Марин Иванович: Завръщане към порядъка с изложбата от мозайки на Лука Петрач

Във вечната борба на Човека с Времето, Времето е във всяко отношение по-силно. Съществува отделно от Човека, не бърза, невидимо е и следователно неуловимо и въпреки това последствията от неговото съществуване са очевидни. Времето е даденост, а Човекът е неукротим. Затова то не се бори с него, то съществува и си „върши работата“, а Човекът – пламенен, избухлив и нетърпелив към Времето, забавя или ускорява, за да си свърши своето, постоянно се бори да остави следа, да победи безпорядъка и възстанови реда. Чрез създаване на стихосбирки, рецензии и есета, антологии, албуми и изложби, ние работим в полза на реда и укрепвайки колективната памет се противопоставяме на „увеличаването на хаоса във Вселената“. Какво прави тогава художникът, който от натрошени камъни създава едно цяло, който троши камъка, за да създаде картина, който увеличава безредието, за да създаде нов ред?

Обединявайки произведения от няколко цикъла в тази изложба, Лука Пет- рач създава ново цяло, нова система за наблюдение на пищните възможности, които притежава каменната мозайка. „Цялото е по-голямо от сбора на частите си“, пише психологът Макс Вертхаймер, насочвайки ни към уникалните качества, които притежава едно произведение и които не могат да бъдат разпознати в общите характеристики на неговите компоненти. Обикновеният зрител трудно може да предположи колко потенциал има в натрошения камък. Петрач създава образи с изключителна жизнена сила. Лекотата, с която изгражда формата и установява тонални разновидности в мозаечната техника, наподобява рисуване с четка и е особено отчетлива в цикъла „Портрети“, като трябва да се има предвид, че размерът им е само 30 х 20 см. А това означава, че се налага да се постигне много в особено малък формат.

В циклите „Отломък от ехото” и „Свети знаци” авторът използва абстрактен визуален език, централна композиция и оскъдни цветови регистри. Въпреки че е посочил мотива със заглавията на някои от картините, той е морфологично редуциран и сведен до линии и повърхности. Следователно референтността на мотива не е решаваща за неговото разбиране. Авторът е достатъчно „красноречив” в смисъла на символите и необикновено вдъхновяващ във визуалния си език. В цикъла „Отломък от ехото” разчитаме личната иконография на твореца в знаци, подредени по линии, с бели, жълти, червени и сини акценти върху сив и кафяв фон, като тетрадка с музикални ноти или букви в домашното, като игриви деца навън или цъфнали дървета в овощни градини. На фона на преобладаващо приглушени цветове, финесът им излъчва лиризъм. Но в привидно сивия цвят има множество каменни частици с различни тонове – от зелено и синкаво, през охра и кафяво, до антрацит и черно – цял микросвят от колористични определения, които трептят в окото на наблюдателя в поантилистка оптична игра.

В цикъла „Свещени знаци“ авторът разглежда християнски теми и затова картините му са озаглавени „Олтар“, „Амвон“ и др., но също така „Пламък“ и
„Свещено време“. Лука Петрач не насочва вниманието си непременно към религиозната (или литургичната), а към духовната сфера на човешкото същество. Въпреки че времето е по-старо от всички религиозни системи, двете хиляди години християнство представляват значителен период по отношение на продължителността на живота на индивида. В края на краищата, духовното е в основата на Твореца, създал и Човека, и Времето. Олтарът е универсален символ на жертвоприношението, на принасянето на дарове, място, където се случва нещо, което надхвърля материята, а с белия кръг, олицетворяващ хляба или нафора, авторът подчертава мистерията на транссубстанциацията. Нещо повече, червените линии изглеждат като да предизвикват кръвта и истинското присъствие на Христос на олтара. В този цикъл има и произведение, наречено „Посветено време“, което прилича по форма на картината „Олтар“, но върху този олтар има само кръв. Сякаш авторът иска да ни каже, че от цялото съществуващо Време, което е безспорно по- могъщо от нас като индивиди, ценно е само онова, което е започнало с от- кровението на Христос. Посветеното време е период, в който битката между Човека и Времето трябва да спре, защото Христос обещава Вечността и господството на Човека над Времето.

С цикъла „Perpetuum mobile“, Лука Петрач потвърждава своя интерес към разбирането на света чрез характерния за него художествен език. Нима не е името на този цикъл Вечност – Време?! Безкрайното движение, безграничността на знанието, неизчерпаемата енергия, човешките опити да разбере физичните закони, геометрията на кръговете и на квадратите, красотата на симетрията и, още веднъж, знаците, всичко това са формите и съдържа-
нието, вписани в тази поредица от изображения. По-многобройни са ко- лористичните регистри; В този цикъл авторът се заиграва със синьо и тюркоазено, пурпурно и алено червено, розово и лилаво, създавайки хармония между живи цветове и статични форми.

И накрая, с циклите „Портрети“ и „Алпи“ авторът се връща към фигурацията, макар и измамна като импресионистичния „Син град“. Картините от цикъла
„Алпи“ се различават от предишните по това, че няма традиционна връзка обект-фон, а по-скоро еквивалентност на всички елементи на картината. Така небето, планините, полетата и ливадите са изобразени по такъв начин, че мозаечните частици следват своя облик, което от своя страна води до по-динамична крайна форма, тъй като камъчетата като компоненти на картината са получили нова свобода. Цикълът „Портрети“ представлява връх в жестикулизма на автора. Силата и вибрациите, които излъчват картините, създават впечатлението за динамика без реално движение, за прилив на каменни частици, събрани заедно от невидима сила, които още в следващия момент могат да се разпръснат във всички посоки. Тяхната специфичност се проявява и в по-голямото им навлизане в пространството; почти изда- дени към наблюдателя, като едновременно са и напълно независими, и дис- циплинирани от майсторската ръка на своя автор.

Във фокуса на живописта на Лука Петрач са темите на познанието, усилията да разбере и обясни на другите материалното и отвъдното чрез езика на изкуството. Сред тези теми се откроява временността, като мъглив воал, който придава на живота и неговата продължителност различен смисъл. Именно затова, въпреки че някои от творбите нямат пряко християнско съ- държание, авторът се утвърждава и като творец на духовността, защото множеството от въпроси и смелостта му да предлага собствени отговори проникват дълбоко в логиката на битието. В символичен смисъл, чрез създаване на мозайки като сложни изображения, изработени от парчета на- трошени камъни, той се противопоставя на хаоса във Вселената, търсейки яснота на отговорите и причината за съществуването. Отговарям на въпроса, зададен по-рано: „Какво прави художникът, който от натрошени камъни създава едно цяло, който троши камъка, за да създаде картина, който увеличава безредието, за да създаде нов ред?“ Божа работа.

Виж за изложбата на Лука Петрач в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.