Велимир Хлебников: Заумният език

Заумният език означава език, който се намира извън, отвъд пределите на разума.

Това, че в заклинанията и баянията заумният език господства и измества разумния, доказва, че той има особена власт над съзнанието, особено право на живот, наред с разумния. Но има и начини заумният език да стане разумен. (В.Х.)

Превод от руски: Георги Борисов

§2. ЗАУМНИЯТ ЕЗИК

Значението на думите в естествения, битов език ни е близко и достъпно. Както момчето по време на игра може да си въобрази, че столът, на който седи, е истински, чистокръвен кон и по такъв начин столът по време на играта да му замества коня, така и по време на устната и писмена реч малката дума слънце замества прекрасната, величествена звезда. Заместваното от словесна играчка величествено, спокойно сияещо светило приема на драго сърце всички дателни и родителни падежи, приложени спрямо неговия наместник в езика. Но това равенство е условно: ако истинското слънце изчезне, а остане само думата, то няма да може да сияе на небето, нито да топли земята; земята ще замръзне и ще се превърне в снежна топка в юмрука на световното пространство. Така, като си играе на кукли, детето може искрено да се облива в сълзи, когато неговата купчинка парцали е смъртно болна и умира; или пък да вдига сватба между две напълно еднакви парцалени топки, в най-добрия случай с плоски тъпи глави. По време на играта тия парцали са живи, истински хора със сърца и страсти. Оттук идва схващането за езика като за игра на кукли: в нея от парцалките на звука са ушити кукли за всички неща на света. Хората, говорещи един език, са участници в тази игра. За хората, които говорят друг език, тези кукли от звуци са просто купища звукови парцалчета. И така – думата е кукла от звуци, речникът – купчина играчки. Но от малкото основни единици на азбуката езикът се е развивал естествено; съгласните и гласните са представлявали струните в тази игра на кукли от звуци. А ако вземем произволните съчетания на тези звуци, например: бобеоби или дир бул шчир, или манч! манч! чи брео зо!, такива думи не принадлежат на никакъв език, но в същото време нещо ни говорят, нещо неуловимо, но все пак съществуващо.

Ако звуковата кукла слънце ни позволява по време на човешката ни игра да я дърпаме за ушите и мустаците с нашите ръце на жалки смъртни и с разните там дателни падежи, на което никога не би се съгласило истинското слънце, същите тези парцалчета от думи могат и да не ни дадат куклата на слънцето. Но все пак това са същите парцалчета и като такива нещо значат. Тъй като обаче те нищо не дават направо на съзнанието (не стават за игра на кукли), тия свободни съчетания, игри на гласа извън думите ние наричаме заумен език. Заумният език означава език, който се намира извън, отвъд пределите на разума. Сравни: Заречие – място, което лежи оттатък, зад реката, Задонщина – зад, оттатък Дон. Това, че в заклинанията и баянията заумният език господства и измества разумния, доказва, че той има особена власт над съзнанието, особено право на живот, наред с разумния. Но има и начини заумният език да стане разумен.

Ако вземем една дума, да речем, чаша, ние не знаем какво значение за цялата дума има всеки отделен звук. Но ако съберем всички думи, които започват с Ч (чаша, череп, чебър, чорап и т. н.), всички останали звуци ще се унищожат един друг и общото значение, което имат тия думи, ще даде значението на Ч. Сравнявайки тези думи, ще видим, че те означават едно тяло в обвивката на друго; Ч – значи черупка. По такъв начин заумният език престава да бъде заумен. Той се превръща в игра на осъзната от нас азбука, в ново изкуство, пред прага на което вече се намираме.

Заумният език изхожда от две предпоставки:

1. Първата съгласна на простата дума управлява цялата дума – заповядва на останалите.

2. Думите, които започват с една и съща съгласна, са обединени от едно и също понятие и като че ли кацат от различни посоки в една и съща точка на разсъдъка. Ако вземем думите чаша и чехъл, ще видим, че и двете думи се управляват от звука Ч; ако съберем думите с Ч: чорап, чехъл, чепик, чувал, чутура, чебър, чекмедже и чаша, чучур, чар, чан, чело, череп, черво, чучело – ще видим, че всички тези думи се засичат в точката на следващия образ. Чорап или чаша – и в двата случая обемът на едното тяло (краката или водата) изпълва празнината на другото, което от своя страна му служи за повърхност. Оттук чара има смисъл и на чар, на магия, на вълшебна обвивка, която сковава волята на омагьосания – водата по отношение на чашата: оттук чакам, чая, т. е. съм чаша за водите на бъдещето. По такъв начин Ч е не само звук, а и неделимо от езика тяло, име.

Ако се окаже, че Ч на всички езици има едно и също значение, въпросът за всеобщия език е решен: всички видове обувки ще наричат Че крака, всички видове чаши – Че вода – ясно и просто. Във всеки случай хата значи хата не само на руски, но и на египетски; в индоевропейските езици в означава въртене. Опирайки се на думите хата, хижа, хралупа, хан, храм, хранилище, ние виждаме, че значението им е в чертата на преградата между точката и движещата се към нея друга точка. Значението на в е във въртенето на една точка около друга неподвижна.

Оттук вир, вол, врата, виелица, вихър и много други думи. М е деленето на една величина на безкрайно малки части. Значението на Л е: преминаването на едно тяло, обтегнато по дължината на оста на движението, в тяло, обтегнато в две измерения, напречни на посоката на движението. Например площта на локвата и капката дъжд, лодката, ликото. Значението на Ш е: сливането на повърхности, заличаването на границата помежду им. Значението на К: точка, която е неподвижна и закрепва в състояние на покой мрежа подвижни точки. Така че заумният език е бъдещият световен език в зародиш. Само той може да обедини хората. Умните езици вече ги разединяват.

У т в ъ р ж д а в а н е  н а  а з б у к а т а

Думи, които започват с Л: лодка, ладия, лапа, лист, лопата, лапавица, лапад, летеж, лъч легло, проливам, лея... Да качим плувеца върху лодката: неговото тегло се разпределя върху широката повърхност на лодката. Точката, в която действа силата, се разширява и тежестта става толкова по-малка, колкото по-широка е площта. Плувецът олеква. Затова Л може да се определи като намаляване на силата във всяка дадена точка, предизвикано от нарастването полето на нейното действие. Падащото тяло спира, като се опира на достатъчно голяма повърхност. В обществения живот такава промяна отговаря на промяната, която претърпя Русия на Думата по пътя към съветска Русия, тъй като при новия строй тежестта на властта се разпростира върху несравнимо по-широка площ носители на властта: плувецът – държавата – и лодката на широкото народовластие.

И така, всеки съгласен звук е име и крие в себе си някакъв образ. Колкото до гласните звуци, за о и ы например може да се каже, че стрелките на техните значения са насочени към различни страни и дават на думите различни значения (войти и вьшти и т.н.; бо е причина, а бы – желание, свободна воля). Но гласните звуци са по-малко изучени от съгласните.

Велимир Хлебников в Диаскоп

Откъс от книгата "Велимир Хлебников. ТВОРЕНИЯ"
Изд. Факел експрес
Първо издание, 2020
Съставител, редактор, послеслов: Георги Борисов
Превод: Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски, Надя Попова
Художник: Кирил Златков
Страници: 708 
Цена: 45 лв. твърди корици

Томът включва:

Менеси
Стихотворения
Поеми
Драматургични произведения
Свръхповести
Проза
Статии, възвания, утопии
Дъските на Съдбата
Бележници, писма
Думи за Хлебников

Публикацията се осъществява със съдействието на Георги Борисов, съставител, редактор и преводач.

Заглавно изображение: Портрет на Велимир Хлебников, "Российский колокол"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.