Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия на Георги Чепилев от 30.11.1987 година

History of  Bulgarian comics

►

Изкуство ли е комиксът?

Георги Чепилев

Вестник „Комсомолска искра”, Пловдив, 30.11.1987 година.
 

Този текст предхожда с години систематичните академични изследвания на комикс изкуството в Европа и САЩ. Още преди утвърждаването на термина „Девето изкуство“ в научната употреба, преди трудовете на Маклауд, Грьонстийн и другите водещи теоретици, тук – в България – се формулира основният въпрос: Комиксът като самостоятелно изкуство, със собствен език, време и образна граматика.

Статията не разглежда комикса като илюстрация, като педагогически инструмент или като подчинен жанр, разглежда го като времево изкуство, където образът не украсява текста, а мисли чрез последователност, чрез пауза, чрез преход.

Това е подход, който днес бихме нарекли интердисциплинарен, но тогава е бил акт на интелектуална смелост. Фактът, че този текст остава недигитализиран повече от три десетилетия, е част от по-широката съдба на българското Девето изкуство – прекъсвано, маргинализирано, често лишавано от архив и приемственост. Днешната му публикация е акт на възстановяване, а не просто юбилейно припомняне.

В навечерието на Новата година и в момента, когато професията „Комикс артист / Автор на графични романи“ получава официално институционално признаване в България, връщането към статията "Изкуство ли е комиксът?" е естествено и необходимо.

В България комикси се правят отдавна, но за да може българският комикс да стъпи здраво на собствените си крака, трябва към него да се погледне съчувствено. Да започнем отначало.

Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя: египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските статуи; в гръцкото изкуство това са архаическият релеф и вазовата живопис, а по-късно – фресковите цикли, житийните икони, многометровите свитъци в Китай и Япония, законите на Тинторето и Домие за движението…

Ако трябва конкретно да споменем основоположника на комикса, това е Ричард Ауткот – края на 19 век, име, прието и утвърдено. Но ще посоча за най-древен комикс илюстрираното повествувание на Хуаман Пома де Аяла за империята на инките и тяхната култура – началото на 17 век. Древното и средновековното изкуство на живописта, измъчвано от своята мълчаливост, се е стремяло да заговори с въведения писан текст. Но тези произведения не са добили пълна литературна изразителност посредством последователни кадри и бързо разчитаеми слова. Това, че произведението на Хуаман Пома е хроника и той използва рисунката като по-красноречива от многото думи, дава основание да се мисли за голям прелом за повествованието с картини.

Разбира се окончателният прелом е в края на 19 и началото на 20 век, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. То спомага да се формира особен тип динамично сюжетно-зрително повествувание, което е вече комиксът в съвременния си вид.

Специфичното, което го отличава от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации.

„Не. Нелепо ли е? Разбира се! Бездарност? Безсрамна глупост. Изхвърлете ги, разкъсайте ги на парчета, изгорете ги в печката”. Или: „Зад това се крие съзнание, че там където е необходимо „да се четат комикси” – това е прогрес за народа, който не иска вече много да мисли.” – Умберто Еко.

Така общо взето се говори за комикса. Но дали порокът се крие в самото изкуство? Нали сме свидетели на това, как изкуства, признати за „класични”, се опорочават не от нещо друго, а просто от бездарие.

През 1938 г. в резултат от сдружението на двама американци – писателя Джери Сигел и художника Джо Шустер, се появява за първи път героят Супермен – репортерът Кларк Кент. Суперменът има колеги и конкуренти: капитан Марвел, Батман, Джими Олсен, всички те водят неуморна борба с нарушителите на закона и реда. Тъй като полкът от свръхгерои винаги е печелил, се е наложило да бъдат създадени и достойни противници – антисвръхгерои. Така върху комиксовите страници били изсипани човекът-горила, леденият човек, човекът Х, и пр. А нуждата на свръхгероите от свръхприятелки създала жената-чудо и нейните противнички. Ако ежемесечно се бълват десетки подобни герои, то няма начин  читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка, водеща в измислен и чисто забавен свят. Така през 60-те години изобретателността на тези автори започнала да намалява катастрофално бързо. Тогава американският издател и художник Стенли Либер създал странните същества с приказно свиреп вид – човекът-паяк, фантастичната мечка и др. А що се отнася до утвърждаване на насилието като проява на жизнена сила и мъжество, възхваляване на масовото убийство, картинно-ефектната смърт, искам да цитирам италианския публицист Джани Тоти: „Живата фантастика и непосредствеността на първите комикси се превърнаха в груб начин за изготвянето на опияняваща храна за изгладнялата за приказки тълпа… Попаднали в потока на монополистичното производство на култура, комиксите станаха неразделна част от гигантската машина, която работи не само за постигане на печалби, но и за идеологията.”

Мисля, стана ясно, че не трябва да се води борба срещу комикса като вид изкуство, срещу жанровите форми и изразните средства, а срещу идейното съдържание, което би могло да даде погрешна емоционална нагласа на читателя. В този смисъл би било справедливо да се даде простор за пълна реализация на българския комикс, на неговите разновидности – комикс-разказ, повест, роман, които ще излизат евентуално в самостоятелни книжки.

И тогава ще имаме основание да говорим за чисто български комикс, носител на национални особености, комикс с нова функционалност, различна от западната, която ще продължи традицията, положена през 40-те години…

---------------------------

Някои оценки и формулировки в текста отразяват неизбежните компромиси с езика и идеологията на своето време — времето на Берлинската стена. Те следва да се разглеждат не като слабост, а като свидетелство за културната среда, в която е било възможно самото публикуване на подобна статия.

Бележка на редакцията от в-к “Комсомолска искра”( напечатана над заглавието на статията): Георги Чепилев е 26 годишен и работи като художник в списание „Дъга”. 

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.