Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век

13.10.2024
Снимка 1

СГХГ представя

Европа в България

Отражения на европейски художествени направления

в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век

17 октомври 2024 – 16 февруари 2025

Откриване: 17 октомври 2024 от 18.00 часа

Настоящата изложба проследява отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Диалогът между България и Европа в разглеждания период е изключително динамичен, многостранен, непрекъснат. Разкрива се сложна и силно преплетена мрежа от връзки между личности, събития, художествени центрове, тенденции, произведения, явления. Безспорен факт е стремежът за приобщаване на българските художници към европейското изкуство, с ясното съзнание и самочувствие, че България е част от Европа, че европейският път е пътят на младото българско изкуство. Първата тенденция е преминаването от късновъзрожденското изкуство  към академизъм. Произведенията демонстрират, че българските автори изключително бързо се справят с усвояването на тази посока.

Кирил Цонев, „Портрет на Светослав Минков“, 1939, маслени бои, платно, 106 х 86 см, Софийска градска художествена галерия

Необходима е промяна. Така проникват нови направления (импресионизъм, експресионизъм), които са свързани със стремежа за предаване на състояние. Успоредно се развива и друга тенденция, силно повлияна от сецесиона и символизма, а това е свързано и с актуалния през 20-те години на ХХ век въпрос за родното в нашето изкуство. През следващите десетилетия отново се завръща вниманието към видимата действителност, към темите, свързани с модернизиращия се град. Този интерес към реалността, присъстващ  в творбите на български художници от 30-те години, е обща тенденция за европейското художествено пространство, която придобива различни измерения в различните художествени центрове (нова предметност, метафизична живопис). В представяната изложба постоянно се преплитат няколко основни нишки: стремежът за модернизиране, родната тематика и въпросът за видимата действителност и нейното пресъздаване.

Сирак Скитник, „Композиция ІІ“, ок. 1932, 34 х 49 см, м. б., картон, Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен

Експозицията включва творби на едни от най-значимите автори в българското изкуство: Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник и др. В изложбата са представени произведения на СГХГ, Национална галерия, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив и други художествени галерии, музеи и частни колекции.

Куратор: Любен Домозетски

Иван Милев, „Безсъница“, 1920, 26 х 32,5 см, гваш, хартия, Художествена галерия – Стара Загора

Никола Танев, „Трокадеро“, 1913, маслени бои, шперплат, 21,4 х 26 см, Национална галерия

 

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

Заглавно изображение: Гошка Дацов, „Самарянка“, 1913, 71 х 190 см, м. б., платно, Градска художествена галерия – Пловдив

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.