Уендъл Бери, Мери Оливър, Уилям Хенри Чанинг: Три стихотворения за живота

21.01.2025
Снимка 1

Ерик Ритънбъри

1 януари 2025

 
"Едно от достойнствата на добрата поезия е фактът, че дразни посредствеността."

Теодор Рьотке

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Новалис казва, че Поезията изцелява раните, нанесени от ума. Платон също разбира, че Поезията е по-близо до изначалната истина от историята. Дори строгият рационалист Зигмунд Фройд е принуден да признае, „че поетите и философите са открили несъзнателното преди мен. Това, което аз открих, беше научния метод, с който да се изследва несъзнателното."

Големият поет Теодор Рьотке казвал на студентите си: „Да се преподава поезия изисква фанатизъм… Ще ви изведа, скъпи мои гълъбчета, от рационалното към царството на чистата песен.“ В най-високата си и свята форма поезията има силата да изцелява раните, нанесени от студената неподатлива рационалност. „Раната“, за която говори Новалис, не е нищо друго освен отчуждаване от духовното, интуитивното и трансцендентното - самата същност на живота, която, в прецизността си, разумът толкова често пренебрегва.

Там, където рациото разделя и анализира, поезията обединява и възстановява.

Тя ни връща към селенията на чудото и красотата, към неописуеми загадки, които са недостижими за логичното. Поезията изковава мост между ума, сърцето и душата, предлагайки утеха и дълбока цялостност, повторно свързване с вечните ритми на съществуването.

Чрез символите и образите си поезията съживява това, което разумът не успява – чувството на благоговение, дълбокия пулс на емоционалната истина и тихото осъзнаване на безкрайността.

За мен поезията не е просто бягство, а завръщане – целебен балсам, който ни напомня кое е най-важното, невидимите истини, които съществуват извън обсега на ума и въпреки това поддържат най-съкровените копнежи на душата.

Затова ми се иска да започна годината с няколко стихотворения, които хранят душата – защо не? Точно тези три творби бяха подбрани заради тихата си красота и нежното напомняне за това какво означава просто да БЪДЕШ посред безкрайния шум и тегобата на досадните нужди на живота.

Нека стиховете ви донесат същата тишина и утеха, както на мен. Честита нова година!

 

ВЪРВЯ СРЕД ДЪРВЕТА

Уендъл Бери

Вървя сред дървета и тихо присядам.
Вълнението ми се успокоява
навред като кръгове във водата.
Задачите ми си стоят където
ги изоставих, заспали като впрегатни животни.

После идва което се страхува от мен
и за кратко живее пред взора ми.
Което ме плаши изчезва
и страхът от мен го напуска.    
То запява и аз чувам песента му.

После идва онова, от което аз се страхувам.
За малко живея пред взора му.
От което се страхувам в него изчезва
и страхът от него също изчезва.
То запява и аз чувам песента му.

Минават дни усилни,
замлъкнал заради страховете си
най-накрая чувам моята песен
и я запявам. Докато пеем,
денят се изнизва, дърветата се раздвижват.

 

ЗАГРИЖЕНОСТ

Мери Оливър

Всеки ден
виждам или чувам
нещо
което малко или повече
            
нежно
ме убива,
което ме оставя
като игла

в купата сено
на светлината.
Затова съм родена -
да наблюдавам, да слушам,

да се загубя цяла
в тоя уязвим свят -
да се уча
отново и отново

с радост
и възторг.
Да не говоря
за изключителното,

страховитото, ужасното,
екстравагантното -
а за обикновеното,
обичайното, най-простото,

което всеки ден е видимо.
Ех, добрия ми учен,
казвам на себе си,
как изобщо

да не помъдрееш
с такива
учения -
неизтляващата светлина

на света,
блясъкът на океана,
молитвите, изградени
от зелена трева?


МОЯТА СИМФОНИЯ

Уилям Хенри Чанинг
 
Да живееш доволен с малко средства.
Да търсиш изтънченост вместо лукс
    и изисканост вместо модерност.
Да имаш стойност, а не значимост
    и богатство, но не материално.
Да учиш усилено, да мислиш тихо, да говориш благо,
    да постъпваш честно, да слушаш звездите, птиците, децата
    и мъдрите хора с открито сърце, да понасяш всичко с усмивка,
    да вършиш всичко смело, да изчакваш достатъчно, никога да не прибързваш.
С една дума, да позволиш на духовното,
    неканеното и несъзнателното
    да просъществува сред обичайното.
Това ще бъде моята симфония.

 

Фотокредит: Ерик Ритънбъри

 

Прочети в оригинал

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.