Георги Чепилев: Българските разказвачи на истории в картини – без авторски права

Една от най-важните икономически категории е ценността. Основният й способ на изразяване е чрез паричния еквивалент на стоката. Но все пак комиксът е изкуство, т.е. стока от особен раздел /доколкото може нематериалното да стане стока/.

Цената на възнаграждение за комикс творба от различно време и от различни страни не може да служи за еталон. За съжаление ценообразуването на хонорарите от тоталитарното време за комикс творба при пазарната икономика трябваше да потърси нови пътища и възможности.

Някои опитаха през 90-те да предоставят място или страници за реклама, понякога за сума, покриваща разходи за хартия или др. производствени материали, но все по-рядко подкрепящи художественото оформление и сценарий. А нормално бе да се подкрепя един художествен труд, свързан с толкова специфична работа. Тук не е мястото да се разглеждат проблемите на финансовото управление в издателския бизнес. По принцип издателите би трябвало да плащат хонорар: 9-10% от прихода, фактурираната стойност или друг процент от продажната цена.

Трябва да се има предвид, че в сегашната епоха често авансите не се покриват от продажбите. Ето защо издателите не рискуват, освен ако не е утвърден автор и пр. Високата цена на художествената дейност за комикс творба бе причината през социализма в регионите да излизат много рядко такива творби на изкуството. Тогава комиксите се оценяваха от експертна комисия, като много внимателно се преглеждаха, отстраняваха се допуснатите грешки. При илюстрациите за местните издания имаше еталони. Това бяха мрежи с различни големини от площ в квадратни см. — от цяла страница до възможно най-дребното изображение в страницата /като за рекламите/. Значение имаше и значимостта, престижа на вестника или изданието, издателството — ако на едно място една илюстрация от една две колони бе 7, 10, 15 лв, то на друго започваше от 15 и завършваше до 35 лв. Заслужилите художници получаваха малко по- големи от тези – около 70 лв. Значение имаше и стила, жанра — карикатури, реалистични, живописни... Корица на книга през 80-те бе около 200 лв. Подобна бе и средната цена на комикс страница от 5-6 кадъра в сп. ЧУДЕН СВЯТ през 80-те, за да сме точни, малко повече от споменатата цена – 250 лв, при средна месечна работна заплата – 140 лв.

Сложността на композициите също се имаше предвид. Но по онова време освен в София издателствата на другите градове нямаха по какъв начин да заплатят полагаемото възнаграждение за комикс творба. Не бе редно да се оценява комикс като корица или няколко илюстрации.

Процесът за направата на роман в картини или комикс е художественотворчески процес, който обхваща различни етапи и професии. Основно: подготовка, редакторска работа с препоръки от художествен съвет (по литературната основа), рисуване или снимане, редакция и художествен съвет за работата на художника, монтаж, художествено оформление, коректори, печат и т.н.

Затова организационната структура на едно издателство за комикси ще изглежда в различен вид от издателство за литература или учебници: редакционен отдел, оформление, производство, маркетинг, печат, разпространение, изложение…

Първата брънка от производствената верига е литературната основа. Често неточно се нарича в деветото изкуство сценарий, от текст предназначен за сцена, т.е. сценично произведение. Този литературен текст е сглобяем: главен текст, произнесен от действащите лица и второстепенни указания – заглавие, списък на действащи лица, времеви и пространствени описания, авторови бележки и коментари и пр. Двата текста се допълват.

Сценаристът е създателят на основата за бъдещ роман в картини или комикс. Той съзнателно организира литературния материал в подготвителния етап.

Редакторът на сценариите е между двата творчески колектива. Негова важна задача е да осигурява литературни сценарии: идеи, заявки, либрета за незавършени творби и договори и напълно готови произведения. От момента, в който се избере сценарист и се сключи договор, работата по сценария започва. Редакторът действа като главен адвокат и представител на авторите в дадено издателство. Понякога създава и проекти, измисля идеи и решава кой може добре да ги реализира. В договора се изясняват основните параметри на проекта, срок, предположение да се подобри сюжета или да се орежат сцени с цел икономия на разходи. Сценаристът е притежател на авторски права върху сценария и заедно с художника на завършеното художествено произведение. Тук се появяват юридически проблеми и по тази причина е извънредно важен договора. Договорът е писмен документ, съдържащ права и задължения на всяка страна от договарящите се партньори с различни професии. При литературната основа той трябва да съдържа обема на художественото произведение и някои подробности от съдържанието и темата. Важно уточнение е срокът на действието на договора и за колко време се отстъпва авторското право. При договарянето се определя възнаграждението и сроковете за изплащане на аванс и целия хонорар. В специализираните издателства за разкази в картини от социализма писателите получаваха хонорар от 200 до 500 лв. и то след публикуване на готовото произведение. Художниците на романи в картини, както се каза по-горе, през този период, получаваха възнаграждение от 180 лв. до 250 лв. на страница, това е от моята практика. За съжаление досега никой от живите колеги не са споделили техните хонорари, нито са показали някои от хонорарните си талони в изложба.

Тези суми са за роман в картини в по-голям обем, а не за кратките комични форми. Значение за възнаграждението има и престижа на издателството.

По мой поглед това е една несправедливост към писателите, но не съм разговарял с тогавашните редактори за причините.

Но важно е, че финансовият разчет и оценката за възнаграждение за труд - не са еднакви при направата на различни жанрове. Жанровете са класификация по сродни външни признаци, понякога се срещат смесени няколко жанра. Ясно е, че гротесковият карикатурен или анимационен стил има по-ниски хонорари от на реалистичната школа, по понятни причини.

Час по-скоро е необходим „Правилник за оценка на романи в картини и комикси, в България”!

Желателно е в договорът да е записана възможността и условията за прекратяването му, както от страна на писателя, така и от страна на художника и издателите.

Допускането на авторите – писател или художник, да получат сума в аванс преди публикацията е законово.

Не е необходимо в настоящата бележка да се поясняват всички необходими за регламентирани законово отношения между партньорите при направа художествено произведение на Деветото изкуство.

Ясно е, че издаването на романи в картини и комикси е бизнес от национално и международно ниво. Проблемите в България са, че тя не е икономически развита страна и тази среда въздейства върху авторите и издателите на романи в картини и комикси. Голяма част от издателствата са неофициално контролирани от държавата. Липсва наличие на свободна конкуренция по политически или стратегически причини. Правителствената бюрокрация забавя регистрацията на Деветото изкуство в България и по тази причина авторите са лишени от Закона за защита на авторското и интелектуално право - 35 години са в неравностойно положение за творчески труд .

Неправителствените организации или фондации, както и такива, които се подкрепят на правителствено ниво (напр.чрез министерство и нишата на поезията) би трябвало да съдействат на изследователската дейност и академично развитие, но по-често се използват като възможност за спекулации. По този начин на някои „утвърдени” автори се изплащат безвъзмездни аванси, които не се връщат дори в случаи, че готовата графична новела или комикс не се продава. Резултатът е натрупване на непродаваеми книги или в извънредно нисък тираж (умишлено необявен), липса на уникалност и конкурираща се среда, издаване на принцип „И аз!” и т.н. недостойни и неморални за изкуствата деяния.

Тук е подходяща мисълта на Рейгън: "Облагай с данъци всичко, което мърда, ако продължава да мърда, го подложи на регулации, ако е от големите играчи на пазара, давай му субсидии или налагай облекчени данъци, за да не фалира".

Ето защо малките фирми или физически лица, желаещи да творят в областта на Деветото изкуство в България, претърпяват пълно фиаско и фалират. Някои не обичат да се правят български романи в картини и комикси.

Доказателство за това е липса образователна политика у нас, а нека се напомни, че меценатите, които дават дарение за развитие на дадено изкуство са предимно учащите се фенове.

Дали да не се направи алтернативна секция на „Комикс” и в Съюза на писателите, така както направиха неподходящо в Съюза на българските художници. Но това са наивни работи, защото романите в картини и комикси са Девето изкуство от 1964 г. Само в България няма такова изкуство и не се подпомага, за разлика дори от електронните игри.

Коментари във фейсбук

Рафаил Попов: Не виждам проблем, кой ви пречи да развивате дейности? Някои внедряват в български университети и магистърски програми за графични новели и комикси. Гледайте по-широко, може оперен певец да преподава балет, нали е все сценично изкуство, или карикатурист да преподава класическа живопис. Стига занимавайте хората с това девето изкуство. Мен не ме интересува. Децата ще получат документ за завършено несъществуващо у нас изкуство и могат да си го закачат като бръснарите, или лъснат обувките - това си е техен проблем на родители им.

Георги Чепилев: ще ти дам пример с Бачо Киро. Той видял в Сърбия колело и като се върнал в Бяла Черква, шашнал жителите обикаляйки с дървено колело, направено от него. Евентуално ако се чудиш какво общо има с твоите мисли, ще уточня, че Бачо Киро е един от първите театрали. И дървеното колело, макар да е рационализация, е бутафория, радващо само дървени философи като теб. Такива бутафорни селища с къщи от шперплат беше направил Потьомкин, защото трябваше да заблуди императрицата която се наложило да премине отдалеч през тайгата. Тези селища несъществуващи даваха приходи на някои хитреци безродници. Дано ме разбираш правилно.

Рафаил Попов: Безродници са твоите чираци от чужбина, които са приготвили документи с двойно измерение, за правопораждащо действие.

Георги Чепилев: Още една дума и си блокиран. Това, че съм научил на всичко за комикс изкуството, десетина фенове, не означава, че съм отговорен за техни действия и желания. Отдавна съм раздал сбирката си на тях, и на всеки според способностите дадох права, за печат или преводи на мои изследвания. Те ще си преценят какво да правят, но се съмнявам да завеждат дела, защото са добри граждани и са скромни. Ти може ли да кажеш повече от две техни имена? Толкова години никой не знае за дарбите и знанията им, аз исках да ги предпазя от зли езици като твоя и от неподходящите условия в родината им.

Чичо Попов: За съжаление, най-големите издателства в САЩ не спазват кодекса още от създаването му. Най-продаваните комикси си остават тези със сцени на насилие и вулгарно съдържание. У нас също е така. Преди години съм правил любителски преводи на страхотни комикси с европейски награди за комикс изкуство, които си остават непознати у нас. За съжаление, ентусиазмът ми се изпари, когато разбрах, че у нас няма нито читатели, нито издатели за тях. Поклон за всичко, което правите, Georgi Chepilev.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.