Карен Бликсен: „Имах ферма в Африка, в подножието на хълмовете Нгонг“

ПРОФИЛИ В ДИАСКОП

►

Тя погребва мъжа, когото обича, в хълмовете на Африка, свидетел е как собствената ù ферма за кафе се срива до фалит и се завръща в Европа на 46 – разорена, болна и самотна. След това написва изречението, която я прави безсмъртна: „Имах ферма в Африка, в подножието на хълмовете Нгонг.“

Такава е историята на Карен Бликсен – жената, която губи всичко красиво в живота си и превръща загубата в „Отвъд Африка“, един от най-великите мемоари, писан някога.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 
ДАНИЯ, 1914: БЯГСТВОТО

Карен Денисен се ражда през 1885 г. в аристократично семейство в Дания. Тя е умна, артистична и се задушава в свят, който иска от жените просто да са красиво украшение и да се подчиняват. На 28 взема отчаяно решение: омъжва се за барон Брор  фон Бликсен-Финеке – не по любов, а за да избяга. В действителност е влюбена в неговия брат близнак, Ханс. Когато Ханс я отхвърля, Карен се омъжва за Брор. От самото начало връзката е компромис. Врата към свободата, макар и неправилната врата.

Брор е авантюрист, очарователен, безразсъден и страшно несериозен. Но предлага нещо, за което Карен копнее: изход от Дания към големия свят. През 1914 те заминават за британска източна Африка, днес Кения.

КЕНИЯ, 1914: ФЕРМАТА

Карен и Брор купуват около 4 500 акра земя в подножието на хълмовете Нгонг, до Найроби. Планират да отглеждат кафе – „течното злато“, от което да забогатеят. Но проблемите се зареждат още от началото: земята е крадена. Британските колониални власти са я отнели от племената кикую и масаи. Карен се явява бенефициент на тази кражба, макар че по-късно изгражда искрено приятелство с хората, които работят във фермата.

Географската височина се оказва голямата грешка. Кафето като земеделска култура се нуждае от специфични условия. Фермата е на прекалено високо място - ок. (1 800 м), а нощите твърде студени. Кафеените дръвчета изнемогват.

Брор постоянно отсъства. Изчезва по цели месеци по сафарита, оставяйки Карен да се оправя с всичко – фермата, финансите, работниците, постоянните кризи. После идва и изневярата, която я бележи завинаги.

Карен Бликсен и Денис Хатън

БОЛЕСТТА

Брор заразява Карен със сифилис – полово предавана инфекция, която той прихваща от други жени по време на честите си пътувания. През 1914 лечение не съществува. Стандартното включва арсеник и живак – отрови, които забавят болестта, но в същото време се отразяват пагубно на организма. Карен многократно прибягва до лечението, като пътува обратно в Дания. Живакът уврежда зъбите ù, храносмилателната система, нервите. Страда от хронична болка и от самото заболяване до края на живота си.

С брака е приключено изцяло, остава само фамилното име. Но когато Карен се завръща в Кения, тя не напуска фермата. Мястото е нейно. Африка е станала нейният дом. С Брор се развеждат през 1925 г., но Карен остава на земята си, решена да превърне кафеената ферма в успешно начинание.

ДЕНИС ФИНЧ ХАТЪН: ЛЮБОВТА

Британецът и датчанката се запознават в Африка. Денис Финч Хатън е всичко, което липсва на Брор: образован (в Оксфорд), културен, чувствителен, интелигентен. Той е ловец на големи диви животни по сафарита и пилот на самолет, но прави първото с уважение, а второто с поезия. Обича Африка не като надпревара с някой друг, а е духовно свързан  с черния континент. Двамата се влюбват дълбоко, но по неговите условия.

Денис Хатън

Отказва да сключи брак. Отрича конвенционалното обвързване. Идва и си тръгва, когато пожелае; остава с Карен със седмици, понякога месеци, после изчезва в дивите земи, за да работи по сафарита.

А Карен иска стабилност, сигурност, бъдеще за тях двамата. Това, което Денис иска за себе си е небето и живот без брачни окови. Въпреки това тя го обича – по неговите условия, в пространството между присъствието и отсъствията му. Връзката им е необичайна дори според колониалните стандарти: четат поезия на глас (Шели, Кийтс, Байрон). Слушат Моцарт на грамофона. Летят над саваната със самолета на Денис. Наблюдават залезите от верандата. Изграждат за себе си нетрайна красота. По-късно Карен пише: „Единственият му дом беше палатката, нямаше друг живот освен ловуването.“ Тя обича мъж, който никога няма да е изцяло неин. И прави избора си: да го обича въпреки всичко.

1931: ВСИЧКО СЕ РАЗПАДА

Към края на 1920те фермата запада катастрофално. Кафеените дръвчета с всяка година раждат все по-малко. Дълговете се трупат. Карен продава семейните бижута и отчаяно се бори да спаси земята и хората, които зависят от нея. Но през 1931 всичко приключва. Фермата фалира. Карен е принудена да продаде земята. Да каже сбогом на работниците, които са и станали семейство. Да напусне единственото място, където се е чувствала истински жива.

К. Бликсен с част от африканските си работници и приятели  

И тогава се случва нещо, все едно загубата да е пълна: самолетът на Денис се разбива близо до Вои на 14 май 1931. Карен е на 44. Погребва любимия си в подножието на Нгонг – мястото, където го е обичала най-много и където гледката към планинските хълмове е безкрайна. На гроба поставя прост надпис, цитат от Коулридж:

"Който се моли добре, така и обича -
и хората, и птиците, и зверовете."

После напуска Африка завинаги.

ДАНИЯ, 1931-1937: МЕМОАРЪТ

Карен Бликсен се завръща в Дания на 46. Фалирала, в лошо здраве (хронично заболяване от лечението за сифилис), сломена от тъга (смъртта на Денис, загубата на фермата за кафе), самотна. Мести се обратно в Рунгстелюн, семейното имение, където е отраснала. Повечето хора в нейното положение биха изпаднали в депресия и забвение. А тя се заема да пише.

Приема псевдонима Исак Динесен (на иврит Исак означава „човек, който се смее“, Динесен е моминското ù име) и започва да пише за Африка. Не точно мемоари, нито документална творба. По-скоро елегия – молитва за загубеното в живота ù. Пише „Отвъд Африка“ на английски (не на родния си датски) и публикува ръкописа през 1937 г.

Мемоарът „Отвъд Африка“

„ИМАХ ФЕРМА В АФРИКА…“

„Имах ферма в Африка…“ Книгата започва с едно от най-известните изречения в литературата: „Имах ферма в Африка, в хълмистото подножие на Нгонг.“ Само в четири думи е уловено всичко: притежание и загуба, минало време, спомен, копнеж. Книгата не е изцяло разказ. Тя е импресионистична, поетична, структурирана като мемоар – фрагменти от красота, болка, любов и природа. Карен пише за земята и светлината, за хората (работниците кикую, сомалийските слуги, приятелите масаи), за животните, за Денис (макар че никога не го споменава пряко – появява се като „моят приятел“), за загубата.

Творбата моментално добива популярност. Критиците я признават за шедьовър – не само като пример на колониална литература, а на литературата изобщо. 

СЛАВА И ПРАЗНОТА

Карен Бликсен става известна. Номинират я за Нобелова награда за литература няколко пъти (но никога не печели). По-късно Хемингуей (който е удостоен с наградата през 1954) казва, че Денисен я заслужава повече от него. Но славата не запълва празнотата. Карен никога не се връща в Африка. Хроничното заболяване от лечението за сифилис се влошава. Живее кротко в Рунгстелюн, пише още книги (вкл. „Седем готически приказки и „Угощението на Бабет“), но Африка си остава изгубеният ù рай. Превръща Рунгстелюн в резерват за птици – единствените същества според нея, които могат да летят без окови. Умира през 1962 на 77. 

1985 ФИЛМЪТ

През 1985 г. режисьорът Синди Полак адаптира „Отвъд Африка“ в сценарий за филм с Мерил Стрийп (Карен) и Робърт Редфорд (Денис) в главните роли. Филмът е красив, вълнуващ, романтичен – и печели 7 награди на Академията, вкл. за най-добър филм. Но както пише в коментарите след пускането му на екран, филмът някак опитомява книгата. Прави историята по-конвенционална, по-холивудска. Болката, сложните условия, колониализма, необикновената любов – всичко е смекчено. Книгата е по-сурова, по-честна, с повече болка.

Мерил Стрийп и Робърт Редфорд във филма „Отвъд Африка“

НАСЛЕДСТВОТО

Житейската история на Карен Бликсен има значение, защото разказва за това как загубата се трансформира. Карен губи своето здраве, брак, богатство, любимия си, своя дом и от тези загуби създава изкуство, което надживява империи. „Отвъд Африка“ все още се чете, преподава, хората я обичат – не защото е щастлива история, а защото е истинска. В нея се говори за любими места и хора, които не можеш да задържиш. За създаването на мечти, които се сриват. За това да загубиш всичко – и да го запишеш, така че да не умре безвъзвратно.

ПОУКАТА

Както се казва в оригинала: „Има хора, които живеят, за да притежават света и такива, които живеят, за да го разбират.“

Карен Бликсен е разбирала. Африка никога не ù е принадлежала – Карен никога не я е притежавала. Но я е обичала, учила се е от нея и я е обезсмъртила. Показала е, че от руините – лични, финансови, романтични – може да се роди нещо непреходно. Не изкупление. Не щастлив завършек. А нещо смислено. Карен губи всичко. Но пише едно изречение – и става безсмъртна. Защото понякога единственият начин да запазиш загубеното, е да го запишеш:

„Имах ферма в Африка, в подножието на хълмовете Нгонг“.

Тя губи фермата. Опазва думите. И те я правят вечна.

Заглавно изображение: Портрет на датската писателка Карен Бликсен през 50-те години на миналия век, докато чете в една от стаите с дървена ламперия в Рунгстедлунд. Снимка от Hulton Archive чрез Getty Images

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.