Христина Мирчева: "ВРЕМЕ. КРЪВ. ПЯСЪК" на Екатерина Костова

Никола Зеков прелита от 2014 г. в 1936. От българското градче Черноморец, където изчезва след като е навлязъл в морето с лодка - на брега на Средиземно море в Аликанте с лице забито в пясъка. Гражданската война в Испания. Събития, пропити с кръв.

Ненапразно началото на романа е песъчливо. Пясъкът е свързан с представата за абстрактното време. Литературата е като машина на времето и притежава способността да запраща героите в една или друга година, в един или друг град и държава. Преодолявайки безпрепятствено тези граници, Екатерина Костова изгражда пред очите ни ясната представа за безсмислието на войната.

Съмишленици на каузата в началото, а после кръвни врагове, доносници и убийци по сталински – такива за героите camaradas. Другари, от които се криеш, стаяваш, които не искаш да имаш.

Последният щрих на този зловещ образ е смъртта на едномесечното бебе на Апостола, взривено от бомба в края на историята. Дете, заченато на фронта, чието износване е обгрижвано въпреки опасностите, родено, кърмено с любов и простило се с обезумялата земя, за да отиде в света на ангелите. Ако не е надеждата ни за съществуването на светлината, всяко раждане би се обезсмислило.

Силни, автентични са срещите с Хемингуей, Оруел и Пикасо, които главният герой познава от литературата. Тук – 50 години назад, среща на фронта – все още малко известни и почни непознати, той „предсказва“ звездния им път.

Впечатлена съм от умерения метафоричен език, който не усложнява повествованието, а идва в най-подходящите моменти, за да обогати цялостната картина.
Необикновена история е ВРЕМЕ. КРЪВ. ПЯСЪК. Написана не само с въображение, но и със задълбочено проучване на фактите. Готов сценарий за филм според мен.

Започвайки от първа страница, имах някакво странно усещане на трите думи от заглавието. Странно и неясно. Разбрах го, когато стигнах до самия край:

Надолу под пясъка.
Надолу под кръвта.
Надолу под времето.

Като във фунията на дантевия ад, но с крехкия символ на мира.

Христина Мирчева

Пловдив, 25.5.24

Екатерина Костов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.