Федир Александрович: "Домът на времето" и други стихотворения

Превод от руски: Александра Ивойлова

Домът на скулптора

            На Игор Шестопалов,
            мой учител, приятел и враг

Скулпторът небето вае,
птици като плодове заселват дървесата,
стиснал длан, умелият сушата отделя от водата,
в пълнота създадени
умалени форми,
сънища, звезди.
Зимен дъх във въздуха струи.
Небосводът е скрепен със клони.
Вае скулпторът небето,
– и  студа прогонва.

Дом Скульптора

      Игорю Шестопалову,
      моему учителю другу и врагу

Скульптор лепит небо,
птицы жмуться к деревьям как плоды,
кисть руки сжимая, хитрый отделяет сушу от воды,
полностью созданы,
малые формы,
звезды и сны,
В воздухе запах зимы.
Небосвод прошит каркасом ветвей.
Скульптор небо лепит,
- и ему теплей.

Федир Александрович на пленера "Въображение върху вода" в Литва през септември 2022 година.

На Никита Румянцев,
граф на долния свят

Понякога лош имат нещата развой.
Подземните влакове не намират покой.
Крещят те в метрото с такава тъга,
в небето стъмнено угасва звезда.
Чия ли е? Моя? Това ли е края?
Може би мъртъв, роля на жив да играя?
Може би жив, но боя се, ще приближи
скелет от шкафа светлината да изгаси.
И след щракване, друго ще видя във мрака,
което мира не дава на нощните влакове
и те толкова тъжно и страшно крещят!
А спокойствие им носи гласът –
наступна станцiя золотi ворота.

Никите Румянцеву, графу нижнего мира

Иногда происходит что то плохое.
Поезда под землёй не находят покоя.
Так тоскливо в метро кричат поезда,
в тёмном небе погасла чья то звезда.
Чья то? Может моя? Может я умираю?
Может мёртв я давно и в живого играю?
Может жив, но боюсь что из шкафа скелет,
подойдёт ко мне ночью, что бы выключить свет.
И раздастся щелчок, я увижу другое,
то что в тьме поездам не приносит покоя,
и они так тоскливо и страшно кричат!
А голос их успокаивает –
наступна станція золоті ворота.

Домът на времето

   На Петрас Вайтекунас,
   канцлера

Сред мечове стъклени избрах си един
и с пурпур покри се мойта ръка.
Сякаш масло реже той вековете, годините,
и всеки мах негов е на хиляда лета.
И как бих могъл да узная тогава
кой е виновен и кой прав,
щом скелет тук всеки стрък се явява,
а виждам градове окървавена трева.
И в прах изтляло, моето тяло
зарад смъртта си нетърпимо крещя.
А гласът мой – сън ли, реалност ли,
шептеше на меча прозрачен с гласа.

Дом времени

     Петрасу Вайтекунасу,
     канцлеру

Я подобрал один из стеклянных мечей
и красным окрасилась моя рука,
я подобрал один из мечей,
тот что режет как масло года, века.
И каждый взмах его тысячу лет,
и как разобраться кто виноват кто прав,
когда каждая травинка скелет,
а я вижу города окровавленых трав.
И тело мое истлело в пыль,
о смерти своей нестерпимо крича,
и голос мой, то ли сон, то ли быль,
влился в прозрачный шепот меча.

Федир Александрович

Федир Александрович е роден 1982 г. в Киев, където през 2007 г. завършва Националната акедемия за изкуство и архитектура, със специалност сценография. Преподава в Академията до 2019 г. Художник с много участия в изложби, пърформанси и други творчески изяви в родината си и по света. От 2019 до 2022 г. е директор на киевската галерия „The Tadzio Gallery“. Сценограф е на повече от 40 известни продукции. Неговият филм „Руски кълвач“, в който изпълнява и главната роля, е победител във филмовия фестивал Сънданс – САЩ. След този успех, през 2015 г., по покана на Американския ПЕН клуб, се присъединява към Cooper Union Theatre – с кратки есета.

Федир Александрович пише стихове от дете, но повечето от тях са загубени. Възприема поезията като нещо дълбоко лично. Преди 16 февруари 2022 г. се мести със съпругата и сина си в България и понастоящем живее във Велико Търново.

Заглавно изображение: Федир Александрович, "Вулкан Витоша" - картина от изложбата на автора през април 2022 година в галерия Мини арт център.

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.