Христина Мирчева за книгата на Ангелина Василева „Луиз Глик – Нобел 2020“

През 2020 г. на 77 години американската поетеса Луиз Глик печели Нобеловата награда за нейния „ясно открояващ се поетичен глас, който със строга красота превръща личното съществуване в универсално“. След Тони Морисън, тя е втората американка и шестнайстата жена, носителка на  престижната награда със 120-годишна история.

До този момент почти никой в България не е чувал за нея, още по-малко чел нейни книги, които не са и били превеждани на български, макар че преди Нобел Луиз Глик вече е носител на няколко престижни отличия - Пулицър (1993), Ланън (1999), Болинген( 2001) и Националната награда за книга (2014). През 2020 година освен Нобел, Глик е удостоена с наградата Транстрьомер, давана в памет на големия шведски поет Томас Транстрьомер – последният поет, получил Нобелова награда през 2011 г.

В този контекст смятам, че литературно критическата студия на Ангелина Василева придобива още по-значима цел – да представи чрез 12-те поетични книги /1962 – 2020/ на Луиз Глик не само нейното цялостно творчество, но да проследи чрез поезията трънливата нишка на съдба й. Засегнати са важни биографични моменти от живота на Глик, повлияли върху нейната поезия и късна проза. Международните ѝ награди са посочени не самоцелно, а за да градират пред света успехите на Глик като възлова американска писателка от края на 20-ти и първите десетилетия на 21-ви век. Освен литературнокритическите анализи, маркиращи тенденции в написаното от Глик,  авторката на труда Ангелина Василева е преводач и на самите стихове, цитирани като доказателство за концепциите на литературоведката в изследването ѝ за създаденото досега от Луиз Глик.

Самата тя поет, преводач и автор на студии в областта на литературната и културата, Ангелина Василева с дълбоко разбиране разглежда стилистичните аспекти на поезията на Глик, изследвайки цялостното творчество на писателката. Защо „дълбоко разбиране“? Защото Ангелина Василева разгадава разнообразните по стил и тематика книги – от домашните и семейни истории в първите до приказния и философски стил на писане от по-късия период. Прави го с привидна лекота, достъпно, подобно на Глик, спечелила блясъка си на човек и писател с извънмерна изтънченост.

„Централна тема в поезията на Луиз Глик“, посочва Ангелина Василева, „е болезненото преживяване да бъдеш човешко същество, разглеждано през четири основни призми – травма, желание, природа, изкуство.“  Тя разкрива таланта на именитата писателка като разказвач на истории, която задава трудни въпроси, но намира разбираеми отговори, отдавайки своята мощна интелигентност на обществото и читателя.  „Луиз Глик – Нобел 2020“ на Ангелина Василева е литературоведски текст, който ще разшири хоризонта пред българската общественост, специалисти и културтрегери, почитатели на литературата и културата в цялост.

8 април 2023
гр. Пловдив         

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.