Александър Христов: Три стихотворения

***

Дори в гората – 
сякаш е пустиня – 
не намираш дърво,
което да ти пази сянка.

Ти за себе си си светлина,
която все още ти е чужда.

Осъзнаеш ли, че се криеш
като единак от глутница,
когато няма
нищо страшно в мрака,
ще приемеш човешката природа,
но все още вярваш,
че не съществува
вълчата ти маска
и затова
в никого не виждаш звяра.

Ти за себе си си тъмнина,
която отказваш да познаеш.

***

Как винаги е подредено.
Освен денем
с тъмните часове,
с хилядите грахови зърна,
с всички
чаени тайни, захарни лъжи.
Как разказваш
за актьори, за акробати.
Твоите нови 
храбри шивачи.
Ужасно, ужасно.
Толкова несъвършени.
В голямата приказка
от стотици
дребни, светли,
излети тайни, пропукани лъжи.
Трябва – даже на мига –
да се подслади.
Да се задържи
като часовника
на белия заек, Алиса.
Да се настрои
с пълни тайни, кухи лъжи.
Идеално, идеално.
Време е. А наоколо – 
само заключени врати.
Игра е – театър, цирк –
само гледай
истинският ключ 
пак да остане 
настрани.

***

Толкова си приличаме,
че те забравям
като ключа на вратата,
която ни разделя.
Редуваме се
кой да я рисува наум,
кой да я заличава.
Сега ти си на ред, сега
всичко е далече.
Толкова си близо,
че вече само си измислям
как дръпваш резето,
как остава
всеки от нас сам
в една и съща стая.
Сега сме заедно
в две отделни представи:
припомням си
как разказваш света 
с пръст по гърба ми,
когато те няма;
виждам
как бягаш през гората,
в която отглеждам
всичките си вълци,
когато ме няма.
Когато ни има,
сякаш ти си луната,
аз съм морето.
Когато сутрин потъваш, 
пресъхва
всяка приказка,
която пишеш нощем,
докато опитомяваш
буря след буря,
за да пристигна отново
благ, смълчан, разказан.
Все едно ще се върна,
след като цял живот пътувам,
но не помръдвам оттука.
Прииждам, притихвам,
пригласям
само колкото теб в мен да чуя,
колкото 
да си спомня адреса
на дома, в който
никой от нас не живее.

Илюстрация: Анна Лазарова

Александър Христов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.