Светлозар Игов: "Тракийска гробница" и други стихотворения

Тракийска гробница

Какво се случи в този неизречен миг, 
пресечна точка на различни траектории?
Миг, който е бил бъдеще в миналото
и ще бъде минало в бъдещето, мястото 
където мечтата ще стане спомен. 

Миг, като трън в плътта, като рана
в която се ражда бисер. Невъзможен
за обхващане в дескрипция, 
задъхване в наратива, отмалялост на погледа, 
фигуративно неизразимо. 

Би могло да бъде картина, 
ако не беше музика. 
Би могло да е музика, 
ако не си тишина. 
Би могло да е тишина, 
ако не съм звън. Пречупване на времето
в разбягалото се пространство. 

Цял свят роден в процепа на историята, 
мехур в магмата на вечността. Неповторимост
жадуваща повторение. 
И невъзможност за повтаряне. 

Ти се изпреварваш като стрелата, 
не отделила ахилесова пета от тетивата. 

Денят, сънуван от будната нощ. Творба, 
в която взаимно се сътворяваме. Непрочетена
от никой друг. Ненаписана. 
Миг, в който стават ненужни
сътворилите ни богове. 
Вертикален звук, който те пробожда. 
Пламък, от който не остава пепел. 

А сега трябва да преведа мисленото 
в даденото на сетивата: камъкът
на който седиш, зелените пламъчета 
на тревите, прогорили петата ти. 
Сянката като доказателство
за слънцето, от което те ревнувам. 
Вечното му завръщане 
в радостта да те гледа. 
Луната като потвърждение, 
че мисли за теб и когато го няма. 
Пръстенът ще остане 
и когато изгние ръката ти. 

Вятърът отронва от устните
думата, която не е казана. 
Пепел в езика ми. Рана, 
от която излита птицата. 
Докато поетите възпяваха
полета на човека в космоса
и масовите убийства, 
аз се зазидах в гробницата 
на мълчанието ти. Като ученици
избягали от час по история
пушим укрити от бдителните летописци
в един храсталак на брега на времето, 
което ни обрича с водите на забравата. 

Толкова много начини 
да заеквам желанието.
И само един – 
да те обичам. 

Молитва

Кой кого даряваше в този миг – 
този, който отправяше молбата 
или този, към когото бе отправена?
Човекът, по-малък от молбата си
или по-големият от всички молби?
Този, който очаква отговор
или който не го дава?
Молителят или моленият – 
свързани в безответността?

Едно момче седи под дървото, 
а то го черпи със златни ябълки.
Детето не знае още да се моли, 
нито че бог дава отговор
само на неотправените молби. 

Това момче вече е по-старо
от отдавна мъртвия си баща.

Всяка молитва
като всяко стихотворение 
е отвъд своето намерение. 

Някой ден намираш това, 
което не си търсил. Едно неоткъснато цвете. 
Като нечута молба, 
като непрочетено тихо творение
то стои във предсмъртен миг
сред блестящата есенна слана. 

А това, което си търсил
се оказваш самият ти. 

Стоиш – недоспал, неизбръснат
пред огледалото на утрото. 
(Като в ранен филм на Антониони
или в късна изповед на Дали.)

Стоиш сред избледнели кумири, 
вгледан в собствената си пустота. 
Стъклото ли беше счупено
или е последната пукнатина?
Споделянето на несподелимото
идва само в смъртта. 

А не знаеш дали е спасение, 
ад ли е отвъд или рай?
Блажена самота или стълпотворение?
Или е просто –
край.

Невреме

Не със златни листа есента ме изпраща, 
не със сняг ме посреща зимата. 
Спомените стават зли като мащехи. 
Озъбени следствия на укрита причина. 

Непотребни думи сред злобни мълчания. 
Предварителна равносметка с негативен баланс. 
Вместо отворена врата – лаене. 
Не небе – прокапал таван. 

Цял живот посветен на едно отсъствие. 
Другият – окръжен от една пустиня. 
Златният плод, който търсиш – откъснат е. 
Вместо роден бряг – отплуване. 
Не море – тиня. 

Метафората на пътя счупи се. 
Огледалото на любовта е празно. 
Другарувам не с тишина, а с безответност. 
Вдъхновено гледа ме само бездната. 

Отдръпвам се, но не е спасение. 
Прегръща ме лепкаво друга пустота. 
Домът не е дом, а обиталище на сенки. 
Празни местоимения на празни места. 

От някакви никакви жив погребан, 
вися във времето като труп на обесен. 
В някакъв никакъв сезон, 
не дори зима. 
Трябва дълго да се отдалечавам от себе си, 
за да стигна там, където ме има.

От цикъла "Тракийска гробница", 2000 - 2002 г.

Фотокредит: Ина Мирчева

Публикува се с позволението на автора.

Стихотворенията са от поетичния сборник на Светлозар Игов
"Там" - 1963 - 2002
ИК "Жанет 45", януари 2005
Оформление: Димитър Келбечев

Светлозар Игов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.