Художествените ателиета през вековете: Средновековните художници от Източна Европа

Когато св. Константин Велики избира за столица Цариград, започват да се усилват противоречията между източната и западната част на Империята. Решаващо значение на изток добива гръцкият елемент в противоположност на латинския, господстващ в Западна Европа. Това е и началото на формирането на християнското общество с неговата култура и мироглед, а християнското изкуство излиза от катакомбите и се проявява във форми и области, неизвестни до този момент.

През 11-12 век настъпва промяна в империята. Нашето внимание най-силно се привлича от византийското изкуство, чийто принос към фонда на великите световни произведения на изкуството е признат отдавна. Настоящето изследване е за разбиране на обществената роля на художника от различни страни,  имащи отпечатък и проявление от  мощния корен на Византийската култура. Трябва да се съобразяваме с факта, че византийската култура е неделима част от европейската култура на Средните векове.

В първата беседа по темата се направи обзор на ателието на Верокио. Всичките двадесет беседи са организирани около трима западноевропейски майстори: Джото, Караваджо и Сезан, които оказват извънредно голямо влияние на повествователното изобразително изкуство. Но за да се разбере новото при Джото, е необходимо да се направи преглед на византийското изкуство. И преди да се разгледа ателието на Караваджо и неговото влияние, ще се разкаже за ателието на Рафаел, и т.н. За църковната живопис в България и нейното значение и организация за работа има специална беседа.

В тази беседа-въведение ще се изброят само някои обобщени характеристики за средновековните художници от Източна Европа.

Такова изследване е трудно, защото църковните художници – зографи, иконописци – много рядко се подписват. Изкуствоведите установяват имената на автори  и точната дата на изпълнение предимно чрез анализ на писмени източници. Но такива документи и сведения са извънредно малко и имат случаен фрагментарен характер. Най-често такива сведения има в счетоводните приходно-разходни книги от даден манастир или църква. Фрагментарни са, защото данните са лаконични и разпръснато споменати между разни стопански дейности. Между такива сведения се срещат споменаване на живописни произведения, предствляващи материална ценност, като понякога при паричните разходи са записани и имена на иконописци или зографи.
Трябва да се има предвид, че не всички средновековни и дори от по-късно време художници, които са рисували  в манастир или църква, са получавали парично възнаграждение. Могат да се класифицират в групи: светски художници, които са работили само срещу храна и дрехи; монаси, чиято работа не подлежи на заплащане (само в редки изключения) и трета категория – поканени майстори за изпълнение на зографски дейности. Тези групи се срещат в отчетните записки. Понякога имена на автори се срещат в грамоти за дарения на икони или средства за направа от друг майстор на зографии. Има и такива записи, където зографи се споменават, но не в техния професионален статус, а в качеството на участници в разни стопански възложения или договори. Не трябва да се пренебрегват и художниците, дали обет за определено кратко време и тези, които са светски художници, пристигнали в манастир за една-две години договорени дейности и след което се завръщат при семействата си. Но важното в случая е, че манастирското ателие е затворено зимно време, а селските майстори работят предимно през дългите зимни месеци, защото лятно време обработвали земята.

Градските иконописци често рисували у дома си. Те не съставяли особено съсловие и се срещат сред градинари, стопански работници, духовници и др. професии. Много от тях имали ателиета и ученици. Според майсторството се определяло тяхната степен: рисувачи, образописци, специалисти по рисуване на ландшафт, дрехи, украси и т.н. При разделянето на труда понякога един и същи художник може в една икона да нарисува само образите, а в друга дрехите и пейзажа или интериора.

В столиците имало царски художници: на заплата или на хонорар. Патриарсите са имали свои художници, на които изпращали писмено покана и чрез договор възлагали поръчките.

Зографите монаси живеели в манастир, често имали специално ателие, предимно на два етажа.

В следващи беседи ще се разкаже по-подробно за организацията на всяко ателие от разгледаните групи художници и обучението на деца и ученици към всяко от тях. Както се каза, ще се направи кратък преглед и за организирането на работното място при българските зографи, при които често с художествена дейност се занимава цялото семейство.

Художествените ателиета през вековете в Диаскоп

Георги Чепилев

На изображението: "Иконописец" от Цанко Лавренов

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.