Ян Полковски: „Революцията си ляга да спи“ — „Когато Бог се колебае“

* * *

Преди много време написах стихотворение
за любовта
сега любовта няма къде да отиде
достига до мен и иска да започна отново
Казва ми изплати си дълга реши и живей
за мен така както аз страдах
и отдавах дъха си
за да можеш да си мислиш
че живееш

Вземам нож и хляб
Не чувствам глад
Снегът се изкачва все по-високо
Отдалечават се от дома ни
белите следи на бъдещето
Отвъд синята кухненска стена
се раздвижва и приближава
нямата гора
почернелият огън
на изкуплението

* * *

Животът се освобождава
от мен
Става прозрачен и недостъпен
Въпреки общите корени
отдалечава се от моята съдба
задрасква цял фрагмент от биографията ми
Не съм сигурен дали още носи
старото фамилно име (макар че понякога
използва моето тяло)
Понякога се вмъква в сънищата ми
и тогава тревогата в мен
расте

Замислям се дали още нещо ни свързва
освен датите на раждането
и на смъртта но навярно и те са се разпаднали
на изток и на запад от кълбото
на кръвта търкаляно по пътеката
на космоса от златисто-зелен
бръмбар

Макар че не разговаряме
непрестанно си говорим
на забравен език
Животът ми е запазил
малко от някогашната вяра
в истината за всекидневното
възкръсване
и мисията на безсмъртната самотност
А може би вярва във всяка от старите думи
и затова ги произнася тържествено
като заклинание или като животворна молитва
с чиито думи някога се учех
да говоря

революцията си ляга да спи

Вчера активистките окупираха кухнята
сега спят една до друга в салона
Загледах се в угасналите факли на телата им
и в техните лица разпилени както попадне
върху купчината лозунги
От детински луничавото лице на една от тях
обкръжено от люлката на рижите коси
гневът беше отстъпил
смекчен от скрития в съня
копнеж

Легнах до нея толкова близо
че усещах на врата си дишането
на невъзможния живот
Обхванах с ръце коленете ù
приближих лицето ù до моето
Лежах свит на кълбо
под нежната закрила
на нейния свободен сън
готов да се родя
Готов да понеса страха
и заплахата на случая
за да може тя да стане
майка

Стихотворенията са от книгата на Ян Полковски "Когато Бог се колебае", 2024 г.

Издателство „Ерго“, София
Преводач: Лъчезар Селяшки
Редактор: Маргрета Григорова
Художник: Роман Кисьов
Брой страници: 122
Цена: 18 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на издателството. 

Фотокредит: Ина Мирчева

Ян Полковски

Ян Полковски е роден през 1953 в гр. Берутов, Полша. Живее в Краков. Полски поет, журналист, активен деец на профсъюза „Солидарност“. Завършил е полска филология в Ягелонския университет, Краков. Дебютира като поет през 1978 г. Като активист на демократичната опозиция и независим издател, е интерниран по време на военното положение в Полша. Дебютната му стихосбирка е озаглавена „Това не е поезия“ (1980). Ян Полковски е автор на над 17 поетически книги, както и на книги с проза и публицистика. По-важни стихосбирки: „Огън“ (1983), „Cantus“ (2009), „Горчивият час“ (2015), „Гласове“ (2012, второ изд. 2013), „Когато Бог се колебае“ в два тома, събрали най-добрите му творби от периодите: т. I: 1997–2017 и т. II: 2018–2022. Носител е на редица награди и отличия, между които: Кавалерски кръст на ордена на Възраждане на Полша за изключителните му заслуги в дейността за насърчаване на демократичните промени в Полша (2007); литературна награда „Орфей“ за поетическия сборник „Гласове“ (2013); държавно отличие Кръст на свободата и солидарността (2016); златен медал Gloria Artis (2018); държавно отличие орден на Белия орел за изключителни постижения в литературното творчество, за разкриване на истината за съдбата на полския народ, за защита на свободата на словото в Полша (2021). 

Ян Полковски в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.