Д. Х. Лорънс: Стихотворения за самотата и уединението

"Не е хубаво да се отърсиш от собствената си самота. Трябва да ù останеш верен през целия живот."

Д. Х. Лорънс

Poetic Outlaws
04. 04. 2025

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Д. Х. Лорънс, всепризнат заради романите си, е бил и поет, писал много за самотата, самовглъбяването, смъртта и връзката на човека с природата. Преживяното време в северната част на Ню Мексико, близо до Таос през 1920те, още повече задълбочава тази тематика в поезията му, докато търси убежище далеч от индустриалния свят и вътрешното си безпокойство.

Поезията на Лорънс населява трудното пространство между уединението като изгнаничество и самотата като прозрение. Тази самота е едновременно бреме и освобождаване - парадокс, изострен от скиталчествата и бавно чезнещото му тяло. Поразен от туберкулоза, писателят пътува извън Англия в търсене на място, където уединението  да му дава жизнени сили, вместо да го поглъща.

Насред суровата необятност на Ню Мексико той открива самотата, но не тази на отчаянието, а на природните сили – тишина, която не задушава, а поражда нещо аскетично и необуздано. Поезията му никога не оплаква само-изолацията, тя се бори с нея и от нея извлича живот.
Ако някога се озовете в Таос (скоро ще поема нататък), разгледайте ранчото на Лорънс – издига се като изоставен завет – знак за уединението, което едновременно го е терзаело и поддържало.

По-долу са някои от кратките му стихотворения, които показват колко е обичал самотата и преживяванията си насаме, често и с нотка на меланхолично благоговение.

НАСЛАДАТА ДА СИ НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

Няма по-голяма наслада от тази да си насаме със себе си.
Така разбирам сладкото удоволствие на луната
когато пътува сама: през времето,
или как чудно израства сам
ясенът, на хълма на север, и си тананика под вятъра.

Картина: Томас Александър Харисън
 

САМ, САМОТЕН, НАСАМЕ

Когато чуя някой да се оплаква, че е самотен
или в Америка, самичък,
наистина не разбирам какво има предвид.

Дали това че е много самотен?

Какво по-хубаво да си сам?
Далеч от бензиновите пари на човешкото общуване
и ауспуха от хора
да си насаме!

Остани сам и почувствай как дърветата тихо растат.
Остани сам и виж лунната светлина навън, бяла и заета, и
      притихнала.
Остани съвсем сам и почувствай как леко се поклаща живият космос
как успокоява, отпуска и лекува.

Успокоен, отпуснат и изцелен
когато съм сам с великия притихнал космос
без пълчища от хора заръфали с присъствието си
неподвижността на въздуха.  

Картина: Анрю Уайт
 

САМОТА

Не разбирам никога какво имат предвид хората, когато се оплакват от самота.

Да си сам е едно от най-големите удоволствия, да мислиш с ума си, 
да правиш своите малки неща, да наблюдаваш големия свят

и да се чувстваш непрекъсван във вкоренената връзка
с центъра на всички неща.

Картина: Жан Баптист Камий Коро
 

ДА ВДИШВАШ ЖИВОТ

Вдишването на живот е в бръснещите ветрове на промяната
слети с вдишването на унищожение.
Но ако искаш да дишаш дълбок, плътен живот
дишай съвсем сам, на тъмно и тихо,
и нищо не виждай.

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.