капан. Не се развращавай
като живееш
в някоя предишна своя версия
която малко или много е била гола. Може би
тогава си се чувствал по-добре, но не си
бил по-добре. Бил си по-малък, както дъждомерът
се пълни догоре
с пълния дял страдание.

Какво може да е споменът в тия ужасни времена?
Само указание. Не и убежище.

Или, ако трябва да обитаваш:
сладкият мирис на марихуана тогава.
сладкият мирис на марихуана сега.
Издръжливост. Противопоставяне. Пауза.

Поетесата за творбата си:

Стихотворението е сравнително ново и говори само за себе си. Протагонистът е в ролята на съветник. Почти мъдрец – но надявам се не прекалено. Една свръх-душа говори на ходовата част, движещото се „аз“. Това е структура, тенденция, която се появи в творчеството ми в резултат на живота по време на карантина. Сам самичка съм. Като куче. Или сам си даваш съвети или полудяваш. Почти като контрапункт е, почти като да имаш две глави, ама не съвсем.

„Облекчение“ (respite) е дума, която не харесвам много. Звучи ми малко религиозно, все едно да си няколко дни в манастир или санаториум. Сякаш се криеш. „Не се крий в спомена“, което вероятно е добра дефиниция за носталгия. Да не забравяме, че говоря на себе си. Казвам: „Внимавай, Даян.“ Както един от професорите ми казваше навремето: „Има опасност да се превърнеш в артефакт.“

Споменът може да е поучителен, но не е убежище, се казва в стихотворението.  “Или, ако трябва да обитаваш: / Сладкият мирис на марихуана тогава. / Сладкият мирис на марихуана сега. / Издръжливост. Противопоставяне. Пауза.” Така че по-мъдрото ми „аз“ казва: не обитавай спомена, но ако трябва, обитавай за миг сетивата. Мирисът на марихуана тогава и сега. Плевелите*  устояват. Противопоставяне, предполагам, между прегръдката на миналото и сега, реалността каквато е. „Пауза“ (rest) е като в музиката – липсата на звук. Само временно, но страшно важно в песента.

*weeds – (англ. ) плевел, марихуана

WEEDS  

        Diane Seuss

The danger of memory is going                               
to it for respite. Respite risks                        
entrapment. Don’t debauch
yourself by living
in some former version of yourself
that was more or less naked. Maybe
it felt better then, but you were
not better. You were smaller, as the rain
gauge must fill to the brim
with its full portion of suffering.

What can memory be in these terrible times?
Only instruction. Not a dwelling.

Or if you must dwell:
The sweet smell of weeds then.
The sweet smell of weeds now.
An endurance. A standoff. A rest.

Даян Сюс в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника