Пейчо Кънев: Щастие, никога не съм я разбирал тази дума — Лудите кучета на лятото

ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП 

►

Този момент

Може би беше неделя, 
със сигурност беше пролет. 
Всички дръвчета по уличката бяха разцъфнали
в най-различни нюанси на розовото и жълтото.
Високо по клоните птиците изпяваха
любовните си желания.
Бях заедно с жената, която обичах
тогава и малката ù дъщеря.
Прибирахме се отнякъде към техния дом.
Изведнъж, както вървяхме тримата,
се спрях под едно разцъфнало дръвче
и попитах детето дали иска да направя сняг.
Тя каза Да и аз хванах един клон
и го заклатих силно.
Върху нас започнаха да се сипят стотици
розово-бели цветчета, цяла пелена
от свежест ни покри, а аз не спирах
да разклащам клона. Детето изпищя радостно
и започна да се върти и танцува със смях
под сипещите се цветчета, и не спираше да ми вика:
Още! Още! — усмихната и щастлива...
Щастие, никога не съм я разбирал тази дума.
Но знам, че в този момент разбрах какво означава.

Мисис Далауей

Горещ летен следобед.
Стоя на терасата над булеварда
и пия бира. 
Сирените на линейките и пожарните
отминават под мен, птиците прелитат,
а облаците слушат Арво Пярт от лаптопа ми.
В посока от НДК долитат виковете на голяма тълпа,
която иска някаква промяна - стадна и моментална. 
Докато ги слушам храня котката, която е
с душа на куче и с един липсващ преден зъб. 
После ù изчиствам тоалетната. 
Накрая паля цигара и оставям дима да се издигне
нагоре заедно с музиката.
След малко по булеварда минава тротинетка,
в която красиво момиче се вози зад момче и го е
прегърнала през кръста.
„Сигурно отиват на кино...“, мисля си аз. 
Допивам си бирата, гася цигарата, влизам вътре
и казвам на красивата жена, седяща на дивана:
— Мисис Далауей, искаш ли да отидем на кино?
Тя не казва нищо, само се усмихва и си облизва
устните. 

19

Ако бях през онази тъжна вечер
в бара до хотела заедно с
Дилън Томас,
нощта, в която линейката го
откарва до болницата, където и 
умира,
тогава щях да му кажа, че
всичката тази слава и пиенето
му смачкват душата. 
Всички посредствени поети около
него, писателите, редакторите, 
паразитите и жените, разтварящи 
копринените си крака — 
всички те го убиват бавно,
или го гледат как умира бавно и
не вършат нищо, за да го спрат.
Легендата гласи, че през онази вечер
той е казал: 
„Изпих 18 уискита. Мисля, че това
е рекорд”. 
Щях да му кажа, че всичко това го убива. 
Щях да го спра на 9 уискита.
Но от друга страна, може би щях
да си гледам работата и да не му се бъркам,
или пък щях да изпия, колкото него. 
Или щях да продължа и да бия рекорда му
с 19, и да си тръгна с някоя от дамите в бара,
преди пристигането на линейката. 

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев

Пейчо Кънев в Диаскоп

Стихотворенията са от последната книга на Пейчо Кънев "Лудите кучета на лятото"

Издателство Жанет 45 (септември, 2025)
Редактор: Силвия Чолева
Художник: Иво Рафаилов
105 страници
Цена 15.65 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

Пейчо Кънев: Прогноза за времето — Лудите кучета на лятото 

Пейчо Кънев

Пейчо Кънев (1980) е поет, преводач и редактор. Автор е на 12 книги с поезия и един сборник с разкази, издадени в България, САЩ и Индия. Има множество публикации в литературни списания и антологии в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и други страни. Сред преводите му от английски изпъкват Нобеловите лауреати Сол Белоу, Дж. М. Кутси и Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е „единствено поет, а всички други неща, с които се занимава, са приятно допълнение“.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.