Ангел Иванов: Исторически музей

Градският нормален

Помня го в училище.
Облечен бедно заради бедните си родители.
Сополив и с увиснали дрехи.
Вероятно износваше тези на баща си.
С бенка на небосвода на челото —
персоналното му слънце от плът.
Странеше от другите деца, 
а те го отстраняваха от смеха и игрите си, 
само за подигравки го привличаха обратно. 

Днес го видях на улицата —
градският нормален.

Рееше се като амбалажна хартия,
подета от вятъра.
Със същите дрехи на баща му,
вече омалели и нелепи.
И със същото тъжно лице, 
но вече с бръчки като изсъхнали реки.

Вървеше по периферията на тротоара —
под навесите, еркерите и сгасналите неони
и сякаш се криеше под тях от небето,
докато напредваше към земята.

И само тази бенка на небосвода на челото:
персоналното му слънце от плът
като свидетелство за вечност —

тогава и сега,
дете и човек.

* * *

00:00

Точно в полунощ се пускам по пътеката в градината, 
просека между двете двойки нули, искрящи от джобната ми джаджа.
Отляво – външният нужник; 
отдясно – надуваем басейн и Луната.

Жегата, отегчена от себе си, в тоя час е отстъпила.
Небето просветва – забравен телевизор в спалня на самотник.
Чува се далечен тътен – облаците са подновили войната си през лятото,
когато всички уж сключиха примирие…

Падналото естество обаче винаги воюва,
променя се само естеството на конфликта.
Воюват империи, хора, ангели, исполини и градински джуджета.

Цикадите в тревата вият с машинен звук в завода на природата:
Гражданска защита на село.

Старият орех на съседите е надвиснал и вилнее с придошлия вятър.
Клоните му – крайници на хтонично чудовище.
Сякаш иска да присъедини и нашия двор, усетил разместването на силите.

Вървя и стигам телената ограда, отвъд която се разстила буреносният свят.
Бурени и бури и между тях – исихия.
Онова смълчаване преди Края…

Време за молитва.

Долу-горе

В долината на плача се ходи с върховна надежда.

По билото на щастието — с дълбоко смирение.

И винаги — горе-долу — с благодарност.

Краят на пътя

Аз съм Сидхарта Гаутама, 
който напуска българския си дом
и в Камбоджа, под една смокиня,
среща двама странстващи будистки монаси,
юноши с шафранени одежди,
с прашни краища от пътищата на страданието,
захабени портокали от пазарчето в „Младост“,
с остригани глави на провинили се поради невинност.

Чувал съм, че страданието е заради желанията,
но в момента имам само едно желание:
да извървя благородния път на осемте стъпки, 
които ни делят и ни свързват.

Прекръствам се и го правя.

За какво мечтаете, момчета?, питам ги.
За прашни пътища, отговаря ми единият, 
а другият добавя:
И за някой в края на пътя, който ще ни попита
за какво мечтаем.

Ангел Иванов в Диаскоп

Ангел Иванов

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г., където завършва Национална Априловска гимназия. Впоследствие завършва „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Бил е сценарист на различни телевизионни формати и сатирични шоупрограми в праймтайма на родния ефир като „Ку-Ку Презареждане“, „Господари на ефира“, „Шоуто на Николаос Цитиридис“, „Шоуто на Боби Ваклинов“ и др.

Работил е още като копирайтър, пазач в склад за хидро и топлоизолации в кв. „Люлин“, гардеробиер в НДК, рецепционист в старопланинска хижа и общ работник на строеж.

В момента е сценарист и водещ в youtube телевизията на Софийска света митрополия.

Негови текстове са публикувани в немалко печатни и интернет издания, сред които списание „Християнство и култура“, сп. „Култура“, сп. „Мениджър“, сп. „Стълбата“, Webcafe, actualno.com, kinematograf.bg и др.

Първата му книга – сборникът с разкази „Техническа проверка“ (изд. Scalino) – получава най-престижната награда за дебютна литература в България „Южна пролет“ през 2019 г.

Предстои излизането на втората му книга.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.