Александра Ивойлова: Затваряне на кръга

Плъзгаме ли се по повърхността, без поглед за истинската същност на нещата – и гениалната творба се превръща в клише. Нека животът ни бъде далеч от клишираните представи за него.

Александра Ивойлова

* * *
Защо поетите
изписват свойте стихове
върху цигарени кутии,
върху покривките на масите
и по запотените стъкла
на късни влакове?
Навярно са безименни така
пред хляба и пред виното
и пред онези дълги
свечерени пътища.
Когато вдишват
свойто вдъхновение –
навярно тъй се сливат със света –
и той се вмества целият
в душите им.

ЮНОША

Ако можеш от любов
този свят да напуснеш,
то е, защото знаеш:
тъй силно сърцето ти свети,
че мракът
не ще те достигне
оттатък.

АКО ИМАХ БРАТ

Ако имах брат
на съседната улица –
как щастливо бих вървяла
през сезоните на стария квартал.
Ако имах брат
в съседния град –
всяка стъпка разстояние
бих нарекла с неговото име.
Ако имах брат
зад най-близката граница –
високо върха бих изкачила
пространството да гледам на длан.
Ако имах брат
накрая на света –
ей тъй, сама, без посока
бих пропътувала живота си.
Ако имах брат
от другата страна на Луната...
О, тогава –
за мен тогава
нищо смъртта
не ще означава.

Стихотворенията са от последната книга на Александра Ивойлова "Затваряне на кръга"

Изд. Огледало, София, 2025
Редактор: Пламен Анакиев
Александра Ивойлова, илюстрации
Каля Зографова, корица

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника