Бележки за авторските права в деветото изкуство

Честито Рождество Христово и Новата 2025 година!

"Дайте ми една опорна точка и аз ще преобърна света" уточнява Архимед.

Опорната топка е настоящия празник, който дава надежда за спасение на всички човеци.

С надежда и дружество "Диаскоп" възобновява през 2025 год. своя проект " Екселсиор".

Екселсиор означава все по-високо!

Не може разказ в картини без случайности в сценария, но желателно е да не бъдат в прекалено количество, защото ще стане филм в индийски стил.

Случайността за избора на това заглавие е не толкова историческия факт за названието на старото кино в Пловдив "Екзелсиор", където са провеждани и прожекции с магическия фенер-Диаскоп (първата прожекция е в градската градина по време на първия панаир), но мисъл на Юрий Гагарин:

"За да станете крилати, нужно е желание да се лети".

Това мото е избрано по лично желание от уредника на Диаскоп и няма общо с научни разсъждения. Той е роден на 14 май 1961 година, живущ по онова време в центъра на град Пловдив, в близост до църк. "Св.в-мчца Марина".

Няколко дни след тази дата било необходимо с майка си да посетят лекар. Това се оказало денят на посрещане космонавта в Пловдив, за когото Ванга каза, че са го взели.

До бившата руска книжарница става случайна среща и Юрий Гагарин дава на съименника си - бебето Георги, розова роза от букетите които получавал.

Много години дружеството търси да намери из антиквариатите, случайни снимки запечатали този миг.

 

Как държавата и данъчните ще закрилят художествено произведение на деветото изкуство, при евентуално инвестиране с участие на звезди?

Преди строго се следеше и отбелязваше тиража на изданието. Според него се изчислява и процента за възнаграждение на авторите, което се отбелязва още в договорите. Днес много е лесно технологично да се препечата

комикс от коя да е печатница. Как ще става контрола за тиража и в печатницата където например се възложи отпечатване на фотороман с именит актьор? Съществуват надеждни и ненадеждни издателства и печатниците, те са като А група или Б група във футбола. И някои от ненадеждните си играят с тиражите, което се отразява върху творците създатели. Но, кой пречи да си изхарчи и пръсне парите някой будала, за да си начеше крастата по бедрата? Комикс изкуството има необходимост от сигурност, защото е на границата между изкуство и индустрия. За да има развитие такова изкуство, тачено из целия свят, трябват гаранции и съчувствие от законодателството в България. Фотороманите, роман в снимки е започнал със София Лорен. Може би те ще позират доброволно и издателството ще плати хонорар само за снимки?

 

Бележки за авторските права в деветото изкуство

Авторските права върху комиксите принадлежат на сценариста, илюстратора и всяко друго лице, което може да се е намесило в творбата, като например художник с молив или туш (мастило), колорист, автор на текстове и т.н.

Комиксите, въпреки че са съставени от елементи от различно естество, в Европа са защитени като интелектуални произведения във всички отношения, защото е важно е да се определи творческия принос на всеки автор от ранните етапи на производството до завършената творба.

Авторът на творческо произведение има редица права, както от морален, така и от наследствен характер. Неимуществените права се отнасят до личността на автора, а правата на собственост се отнасят до икономическата експлоатация на произведението.

Авторските права възникват в момента на създаване на комикса, без да е необходимо регистрация или публикуване, но е препоръчително да се разполага с определено доказателство за време , за да докажете, в случай на спорове.

Авторското право защитава интелектуални оригинални произведения и има две основни положения: 1) Възможно е защита само на интелектуално произведение, плод на автора, 2) или само за изразена форма на идеята (в такъв случай е необходимо произведението да се прояви чрез думи, звуци, цветове и т.н.)

В случай на литературен сценарии, авторът трябва да развие сюжета, да очертае героите, да направи описание на обстановката и т.н.

Комиксите с всичките свои жанрове и видове, като художествена форма, която съчетава рисунка (или снимка) и думи, са сред произведенията, защитени с авторско право: роман в картини, графична новела, фотороман, периодични епизоди или рисувана лента от кратките форми (виж статията за жанровете на българските комикси от Георги Чепилев).

Никакво значение няма за професията на авторите на романи в картини и комикси, от членството им към някакъв творчески съюз или секция към друг вид изкуство. Затова се създават училища за романи в картини и комикси, както и школи, курсове и др.

Авторът, когато създаде произведение, автоматично придобива права и може да попречи на трети страни да присвоят произведението му.

Комиксът може да бъде създаден от един човек (който се грижи както за историята, така и за рисунките) – в този случай моралните и имуществени права принадлежат на автора (т.е. сценариста и художника). Ако комикса е създаден от множество субекти: автор на композиции, художник с молив, с туш (мастило), колорист, автор на сценарии или текстове и т.н. В такъв случай е необходимо всеки път да се оценява вида на приноса, предоставен от всеки индивид. Ако приносът, даден за създаването на комикса, има творчески характер, тогава лицето, което е сътрудничило, може да се счита за съавтор наравно със сценариста и илюстратора.

Оригиналният автор е лицето, което е измислило и създало художествен герой.

Съществуват понякога и автори на отделни истории.

Ако комиксът е резултат от творческия процес на множество съавтори, препоръчително е да се подпише споразумение или договор за сътрудничество и съвместна дейност, където да се посочи:

• ролята на всеки автор: например кой се е погрижил за рисунките, кой за литературната част и т.н.;

• процентът на собственост върху произведението;

• какви права принадлежат на други професионалисти, които са се намесили в създаването на.

Обикновено авторът на комикс, дава на издател правото да публикува произведението, което става със задължителен издателски договор . Преди подписването обаче е важно да се обърне голямо внимание на договорните условия.

Що се отнася до възнаграждението на художника, възможностите за плащания са:

• с процент от продадените екземпляри: в този случай говорим за лицензионни възнаграждения

• с еднократна фиксирана сума. При получаване на хонорар, както бе през социализма в издателствата „Дъга” и „Чуден свят на народна младеж”, не се полагат авторски права. За целта се издаваше „Талон за хонорарна сметка” която да послужи пред МВР.

Когато автора е утвърден, може да се получи аванс при подписване на договора.

Ако издателският договор предвижда прехвърляне на вторични права на издателя (например филмова адаптация, превод на други езици и т.н.), необходимо е да се изчисли допълнителен процент.

За проекти на комикси, създадени по поръчка , обаче, правата за икономическо използване принадлежат на Възложителя, в съответствие с предмета и целите, посочени в договора.

При лицензиране, когато авторът упълномощи трета страна да използва произведението му (например измислен герой), за създаване на тениски, чаши и други търговски продукти, се посочва в договора, уточнения за възпроизвеждане в определени категории продукти и определения период от време.

През социализма възнаграждението за сценарии на роман в картини в реалистичен стил (за около 10-20 страници комикс), се заплащаше от 200 до 500 лв., но след публикуване на художественото произведение. Художника получаваше в пъти повече по-висок хонорар, веднага след одобрението на творбата от художествения съвет.

Днес в някои европейски страни, възнаграждението на сценариста в надеждно издателство, за около 40-50 страници комикс е между 3000 до 10 000 евро.

На снимките за илюстрация са показани – „Талон за хонорарна сметка” издаден за рисуване на роман в картини, в обем от 8-10 страници. Приложено се публикува съдържанието на „Правна закрила на видео и електронните игри”, за да се види сложността на договорните отношения. Нима игричките са по-важни, от онагледяване на материалите в образованието чрез силата на деветото изкуство?

За правната закрила в театъра, киното, книжнината и пр, не е необходимо да се илюстрират в настоящата бележка.

Защо 35 години управниците въпреки постоянните сигнали за нередност, не направиха необходимото в законодателството за българското девето изкуство, което е оформено през 1890 година и оставиха авторите без правна закрила и професия?

Дружество „Диаскоп” по тази причина не може официално с булстат от 2013 година, да извършва своята специфична художествена и разрешена от закона търговска дейност, която е описана в устава и то за постигане на общественополезни цели. Днес дори и награда "потупване по рамото", в България трудно се получава, макар някои личности да имат твърде много награди.

 

Какво мислите, ме пита фб?

Конкретно на снимката от Бачково, се замислих: Щастлива да е Новата 2025 година, за всички обичащи красотата и доброто.

Вече сме били в Шенген, но аз съм безразличен, защото шенгенска виза получих още през 1997 година.

След това във вътрешна реч си казах - да правят каквото си искат!

Майната им на българските комикси!

После като в романа на Джойс се запитах - защо "ков"- БачКово, СамоКов, така както - ФилипоПол или СозоПол (град). Окончанието не е от спекулацията "кове съдбата си". На гръцки Кириакон означава дом Господен. В нашия език ръка става ръце, т.е. к става на ц, така се е образувала думата Церков (Църква). Значи окончанието Ков, означава дом, а този който няма дом е кираджия. Майната им на съвременните български комикси - гледам ги с интерес, ще ги скъсам още днес... пеят децата. Има много по възвишени изкуства от измислени фантазии - капричос, кози. На кой днес му трябват такива продукти, какво да ги прави, дори и безплатно да ги получи като лефрети? Изгорете ги в печката, ни съветва Умберто Еко, за пошлите комикси, за сценарии с измислици.

Договорирането на романи в картини или комикси

Държавата (Културен отдел към Община, или Министерство) и някои частни институции или фирми, понякога са съгласни да субсидират издаването на романи в картини и комикси, чиято цена би била много висока за пазара, или за да подпомогнат творби които трудно биха се продавали. Но повечето пъти, това става предимно стихийно, най-много два-три пъти, освен това и автора трябва да има процент финансово участие. Но в тези случаи най-важната част – награда за творчески труд е мизерна. Маяковски попитал – колко заплащате за стих, отговорили 12 копейки. Поета казал – аз ще ви дам моите за 13 копейки. Правилно е казал, защото това е творчески труд.

Освен това, сумите давани от спонсори, са съпроводени с попълване на безкрайни формуляри, които са задължителни, а студеното като буца лед, бюрократично счетоводство на цифроиграчите, убива вдъхновението. Известно е, че личност със свободна професия има право да разшири дейността си и да води счетоводство, като в случая се задължава да спазва разпоредбите на Търговския закон. Но нека се види като образец закона от Третото българско царство, как се подпомага творчеството – вложените средства се изплащат с минимална удръжка, още при продажбата на художествената продукция в будките и авторите не усещат нарушаване на финансовите баланси. Това пояснява текста от рекламата на настоящата илюстрация за „Картинен свят” – участието на видни автори от чужбина и български, не е без заплащане.

Често пъти административните служащи са безсилни пред проблема на деветото изкуство у нас. Като казваме нередност в закона, имаме предвид, че в България от 8-мо изкуство се прескача на 10-то, т.е. липсва статут за Деветото изкуство. Този факт поставя българските изследователи на комиксите и комикс артисти в неравностойно положение, не само спрямо артистите от другите изкуства, както и чуждестранните си колеги, но най-вече в невъзможността за съществуване в пазарната икономика. Участието в малки програми за индивидуални инициативи и то от време на време, или снисхождение на някоя фондация, не може да е основа за подобаващо развитие на това съвременно престижно и любимо за мнозина изкуство.

Дисни е автор проектант на МОЛОВЕТЕ и ДИСНИЛЕНД, с кофи е пренасял приходите от атракциите, не е имал необходимост от спонсорирани субсидии. Но законодателството на неговата страна е позволявал да плаща осигуровки на своите сътрудници. И ако някои мислят, че в България с лична собственост и 35 години нередности, ще задминем частните индустрии на развитите страни, сигурно е много наивен или плитко хитър. Лично съм свидетел как от едно издателство заснеха рисунки на художник, без да поискат разрешение и украсиха свое издание. Е, художника защо да недоволства, искат да го направят известен може би…

Съществува ли въобще Девето изкуство в европейските страни с възможност за плащане на професионални данъци, осигуровки и др., или ние българските комикс артисти сме заблудени, че има такова?

Какво се възнамерява да се направи у нас в поправка на тази дупка в закона и кога? Ако нищо не се предвижда, коя е причината за такова решение да се унищожи българската традиция започваща от първият съвременен комикс на зографа Георги Данчов през 1890г.?

Необходимо е да се познават законите за авторското право и как е наредено да се заплаща на авторите. Предимно, първият контакт на авторите е с издател Създателите на роман в картини или комикси могат или помежду си – художник и писател, взаимно да се споразумеят, или такова да извърши трета страна – издател, който да се договори с писател и след това възлагателен договор на художник или фотограф направата на картинното повествование. А как ще се възнагради един фотороман с участници на именити актьори, само с фотографа за снимки ли ще се сключи договор?

Възможно е и случаи да се възложи на писател, да напише текст по започнат роман в картини (един случай от моята практика в „Чуден свят”). Такава законова наредба е задължителна, защото и художника и писателя имат авторски права, а те трябва да се разграничат, да няма спор помежду им – кой каква идея е реализирал. Едва след това идва ред за уточнения – даване права за публикация, или допълнителните права лиценз, на издател. Възнагражденията на авторите при различните права са чрез хонорари, аванси (за труд и материални разходи), плащания по договори за публикуване или за предоставяне на права (купуване и продаване на права) и пр. задължителни отчетни документи за взаимно сътрудничество….

Деветото изкуство е по-скъпо възнаграждавано, за което българските издателства може би нямат възможност или интерес. Но не и всяко издателство има право да публикува романи в картини, така както не всеки може да е зъботехник и друг вид специалист, без необходимото разрешително. По тази социалистическа схема – високи хонорари на авторите в столицата (само в едно издание и негова алтернатива), държавно издателство, държавна печатница и пласиране, се пречеше през социализма, да се извършва дейност за направа на романи в картини извън столицата. Но дори днес времената да приличат на 1989-90 год., пак не е оправдано такова недемократично поведение, защото в Пловдив през това време г-н Петър Анастасов и г-н Веселин Христов приеха и направиха изчисленията на финансовите разходи за реализиране на пловдивско издание за романи в картини, към издателство "Христо Г. Данов". За съжаление по независещи причини на приватизациите, благородното начинание не се довърши.

Намериха село без куче

Това, че комиксовият стил дотолкова е навлязъл в ежедневието ни, че често негови елементи има във филми или видео игри, не означава, че необходимостта от навлизането му в сферата на образованието, може да бъде заместено с друго изкуство или забавление. Посочих, във вестник "Марица", че разликата между комикс и филм е подобна на разликата между писмен и говорим език. Едно е да изучаваш краснопис, друго е да декламираш или пееш. Някои си фантазират, че това или онова е едно и също, но понякога и много малката разлика, дава съвсем различни резултати. Освен това, изясних, че повествованията в картини са три основни вида: аналитични, таблични и механични. Към механичните са играчките предшественици на киното и самото кино. Този раздел винаги е бил за забава. Ето защо не малко години, киното бе панаирджийска атракция, докато започна да се ползва като идеологическо оръжие или индустрия. Има разбира се и художествени шедьоври. Както и театъра, така и киното, са времеви изкуства и затова неподходящи за образованието, така както подходящ е нагледния материал от деветото изкуство. В образованието е необходимо по-малко брой кадри в разказа с картини, или диафилми. Не искам да бъда разбран погрешно, аз съм фен на киното и театъра, но народа казва " Кино, вино, театър, всичкото на вятър" - защото по думите на Леонардо, моментите при тях отлетяват. Анимирането на факти в образованието е една измислица за отмора, допускане на малко небрежност чрез "черешките в тортата", сред висшите дисциплини в клас. Ами то и живописта не е била тачена в миналото наред с възвишените изкуства и науки в средновековието. Но деветото изкуство има свои граматики, не една, но близо 70 изказа, от които българските деца са неравностойни като не ги изучават. Особено в днешната епоха която е две крайности - западна абстрактност и източна образност.

Деветото изкуство да бъде свободно в България, както всички видове занятия

През 1791 год., френски автори на драматични произведения искат премахването на изключителната привилегия на столицата и настояват да не бъде единствения там театър изключителен владелец на авторски права и тиранично да пречат и задушават таланти и мисъл. Защото усъвършенстването на изкуството почива върху конкуренцията, която подбужда съревнование, нови идеи и така се развиват таланти. Създаването на втори алтернативен театър, означава да се раздели привилегията, а не свободна възможност за всеки гражданин. Стига с тези предразсъдъци и разбойнически списъци и незакрила от странни закони на авторските права. От това талантите стават жертва и мизерстват. Необходимо е закрила и на нравите за формиране на добри граждани...

Необходимост от "Етичен кодекс" за българското комикс изкуство

В какво време живеем, Хамлет казва много ясно: „Когато правдата беше длъжна да падне на колене и да поиска от порока позволение, за да му направи добро”.

Английският учен Carton Haues в книгата си „Национализъм”(1928 г.), хвали полската музика, чешката религиозна независимост, сръбския горещ темперамент и гръцката духовна изтънченост. Но за българите казва, че сме прочути със своята дебелашка търпеливост.

Българският народ има какво покаже на света, не само от своята история, но и от културата си. И историята, и културата се изчерпват не само с шевиците и розовото масло, нито с изпятото от някой наш хор, нито с рекламните брошури за туристи. Човек е творец на новите дни.

Първа задача на новите ни комикси е да се обобщи предишния опит и традиции, да се формулират идеите, които битуват в националното общество, да се подредят в система и по този начин да свидетелстват за духа.

Историята не е застинал музеен експонат, който механично да се подрежда в нова обстановка. Всяко време изисква поновому да се решават проблемите, поновому да се изгради държавата и обществото с техните структури.

Един гръцки мъдрец е казал: „целта на нашата държава е да водим един добър живот, а не да живуркаме“. Ясно е, че една държава, която не само по име, а и по същност е държава, трябва да посвети вниманието си за запазване равновесието между индивидуалния и социалния живот. Държавата е сдружаване подобно на спиците в колелото - доближават се все повече една до друга в близост до центъра. Кой е този привличащ център, коя е тази идея за сближаване, потърсете в старите български комикси. Една от темите е „справедливостта”.

Социална справедливост има там, където всички приблизително еднакво понасят тежестите на живота и еднакво се ползват от благата му.

Законите са външни силови намеси, докато обичаите и традицията са практиката на общността. В традициите естествено се вместват различни правила в една система. Западният модел на обществено устройство не признава състрадание и съчувствие, защото е прекалено материалистично, практично и егоистично общество. Докато българите търсят съчувствие и защита, помощ и освобождение. Това са различни трудно съвместими навици.

Раковски обиколи Европа, печаташе вестници за българските страдания, но накрая призова: Трябва сами да си помогнем!

Георги Чепилев

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.