Велимир Хлебников: "Тризна" и други стихотворения
23.01.2025
Встъпих в брачни връзки със Смъртта¹ и по този начин съм женен. Живял съм на Волга, Днепър, Нева, Москва-река, Горин.
Излязох с искането да се очисти руският език от сметта на чуждиците, правейки всичко, което може да се очаква от 10 реда. (В.Х.)
Превод от руски: Георги Борисов
ГЪСТАЛАК
Пълен със звуци е цял гъсталакът,
стене лесът и звънти:
всякак
звяра ловецът да умъртви.
Защо в рогата си тъй тежко
глагола носи той на любовта?
Елен, елен!… Те стрелят безпогрешно…
И пърха в хълбока на копие медта.
Преплита вече той нозе
и смърт съзира прозорливо.
„Не возя аз кого да е!“ –
ще каже конят приказливо.
Напразно с прелестни движения
и лик девически почти
от гибелното поражение
се мъчиш да избягаш ти.
Все повече тежат рогата
и шумно носи се пръхтене,
и гърч разтърсва тетивата.
Къде елена да се дене?
Но грива изведнъж го скрива
и с лъвски нокът, много остър,
той преподава най-игриво
изкуството да се докосва.
Без несъгласие и вик един
намира всеки мястото си в гроба.
А той с осанката на властелин
стои и съзерцава налягалите роби.
1910
ЧИСЛА
Във вас, числа, сега като се взирам,
на зверове ми заприличвате,
облечени във зверски кожи,
с ръка, опряна на изкоренени дъбове.
Дарявате единство вие между движението змиевидно
и стълба на Вселената гръбначен със трептенето
на водното например конче. А пък времето
ни позволявате да проумеем като кикот бърз на зъби.
Развързвам възела на мрака в моите зеници1:
какъв ще бъде моят Аз, да видя,
когато е делимото му единица.
1911, 1914
* * *
Чезнат хора и народи
като пролетен поток.
В огледалната природа
сянка призрачна е бог
и под мрежа от звезди
риба си, човеко, ти.
1916
ТРИЗНА*
Труп до трупа сме строили –
голи – насред хълма гол.
Свели взор и пряко сили
слушаме заупокой.
Изравнихме със земята
дъбовете до един
и на своите телата,
свода славейки, горим.
Хора ли сме тук, или –
на една ръка в юмрука –
съдбоносен сноп стрели?
Веми ниц** – и труп до трупа.
Между дъбовите вейки –
руси къдри – и така,
русокосите горейки,
тризна сторваме сега.
Дим към свода се въззема,
гъст и мощен черен дим,
и за обреда строени,
треба*** служим и стоим.
Много паднали под хълма
с езерата – сто на брой,
кладата качиха тъмна.****
Лягат русите под строй.
И от строгите тела
Дон се вдига и въззема
в гълъбовата мъгла
заедно с Иртиш и Лена.
А вековната дъбрава
черния огрява дим.
Щрак! – и с пушките през рамо
И с оръжие през рамо
ние пак на бой вървим.*****
1915
*У древните славяни – обредни действия в памет на умрелия – народни игри, пиршества и пр. В православието – помен. – Б. пр.
** Нищо не знаем (непр. пол.). – Б. пр.
***Богослужебен обред, извършван по молба на вярващите (кръщене, венчавка, панихида, изповед).
****Много често в едно и също стихотворение или поема Хлебников сменя най-произволно броя на сричките, ритъма, че и стъпката, дори бихме казали, че това е любим негов похват, към който той прибягва, за да раздвижи читателя, да придаде допълнителен смисъл и израз на идеите си. При това, без изобщо да се смущава, че може да бъде упрекнат в елементарно техническо и формално несъвършенство. Както е в случая с куплета, който съм означил. Ето как би звучал приблизително според оригинала вторият вариант на преведения от мен куплет, който не се осмелих да предложа в първия:
Покрай хълма с езерата –
сто на брой – видяхме много смърт
и на русите телата
върху кладата сурова дъбова растат.
*****Ако пак трябва да бъда верен на авторския оригинал, то вместо да римувам „дим“ с „вървим“, както е в случая, бих оставил последният стих с непълната рима би могъл да звучи така:
тръгваме тогава ний.

Фотография на В. Хлебников с череп¹
БЕЗУМНИЯТ ЕЗИК
Глюм, глюм мип.
Правителственият възторг.
Тъпче зелето.
Две печки мислещи.
Бзам, бзам кво.
Ботушооки кси и ксо, моми с коси и гребенче.
Четка има,
един ботуш – една копейка!
Махнете от жребчето б-то,
бе ще съм аз,
пея: гзи-гзи-бзи,
дом-дом-мом,
маю, мею, чип.
Мокра морска пача, кисèл с петаче на зурла –
седнах върху празната дупка,
огледало извадих.
Я виж ти! Ха, здравей, Иванчо Грозни!
Апчхи!
Четири столетия дупката ме чакала.
* * *
Неудържима като гърч
опира ножа си о гърлото и ми говори песента: ще те заколя!
От ударите ми с гърди небето и вселената треперят.
Като претъпкан с болни влак в степта на Дон
треса се в ританиците на словото, от стъпките притиснат.
Хрръ… хърр… хрря!
Ъх, мръснице!
Твойта вяра…
Гърча се в припадък.
Не, няма да ми се изплъзнеш, песен.
Време, дъще кучешка!...
Като пяна на устата
избивам по кълбото старо на земята –
тече, тече новата вяра.
Стой, вяро!
Стой, държаво!
Ех, пачаври.
Хъркат.
Колко?
Сто и петдесет милиона.
Беда!
Братлета, скачайте в морето!
Ех, твойта вяра!
Не си опазих читава главата,
не си спасих главата
за руската червена свобода…
Стой, воино червен на бъдеяните!
Бележка: Верен на Хлебников, който решително отхвърля употребата на всякакви чуждици откъм Запад в творчеството си, преводачът се отказва от думи като „епилепсия“ (падучая), „конвулсия“, „спазъм“ и т.н.
ОТКАЗ
Много пò ми е хубаво
звездите да гледам,
отколкото да подписвам
смъртни присъди.
Много пò ми е хубаво
цветята да слушам,
докато шепнат: „Ето го!“,
и през градината мина ли,
глави да навеждат,
отколкото да оглеждам
тъмните пушки на стражата,
убиваща
искащите
мен да убиват.
Ето защо никога,
не, никога няма да стана Управник!
Януари, април 1922
Заглавно изображение: Портрет на Велимир Хлебников от А.М.Волконский

Стихотворенията са от книгата "Велимир Хлебников (ТВОРЕНИЯ)"
Изд. Факел експрес
Първо издание, 2020
Съставител, редактор, послеслов: Георги Борисов
Превод: Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Надя Попова
Художник: Кирил Златков
Страници: 708
Цена: 45 лв. твърди корици
Томът включва:
Менеси
Стихотворения
Поеми
Драматургични произведения
Свръхповести
Проза
Статии, възвания, утопии
Дъските на Съдбата
Бележници, писма
Думи за Хлебников
Публикацията се осъществява със съдействието на Георги Борисов, съставител, редактор и преводач.
© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.