ПРЕМИЕРИ: "Горски венец" от Петър Негош в Унгарски културен институт - София

Драги почитатели на литературата,
 

Заповядайте на премиерата на драмата "Горски венец" от Петър Негош на 6 януари, понеделник, от 18 ч, в Унгарския културен институт (София, ул. Аксаков 16). Книгата ще представи философът Тони Николов, откъси ще прочете актьорът Камен Костов, с участието на преводача Андрей Романов и издателя Мартин Христов.

Петър II Петрович Негош (1813-1851) е най-значимият черногорски поет. На 16 години става княз и владика на Черна гора. Като държавник се бори с разделението на племената, с обособеността на клановете, с традиционната планинска вендета, строи училища, пътища, въвежда съдилища и постоянна войска. Той е първият владетел на Черна гора, който се осмелява да наложи данъци на гордите и свободолюбиви планинци. Грижи се за народа по време на глад, разпродавайки наследствените скъпоценности на династията. Воюва с турците и пише поезия в кратките паузи между битките. Най-известните му творби са "Лъч от микрокосмоса", поема, посветена на тайните на Сътворението, "Лъжливият цар Шчепан" и "Горски венец".

Драмата „Горски венец“ (1847) е най-известната Негошева творба. "Горски венец" съживява суровите времена от началото на XVIII в., кървавото раждане на новата черногорска държавност, и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии.

от Организаторите

Андрей Романов:

Светът на Горски венец е безмилостен и суров. В него действат законите на юначеството и кръвната мъст:

изповядва вярата си един от героите, а друг посочва, че

Безсмъртието в този свят на безмилостна вечна смърт е дадено само на юнаците, а възкресението е – да ги отмъстиш!... Подобно на героите от Илиада, и тези хора живеят заради ”името” си, заради ”славата” на великите дела. Позор е за тях да умрат от старост, да се стопят от слабост в постелите си...

Този свят е изцяло мъжки и в него няма място не само за женствени чувства, но и за женски образи като цяло. Къде са жените в Горски венец? Остават винаги на заден план, почти само в разказите на мъжете, в техните спомени, понякога в някоя трагична любовна изповед. Единствените две жени, които са показани пряко, са сестрата на Батрич, смазана от мъка за загиналия си брат, която се самоубива веднага след своята поява (!), и злокобно-комичната баба – ”пророчица и вещица”! С това женското присъствие в мъжката драма се изчерпва почти напълно, не виждаме нито майките, нито невестите на юнаците, които все пак би трябвало да играят някаква роля в техния живот...

Но има и ведрост в Горски венец. Ще сгреши онзи, който си помисли, че народният епос и израсналата от него драма се състои само от кръв, плач по загиналите и ярост срещу враговете. Не, народният певец с неговото ведро и свежо светоусещане никога не би допуснал това. И най-мрачните клисури на повествованието, най-сюблимните моменти на борбата са осеяни с припламвания на ведрост и хумор като с рояци златни искри. Зловещото, комичното и трагичното са преплетени на всяка крачка, както са преплетени те и в живота; често се смеем там, където би трябвало да плачем; смъртта се разведрява чрез смеха. Както винаги, народният мироглед е хармоничен: за него и най-страшното и тежкото в този живот е просветлено от лъчите на божественото провидение, което обръща всяко зло към добро, изцерява в крайна сметка всички рани, избърсва всички сълзи и дава висш смисъл на всяка мъка и страдание. В този свят нищо не е напразно, чуждо му е кухото отчаяние на екзистенциализма и абсурдизма. Точно обратното, за Негош и неговото светоусещане всяка грозота и зло само подчертават величието на вечната красота, а мъката и несретата на човека са осмислени и водят до изкупление и спасение. Горски венец е оптимистична, животоутвърждаваща трагедия. Тя казва ”да” на света и на Божия замисъл, вярва в бъдещето и приема човека такъв, какъвто е. С това тя ще остане близка на човешкия дух през всички времена.

На Негош не му е провървяло с преводите на български език. Въпреки че през Горски пътник на Раковски Горски венец е влязъл в основите на българската литература, епосът на Черна гора все още търси перото и духа, които ще предадат достатъчно точно и с поетична вещина огнената му стихия на един братски славянски език, какъвто е българският... Първите опити за превод на отделни сцени и монолози от Горски венец са правени още скоро след Освобождението. Преводът на Димитър Пантелеев, който излиза през 1947 г., е направен набързо, за нуждите на кратката българо-югославска дружба след Втората световна война, преди Сталин да развали отношенията си с Тито; той не е нито достатъчно точен, нито притежава нужната поетична красота и сила, които да предадат поетичната стойност на оригинала. Така той очаквано не е привлякъл интереса на българското четящо общество към великия южнославянски епос. Предлаганият от мен превод се опитва да запълни тази празнота. Дали съм успял – нека кажат читателите и специалистите. В Горски венец аз видях преди всичко поетичен текст, поетична визия и затова се опитах да ги предам със средствата на поезията. Подходих, с една дума, не като филолог, а като поет; търсих не преразказа, а пресътворението; предавах не буквата, а преди всичко мисълта и духа. Ще ми стигне и ще бъда щастлив, ако моят превод възбуди у читателя интерес към безсмъртния оригинал. Посветих години от живота си на този труд и се надявам, че това не е било напразно. Вечната поетична корона на Черна гора, ”венецът”, който ”момите са сплели” за всички борци и герои, живи и загинали, ще запази винаги своята красота и планинска свежест, ще минава от поколение на поколение, няма да увехне никога, няма да се забрави, както не може да се забрави силата и духът на самия народ. Горски венец е постоянен като планините, той носи свежестта и първичната хубост на планинските била, от чиито треви и цветя е свит, за да ни радва и днес. Завиждам на читателите, които ще се докоснат за пръв път в живота си до него.

На добър час!

Петър II Петрович Негош в "Диаскоп": "Нови книги..."

                                                                  "Горски венец - откъс"

редактор: Христина Мирчева