Тема на всички времена: Алексей Венецианов, James Gillray и българската комикс лента „Контрастите в живота”

Първите опити за постигане на свой графичен език комиксите заимстват от следните два живописни стила: първият е в изобразителното своеобразие на френския афиш от края на миналия век с неговите извити линии, контрастни силуети, ясни контури и плоскостно решение, а вторият – във възстановената академична традиция в областта на перспективата, композицията и рисунката. 

Изкуствоведът Пиер Купер уточнява, че влиянието от афишния маниер на рисуване върху комиксите се забелязва най-ясно в плаката на френския художник Тулуз Лотрек, посветен на Жана Аврил. В него много агресивно на преден план се издига гриф на контрабас. Наистина, сравнения могат да се направят между маниерите на Дега и Лотрек с кадрите от комикси, където огромните до фантастичност предмети възникват от силуетите на предния план.

Забелязва се и друго подобие между комиксите и афишното изкуство от края на миналия век и то е в цветната перспектива: тъмна фигура в предния план, после много светла във втория, а в дълбочината — фон, който се изобразява с един силует. Но трябва да се отбележи, че този афишен начин се е трансформирал в изобразяване на герои от царството на животните или сцени от „подземния живот”.

Из статия на Георги Чепилев,  по повод  юбилейната 60 годишнина на комиксите, отпечатана в брой 11-12  на вестник "Арт Клуб", декември 1994 година.

В статията „Баснята в българското комикс изкуство” се изяснява, че от приказката за животни е произлязла баснята.

Басня е късо епическо произведение, което изобразява обществени нрави и човешки отношения посредством алегорични образи на животни, предмети и други. Докато в приказката за животни преобладава забавно фантастиченият елемент, в баснята преобладава поучителният. За основа на баснята служи образният паралелизъм. Когато опознаят живота и нравите на животните, хората ги съпоставят със собствените си нрави. В своите битови отношения те започват да се наричат с имена на животни, като влагат преносен смисъл в тези названия. Когато приказката за животни започва да се употребява алегорически, възниква баснята. В нея поучителният елемент взема връх над забавно-фантастичния.

Бащата на руската карикатура Алексей Венецианов

Бащата на руската карикатура Алексей Венецианов има паралел с английският карикатурист James Gillray в гротесковия метод и шаржиране. Първите руски карикатури са три алегорични гравирани изображения с пояснителен текст.

Журналът е бил забранен заради рисунката "Велможа”, тиражът унищожен, а четвъртата карикатура не се отпечатва. Всеки лист е излизал в поредна събота. На карикатурата „Велможа” художникът е изобразил влиятелен управник, който е заспал в кабинета си, в същото време го очакват важна държавна работа — докато молители седят на втори план в съседната стая (отразени в огледалото) и го чакат. Сред тях се виждат инвалид с медали на гърдите, който трудно се предвижва през рецепцията и вдовица с дете. Властимащият – уродливо същество с огромна глава и дебели къси крака, проснат тежко на дивана, спи; любовницата му дреме до него, по масата са разпръснати медали, а котката си играе с бизнес книжа на пода. 

ТЕМА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА...

Сатирата на Венецианов  илюстрира действащите лица на две известни руски басни – „Велможа” от Крилов и „Велможа” от Державин.

„Велможа” от баснописеца Иван Крилов

В старо време един велможа от богато нареденото легло се запътил за онази страна, дето царува Плутон (да кажем по-просто: умрял). И, както едно време ставало, в пъкала той се явил на съд. Завчас го запитват: какъв си бил? Къде си се родил?

— Родих се в Персия, а по чин бях сатрап. Но тъй като здравето ми беше слабо, то сам не управлявах областта, ами оставях всичката си работа на секретаря си.

— А ти какво правеше?

— Пиех, ядях и спях, още подписвах всичко, каквото ми поднесеше секретарят.

— Веднага в рая да се изпрати!

— Защо? Къде е справедливостта? – извикал Меркурий, известител на боговете и водител на мъртвите.

— Ех, брат – отговорил Еак (съдия на подземното царство), нищо не разбираш и не виждаш. Покойникът е бил диване: какво щеше да стане, ако с такава власт започнеше работа – би погубил цялата страна. Ето защо той влиза в рая - защото нищо не е работил.

//////

Интересна парафраза е направил български карикатурист на комикси в лентата „Контрастите в живота” – депутат от Народното събрание казва: Толкова много спах в тия заседания, че просто не ме хваща сън. Ако така продължава работата ми, ще трябва да искам възнаграждение и за сънят.

Толкова много спах в тия заседания, че просто не ме хваща сън. Ако така продължава работата ми, ще трябва да искам възнаграждение и за сънят.

Тип, типаж е скъпо понятие и дълбоко уважавано от майсторите на комикси и графични романи.

Алегориите са отвлечени идеи, умствени неща, които в действителност ги няма никъде.

Например „Невинността” е алегорично лице, защото никъде няма някакво живо същество, което да се нарича невинност. На лица от този вид, баснята не дава нито история, нито родословие. Алегоричния жанр е образ-знак, олицетворяващ едно или друго отвлечено понятие. Има двойно битие: живописен образ съчетаващ в него конкретни зрими и отвлечени качества. Разкриването на замисъла в алегорията е чрез умопостижими връзки. Идейната страна на алегоричното изображение в съдържателен план, достига до степента на абстрактното понятие, а в изобразителен план – до степента на знак. Алегорията като жанр и като форма на мислене, непосредствено разкрива идеи и теми, също като митологията.

Георги Чепилев

10 март 2025

Заглавно изображение: "Велможа", карикатура на А. Венецианов

Карикатурист James Gillray, „Пудингът в опасност“ (1805). Светът се разделя на сфери на влияние

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.