"Винаги в неделя" с Любомир Караджов: Разговор с проф. Огнян Сапарев, литературен критик, доктор на философските науки

Любомир Караджов, "Винаги в неделя"

12 телевизионни интервюта

Пловдив 2022

Тази пета книга на автора, представя на читателите 12 интервюта на знакови личности, гостували на живо във „Винаги в неделя” – предаването на Телевизионния център в Пловдив, което за първи път стартира и разработи часовия пояс от 8 до 9 и 20 ч. в неделя сутринта. До онзи момент, февруари 1994 г., програмата на Българската национална телевизия на честотата на Канал 1 започваше в неделя от 9,30, а до този час предавателите бяха изключени и по телевизорите имаше само „снежинки”.

Като машина на времето книгата връща преди 30 години и ни показва гости дали много за българската култура. За съжаление интервютата в книгата са само с 12 личности, по следните причини, обяснени от автора: „Един ден през пролетта на 2019 ми се обадиха от видеотеката на Телевизионния център, за да ми кажат, че има двайсетина VHS касети със записи на „Винаги в неделя” с моя почерк отстрани. Досетих се, че става дума за контролни записи на ефира. Такива касети трябваше да се пазят 1 месец, след което или се подготвяха за нов запис, или оставаха във фонда. Стана ми любопитно какво има на тях и с много емоция видях тези единствено оцелели в годините интервюта.  Дори не предполагах, че съществуват. Направих презаписи и в мен започна да се оформя намерението да възкреся спомена за тези хора…”

Визитна картичка

Любомир Караджов е журналист в БНТ в периода 1992-2008 г. Сценарист и водещ на „Бизнес магазин” от поредицата „За един милиард” и предаванията „Винаги в неделя”, „Стадион” и „100%”. Автор и продуцент на повече от 10 филма, някои които с награди на международни фестивали. Бил е професионален пиар на големи компании и директор на телевизиите „Евроком България” и Нова Българска Телевизия. През 2014 г. защитава дисертационен труд и става доктор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, а от следващата година е доцент по Кризисен PR. През 2018 г. е избран за професор по теория на изкуствата и първи професор по публични комуникации в изкуството у нас.

Огнян Сапарев:

Отвътре телевизията е една сладка нервомелачка

Шарж: Константин Анастасов

Проф. Огнян Сапарев, тогава доцент, дойде във „Винаги в неделя” три години след като беше директор на БНТ, но обидата от престоя в телевизията - майка, или по-скоро от начина, по който я напусна, още личеше. Вероятно в най-лудите първи години на демокрацията той е имал друга представа за телевизията, не знам. Поводът за поканата формално беше краят на кандидатстудентската кампания в Пловдивския университет, на който той тогава беше ректор, но Огнян Сапарев бе мой гост и в качеството му на знаков български литературовед, смел критик и умен инакомислещ човек.

За първи път влязох в сградата на университета след ремонта и замяната на дъсчения под по теракота. Доколкото си спомням, това се беше случило, преди той да е ректор. Толкова пъти бях влизал тук, толкова обаятелна ми се струваше атмосферата в Алма матер с пукота на пода под стъпките на студентите и професорите, че в оня момент, когато тръгнах по фаянса, ми се стори някак странно. Беше време на промени и понякога трудно се сбогувахме с традицията на прага на различното, което идваше.

Поканих Огнян Сапарев и като мой бивш преподавател, дори му припомних любопитна случка с нас  двамата, която искрено го развесели. А тя най-накратко беше, че през учебната 1988-1989, на прага на новото време, когато завършвах Българска филология в Софийския университет, трима интересни и инакомислещи личности – Огнян Сапарев, Михаил Неделчев и Енчо Мутафов, казаха пред студентите неща, които после времето обори. Случката е добре разказана в интервюто, само ще добавя, че когато припомних историята на Сапарев, той възкликна непринудено и доста откровено: „Примерът показва, че човек не знае какво ще му се случи и често се занимава не с това което трябва”. Сега си давам сметка, че макар и замислено като развлекателно, предаването „Винаги в неделя” не спестяваше дискомфортните въпроси на гостите си. Може би затова и беше любимо на толкова много хора. Помня, че след излъчването Огнян Сапарев ми стисна ръката и ми каза на вратата на излизане: „Мислех, че ще ми е по-леко. Благодаря за трибуната!”

И аз благодаря, професоре!

 

Добре дошъл на доц. Огнян Сапарев, ректор на Пловдивския университет! Имам намерението днес да говоря с Вас като учен и като ректор, дори като бивш генерален директор на Българската национална телевизия. Вие в момента сте ангажиран с кандидатстудентската кампания в университета. Как кандидат-студентите възприеха темата „Философската проза на Йордан Йовков”?

Много добре са я приели, много добре!

Наистина ли?!

Да. Имало е ръкопляскания даже.

А след аплодисментите?

А след това е малко по-тежко положението. Една малка част са написали наистина добри теми. Повечето други… така… на равнище около среден 3, умуват скучно и неизобретателно, а тук-таме има и бисери, както обикновено. Но интересното е, че няма такива бисери, както по-рано, а отделни цели теми, в които човек казва: „Аз не зная нищо за Йовков, но сега ми е паднало да поразсъждавам за живота”, и започва да разсъждава, обръщайки се към изпитната комисия.

Вие сте защитили дисертация на тема „Масовата култура”. Какъв е масовият вкус на кандидат-студента? Казахте, в началото е ръкопляскал, но след това…!?

Уви, масовият вкус отговаря на това, което масово се преподава в училищата. А това е един компромис между текста като литература и текста като средство за възпитание на човешки, родолюбиви, морални и прочее импулси. Има объркване между традиция и новаторство, т.е. някои от кандидат-студентите са чели някои модерни текстове, съвременни и по-претенциозни послания към учениците, и са се объркали съвсем. Научили са някои жаргонни думички, обаче им е станало много мътно. Говорят с чужди думи, без да знаят често пъти какво означават.

Не умеем да разсъждаваме качествено върху определена тема, така ли?

Е, не… Чак до там не бих стигнал. Умеем да разсъждаваме, но често пъти не са ни дали необходимата методика. Това трябва да стане в училище, където да се формират Основните понятия. За съжалениие, това невинаги е правено, а след това пък много търгаши с допълнителни курсове окончателно объркват нещастния кандидат студент.

Хм… И тогава той, горкият, какво трябва да прави?!

Ами там е работата, че и той не знае какво да прави, да. Предлагат му различни неща – в София едни, в Пловдив – други, и нещастният кандидат-студент се чуди. Особено родителите, които държат непременно отрочето да влезе в университета, купуват безразборно всякакви помагала, пращат го на най-различни курсове и в крайна сметка объркването е доста сериозно.

По стар навик ние се опитваме да търсим вината къде ли не, но не сме ли виновни самите ние? Държа в ръцете си вестник от петък, 29 юли. Ще Ви помоля да ми споделите Вие какво разбирате от заглавията: „40 заложници вземат четирима терористи в Кавказ”!

Хахаха! (Сапарев се смее искрено.)

И още едно заглавие, доц. Сапарев: „Национала Даниел Боримиров купува ФК „Ботев” за година”.

Този принцип на агресивни и поднесени по този начин заглавия ги наложи в-к „24 часа”. След него започнаха да му подражават повечето български ежедневници. Обаче в „24 часа” го правят малко по-добре. Иначе в резултат на агресивно провокиране на читателя се получава липса на пълен член, или неяснота в словореда. С две думи се е получило точно това, което се е получило. Това е масово явление днес, а вестникарският език е доста фатален и съспива достатъчно объркания български читател.

Тогава какво остава за кандидат-студента?

Кандидат-студентът пресъздава картината на това, което гледа и слуша.

Да поговорим за въпроса със сградата на Пловдивския университет. Знам, че това Ви е голям проблем. Как стоят нещата там?

Ами стоят объркано, скандално и преходно. Надявам се всичко да се изясни до есента. Оказа се в крайна сметка, че сградата е платена според една спогодба между България и Франция. Платени са 17 милиона златни лева през периода 1954 и 1964 до 1967 година. Според цитираната спогодба са платени почти всички френски имоти в България. В този списък влиза и сградата на Пловдивския университет, която е била педагогически френски колеж. След като парите са платени, сградата вече е една държавна собственост. Въпреки това обаче, във връзка със Закона на реституцията, тя бе върната на Католическия орден, на Униатската църква всъщност. И беше платен няколко милиона наем от страна на университета през изминалите години. Аз спраях плащането на наема през декември и в момента се съдим. За съжаление, не срещаме достатъчно подкрепа от градското ръководство, което е направило грешката да върне тази сграда, без да се поинтересува изобщо дали тя е платена.

Има ли реална опасност от есента студентите да няма къде да учат?

Не! Смятам, че съдът по справедливост трябва да реши казуса, т.е. да атакува отново сградата като държавна собственост, каквато тя е всъщност, тъй като тя е компенсирана финансово на нейните бивши собственици.

Сега, доц. Сапарев, с Ваше разрешение искам да Ви върна към един любопитен момент от пролетта на 1989 година. В един спецсеминар на Софийския университет доц.Симеон Янев беше събрал в една статия Вас, г-н Михаил Неделчев и Енчо Мутафов. Тогава ние, студентите, имахме удоволствието да проведем с вас много приятелски и интересен разговор. Тогава г-н Неделчев каза, че българската филология е наука и не бива да се използва за политическа кариера, обаче малко по-късно стана политик. Г-н Енчо Мутафов каза, че българската филология е нещо повече от специалност за журналисти, а стана редактор на в-к „Демокрация”. Вие пък споделихте, че Българската телевизия не подбира добре програмите си, тогава вървеше сериалът „Октопод”, и Вие се изказахте остро по този филм и неговите художествени качества, но малко по-късно станахте директор на Българска телевизия. Какво не успяхте да направите и какво успяхте да направите като такъв?

Примерът, който давате, е наистина невероятно интересен и доказва, че човек не знае какво ще му се случи и често пъти се занимава не с това, с което трябва.

Искате да кажете, че не е трябвало изобщо да се захващате с БНТ, така ли?

Като директор на телевизията се опитвах да правя това, което трябва, но условията бяха такива, че повечето от това, което трябваше да направя, в онова време не можеше да се направи. Имаше много пречки и най-различни фактори, които само с това се занимаваха: да пречат! Тоест направих това, което беше възможно или почти невъзможно да бъде направено, но много от полезните неща просто нямаше възможност да бъдат направени.

Кое от случващото се в момента в телевизията е Ваше дело, което бихте отбелязали?

По мое време се направи една много сериозна административна реконструкция. По мое време започна създаването на продуцентските центрове, които сега действат. Как действат, разбира се, не искам да отговарям. По мое време започнаха религиозните програми. Тогава бе създаден един много добър филм за Бачковския манастир. По-добър и досега не е направен. Тогава се въведе коментарната рубрика „Отзвук”. Отдели се Първа от Втора програма с двама различни директори. Разбира се, между тях не се създаде достатъчна конкуренция, но това е друг въпрос.

Вие как си представяте добрата програма на една национална телевизия? Какво Ви харесва и какво не в момента?

Идеална програма не може да има. Принципът на телевизията е „За всекиго по нещо”. Това означава, че всеки ще бъде частично доволен и частично недоволен. Няма телевизия, която да задоволява всички вкусове. Телевизията е нещо, което всеки има право да ругае повече или по-малко.

Вероятно по времето на Вашето директорство моментът е бил силно политизиран?

Да, така е!

А сега, ако сега Ви предложат да станете директор на БНТ, ще се съгласите ли?

Най-вероятно не! Не смятам, че телевизията ме заслужава. Колкото и това да звучи нескромно. Телевизията е една нервомелачка, човекомелачка, която поне тогава такава беше. Сега може да е малко по-спокойно.

В момента върху какво работите в научен план?

Върху проблемите на литературната комуникация.

Как минава времето на ректора на ПУ през лятото, когато за едни е отпуска, но за други – кандидатстудентска кампания?

Цари истерия.

Наистина ли? Има ли такава?

Има разбира се. И това е нормално, защото част от хората още преглеждат писмени работи. Някои свършиха, други продължават. Това е една доста изморителна и нервна работа. Освен това има родители, повече или по-малко разтревожени, които търсят всякакви възможности за въздействие „за всеки случай”, търсят се вратички и т.н. Така, че в момента положението е доста свирепо.

Както винаги може би?

Не, по време на кандидатстудентската кампания, и особено веднага след нея, положението е много свирепо. Положението е почти като в телевизията. И то в предизборен период.

Добре. В края на предаването искате ли да кажете нещо без въпрос?

Пожелавам на своите бивши телевизионни колеги късмет (смее се). Пожелавам им късмет. А на градското ръководство на Пловдив бих пожелал да прояви малко повече интерес към студентите и Пловдивския университет. Защото преди 10 години градското ръководство не се вълнуваше от културата и образованието на Пловдив, сега тази „добра” традиция продължава, може би даже засилена. Та пожелавам им да нарушат традицията и да проявят повече интерес към пловдивското образование.

Надявам се, че поне някой от тях гледа предаването!

Ако не е така, то надявам се, някой да им каже най-малкото.

Благодаря, доц. Сапарев.

31.07.1994

Публикацията се осъществява с разрешението на автора.

 

---

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.