Мери Оливър: Снежна нощ

Превод от английски: Ангелина Василева

Снощи в синия мрак
бухал
подхвърли
неопределен брой
внимателно оформени звуци
в света, в който
на четвърт миля се случи
аз да стоя.
Не можех да кажа
какъв точно беше —
ушата сова
или улулица —
беше далече. Но всъщност,
няма ли мигове,
по-хубави, по сладки от това
да знаеш нещо? Сняг валеше,
като звезди
изпълваше тъмните дървета,
и човек лесно можеше да си представи,
че причината да съществува не е нищо друго
освен красота. Предполагам,
ако това бе история на някой друг
той би настоявал да знае
каквото може да се узнае — би се втурнал
над полетата
за да го назове — имам предвид бухала.
Но тя е моя, тази поема за нощта,
и аз просто си стоя тук, слушам и протягам
ръцете си към меката светлина,
падаща във въздуха. Обичам този свят,
но не заради неговите отговори.
И пожелавам късмет на бухала -
както и да се казва —
и искрено приветствам снега,
колкото и труден, неудобен
и красив да е неговият смисъл.

Snowy Night

      Mary Oliver

Last night, an owl
in the blue dark
tossed
an indeterminate number
of carefully shaped sounds into
the world, in which,
a quarter of a mile away, I happened
to be standing.
I couldnt tell
which one it was —
the barred or the great-horned
ship of the air —
it was that distant. But, anyway,
arent there moments
that are better than knowing something,
and sweeter? Snow was falling,
so much like stars
filling the dark trees
that one could easily imagine
its reason for being was nothing more
than prettiness. I suppose
if this were someone elses story
they would have insisted on knowing
whatever is knowable — would have hurried
over the fields
to name it — the owl, I mean.
But its mine, this poem of the night,
and I just stood there, listening and holding out
my hands to the soft glitter
falling through the air. I love this world,
but not for its answers.
And I wish good luck to the owl,
whatever its name —
and I wish great welcome to the snow,
whatever its severe and comfortless
and beautiful meaning.

Илюстрация: Екатерина Казина

Мери Оливър /1935 – 2019/

Мери Оливър е любима на поколения читатели американска поетеса, носителка на престижни награди като Пулицър, Националната награда за книги и Ланан за цялостно творчество. Основна тема в стиховете ѝ е природата и връзката на човека с нея. Критиците я сравняват с велики американски лирични поети като Уолт Уитман, Елизабет Бишоп, Една Сейнт Винсент, Мариан Мур. Поетесата Максин Кумин я нарича „неуморен водач сред природата“. Литературната критичка Алиша Острикър я нарежда сред най-добрите поети на Америка, „визионер като Емерсън“.

Плодовита авторка както на поезия, така и на проза, Оливър публикува нова книга на всяка година или две. Но това не пречи на качеството на творбите ѝ, а напротив, засилва интереса на читателите. През 2007 г. е обявена за „най-продавания поет в САЩ“. 

Мери Оливър в Диаскоп

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.