Антоан Вато, кралят на живописта за своето време, често рисувал по поръчка св. Николай Чудотворец

Влиянието на художествената система на Антоан Вато върху Деветото изкуство.

Франция умирала, доживявала последните си години. Над управляващите ù върхове се носило диханието на смъртта и не оттук трябвало да се очаква възраждане. Изкуството е отражение на живота и без да иска, носи на себе си печата на времето. В изкуството на Франция от 18 век има само остроумен скептицизъм, защото страната преживявала духовна криза.

Такъв изящен скептик бил бляскавият френски художник-жанрист, ярък представител на живописта на барока, един от основоположниците на рококо – Антоан Вато (1684-1721).

Макар и умрял на 37 години, той бил кралят на живописта за своето време. С едва уловима усмивка на сарказъм в изящните замислени очи, художникът ни представя непрестанен очарователен приказен валс от танци на зелени поляни, разходки до острова на любовта или в паркове, музикални вечери на чист въздух и пр. картини-стихотворения и застинала музика.

Антоан Вато

Всяка от картините му е свързана с театрално действие, но не са изобразени конкретни пиеси. Театърът играел голяма роля в живота на Вато, а и той познавал великолепно всички персонажи и пиеси. Като характер бил неспокоен, обиждал се бързо и обичал да премества местожителството си. Но бил равнодушен към материалните блага и продавал картините си за скромни суми. В своите нравствени принципи Антоан Вато бил много строг и целомъдрен. Известно е, че като младеж той работил в ателието при художник на религиозни картини. Там се научил да изработва бързо цели иконостаси. Сам художникът споделя, че най-често поръчвали да рисува св. Николай Чудотворец и от този практически придобит опит, той можел да го рисува много добре и без образец. Ето защо в неговите картини, макар да има радост от живота, нежност и закачки, липсва откровена еротика. Неговите героини са нежни и очарователни девойки, много грациозни и прелестни. Кавалерите, нарисувани от Вато са страстни, нетърпеливи, но в тях няма грубостта, характерна за много от персонажите на колегите му художници от рококо.

Романтичната поетичност в много от картините на Вато са свързани с неговата мечта за хармония и красота в човека и света и печалното съзнаване за непостижимостта на този идеал в реалния живот. В картината „Бивак” липсва единен център – художникът представя група почиващи войници, наблюдаващи бежанки. Вниманието на зрителя се привлича от млада жена с дете в ръце, която е принудена да напусне своя роден край и да скита с детето си по пътищата на войната. Този персонаж е ярък образ на военното време.

Вато се интересува предимно от нюансите на отношения между персонажите – неуловимия момент на очакване, кратковременния нюанс на чувство, което е характерно за рококо. Иронично понякога се появяват и некрасиви и смешни персонажи.

Настоящата статия има за цел да покаже влиянието на именития френски художник върху Деветото изкуство. Става въпрос за времето като фактор и задача на композицията, т.е. проблемът за времето в изобразителното изкуство и предаване на четвъртото измерение върху неподвижна картина. При Вато различни моменти от развиващо се събитие са предадени чрез отделни образи. Такова обединение протича на фона  на общия пейзаж, а не в пределите на самите образи. Пейзажът се оказва в ролята на шевове в изобразяването на времевия процес. Той разделя образите, изразяващи отделните моменти. Може да се каже така: движението се предава чрез ред фигури в разни пози, обозначаващи разни фази на изобразеното действие във времето.

Съществува пиеса „Три сестри” от френския драматург Данкур, поставена на сцената за първи път през 1700 година. В нея младежи и девойки се събират, за да пътуват с кораб към остров с храма на Венера и да украсят с гирлянди от цветя богинята на любовта. Този сюжет става известен благодарение на Вато, който е нарисувал няколко картини на тази тема.

„Пътуване за остров Цирцея” се намира в Лувър, в град Париж. На картината са представени няколко влюбени двойки. Ето какво пише в пояснителната записка художника: „Отдясно – горист морски бряг, по средата – леко забулено от мъглата море, а напред в далечината се вижда скалистия остров на нимфата Цирцея…”.

В тази картина по творбата на Омир за Одисей е разиграна цялата гама на любовта  - четири двойки на едно място за някакъв час време.  Ясно се вижда композиционната художествена система на Вато: от най-крайната и първа двойка, до последната, която се спуска към морето. В първата „Той” седи и нещо ù шепне на ухото, а „Тя” е смутена, но се вижда, че го слуша жадно, навела глава към него. В последната, след няколко предходни последователни фази, „Той” вече я е прегърнал през кръста. На задния план в далечината се вижда завръщането с кораб на двойките от острова на любовта.

Но по важното от композиционните средства е защо Вато ни разказва за тази нимфа Цирцея.

Художникът предупреждава своята родина – дореволюционна Франция, къде са корените за наближаващата гибел!

„Пътуване за остров Цирцея”

В поемата „Одисей” се разказва, че когато Одисей и неговите другари излезли на острова, нимфата, за да задържи Одисей по-здраво в обятията си, обърнала цялата му свита в стадо свини. И художникът с огнена реч казва: „Има удоволствия и наслади като характерните за острова на Цирцея – не само пиянство, преяждане, но и груби престъпления в любовта и отношенията, т.е. когато хората престават да бъдат хора и се обръщат в добитък, а обществото — в стадо свини.”

Вместо изкачването все по-нагоре към духовната планина Синай, за получаване на ред и закони от пророк Моисей, Вато е нарисувал „Пътуване към остров Цирцея”. Или ново повторение трагедията на живота!

Няколко интересни от гледна точка на Деветото изкуство технически изобразителни средства: Вато не е правил нито ескизи, нито композиционни скици. Когато искал да нарисува своя разказ, той отварял свой албум с рисунки, избирал фигури и ги композирал. Композиционните рисунки на френския майстор следват натурни скици, които чрез монтаж свързва в едно изобразително повествование. Що се отнася до графичния му език – той не използва контур, но рисунката му е ясна. Използва свободно къси дребни щрихи. Рисунката му е с много подробности, обича гънките от одеждите (костюмите са по негови проекти), не прави върху тях акценти. С голямо майсторство подчинява всичко на главното. Неговият щрих с перо създава усещане за цвят, но същевременно дава информация и за светлосянка. Тази техника на рисуване е оказала влияние и върху един именит български художник на романи в картини.

Георги Чепилев

Заглавно изображение: "Бивак" от Антоан Вато

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.