Поли Муканова: Тефтер в автобус с порой: пътуващи фрагменти

Поли Муканова вече се е наложила като един от най-последователно ангажираните автори към жанра на фрагмента в съвременната българска литература. Тези кратки белетристични форми тя разработва в книгите „Amor Fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), „Пристан за отшелници“ (2022), а в тяхно продължение се превръща и настоящият литературен проект „Тефтер в автобус с порой“.

Това е книга за насладата от бавните летни южноевропейски следобеди; за находчивите и причудливи литературни диалози, чрез които съшиваме накъсаните си лични истории; за онези места на колективна памет, чрез които изживяваме и осмисляме съвместното си битие. И най-вече книга, която чрез единичността и разноликостта на фрагмента неочаквано разкрива волята на субекта за цялост, за сплотеност, за единност на разказите и човеците.

доц. д-р Надежда Стоянова, Софийски университет

Тефтер в автобус с порой: пътуващи фрагменти

* * *
Блажени са тези, които продължават историята. Най-тежкото пада върху пишещите.

Татуировката, свързваща А и Б. Европа на длан. Това може литературата.

* * *
Друг свят е литературата, който не може без онзи „същинския“, непроменящия се, правата линия, по която вървим. А всичко предварително е начертано, на ръката си носим картата на всички маршрути.

Какво е литературата? Тълкуването на гънките. Какво е литературата?

Тефтер в автобус с порой, който рисува по стъклата бързопреходността ни – капки, капки и порой.

* * *
Стоя в Ноевия ковчег и се моля за рибата, с която да заситя отворената паст на ненаситните, да хвърля на лъва парче кърваво месо и го отклоня от пътя си.

Една риба е необходима да засити пиршеството на суетата. На всичко, което взимаме и оставяме пак тук.

Голямата риба всъщност е само претекст за утоляване на лъжливия глад.

В Ноевия ковчег плуват ли риби?

* * *
И в такъв остров на блажените мога да посрещна обедното слънце – с животворна кръв за нов живот, за нов смисъл да погледна през прозореца.

Животът може да бъде преживян като изкуство в пронизващ лъч, новата кръв на тялото ми. Новото слънце на обезкръвеното ми същество.

* * *
Каква радост, усещане за откриване на цяла вселена, когато попаднеш на автор, който с думите още от първото си изречение те прави съпричастен.

Всъщност в това е смисълът на литературата – да стоиш прикован към книгата, докато не пребродиш историята – планетата, на която авторът те кани

* * *
Да прелистиш вестник отпреди около 20 години. Каква трансформация на лицата, на лъкатушните възгледи и фалшиви профили.

Няма нужда от обяснения на цялата политическа канава. Достатъчно е да се разлисти един стар вестник.

Няма нищо по-старо от стар вестник, казват. Бих перифразирала: „Няма по-стара истина от добре забравената в бързоотшумялата история на преходния вестник”.

Ежедневна история, сверена с аршина на настоящето, оголва всичко. Показва политическия живот в България като един голям фарс, в който живеем.

В старите вестници е останала тогавашната истина.

* * *
Непоклатимата управленска логика на разделяй и владей понякога може да се окаже най-глупавата, наивна и фриволна постъпка. Само принципът не е достатъчно основание за голо владеене и разделяне на индивиди. Без полза, с единствен мотив, че е изпълнен принципът.

Удовлетворяващият резултат би бил продуктивен за разделените и завладени, макар и в привидно различни лагери.

Фрагменти от последната книга на Поли Муканова 
"Тефтер в автобус с порой: пътуващи фрагменти"
София: Сборище на трубадури, 2025
Брой страници: 128 
Цена: 20 лв.

Публикацията се осъществява със съдействоието на автора.

Фотокредит: Владислав Христов

За автора

Поли Муканова е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет.

Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“ от 2010 г. до момента, https://trubadurs.com/editorial-board/

Има публикации в Liternet, Litclub, e-Lit, Tetradkata.com, „Свободата“, „Свободно поетическо общество“, „Литературен вестник“, „Словото днес“, „Книжевно житие“ (Скопие) – 2008, 2014, 2019, 2021, „Поетска нок во Велестово“ (2013, 2014, 2015, 2018, 2019, 2020), „Филологически форум“, „Открита литература“, Public Republic на немски език, сборника Facecontrol (2005), алманаха „Ах, Мария“ (2009) и „Културна палитра“ (2012, 2014), сборника „Стъпки – поезия на учени и докторанти“ (2011, 2013, 2014, 2015, 2018, 2019), сп. „Море“, „Но поезия“, антологията Кenga e Detit (2010) на албански език, CRONICA на румънски, Carmina Balcanica и DIOGEN на английски език и др. Носителка на втора награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2014). През 2015 г. ръкописът ù „Мидите имат две страни“ печели националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерството на културата.

В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (ЕРГО, 2017). Преподава история на книгата и библиотеките, теория на четенето и библиофилство в Университета по библиотекознание и информационни технологии в гр. София.

През март 2024 г. Поли Муканова провежда първия в България курс по „Творческо писане за библиотекари“ със специалното участие на Аксиния Михайлова, Владимир Левчев и Лидия Димковска. През 2024 г. е официален и единствен участник на „Стружките вечери на поезията“ в Република Северна Македония от България.

Поли Муканова е авторка на шест художествени книги – поезия и кратка проза:

Мигове в кибритена кутийка. София: Алтера, 2009. 82 с. ISBN 978-954-9757-31-6.

Мигови во кибритна кутија. Препев Зоран Jакимоски. Охрид: Нац. и унив. библиотека „Григор Прличев“, 2009. 47 с. ISBN 978-9989-911-32-3.

Amor fati: фрагменти. Кюстендил: Зора, 2012. 52 с. ISBN 978-954-9971-61-3.

Мидите имат две страни. София: ИК „Огледало“, 2015. 54 с. ISBN 978-619-7261-03-5.

Школките имаат два дела. Препев и поговор Зоран Jакимоски. Скопиje: ПНВ публикации, 2016. 56 с. ISBN 978-608-4641-42-1.

История и теория на четенето. София: Акад. изд. „За буквите – О писменехь“, 2018. 203 с. ISBN 978-619-185-345-6.

Сизиф дали е бил щастлив?. София: ЕРГО, 2022. 100 с. ISBN 978-619-259-026-0

Тефтер в автобус с порой : пътуващи фрагменти. София: Сборище на трубадури, 2025. 128 с. ISBN 9786199261323   
 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.