Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

History of  Bulgarian comics

►

Дигитална библиотека Диаскоп:

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Отново за комикса

Георги Чепилев

Вестник „Комсомолска искра”, Пловдив, бр. 49 от 12.12.1988 година.

Настоящата статия на Георги Чепилев е публикувана през 1988 г. – в период, когато комиксът в България все още няма институционално признание, нито утвърдена теоретична рамка, а самото му съществуване е търпяно по-скоро по инерция, отколкото по убеждение. Текстът е част от последователна поредица публикации във вестниците "Комсомолска искра" и "Пловдивски университетски вестник", "Арт Клуб" и "Диаскоп", които от 1987 г. до 1994 г. разглеждат комикса като самостоятелно изкуство със собствен език, време, ритъм и закони, а не като вторичен или илюстративен жанр.
В „Отново за комикса“ авторът прави крачка, която по онова време е рядка дори в западния теоретичен контекст: той извежда естетически и квази-научни закономерности на комиксовото повествование – ритъм, равновесие, пауза, скорост на движението и тяхното отражение във формата и размера на кадъра. Тук комиксът е мислен не като сбор от картинки, а като времево-пространствена система, подчинена на обективни принципи, сравними с тези на музиката, киното и физиката на движението. Публикациите последователно разглеждат комикса като самостоятелно изкуство със собствен език, ритъм и закони, а не като вторично или илюстративно явление.

Важно е да се подчертае, че тези идеи са формулирани преди появата на основополагащия труд на Скот Макклауд „Understanding Comics“ (1993). Докато Макклауд по-късно систематизира комикса чрез понятия като „затваряне“, „време между кадрите“ и „визуален език“, Чепилев още в края на 80-те години интуитивно и аналитично разглежда същите проблеми чрез категориите ритъм, пауза, динамика и естетическо равновесие. Разликата е не в посоката, а в условията: Макклауд работи в среда на академична и пазарна свобода, докато българските изследвания възникват фрагментарно, с ограничения и без възможност за пълно разгръщане.

Тази статия следва и допълва по-ранните текстове на автора – „Изкуство ли е комиксът“, "Изкуството на комикса"„Комикси, комикси“, „Последно за комикса“, "Супермен и общественото съзнание", " 60 години от Големите герои на комиксите", "Музиката в комикса", както и последващите разработки за жанрове, техники и обществена функция на Деветото изкуство. Заедно те образуват скрит, но последователен корпус, който свидетелства, че в България още през социализма се е водел сериозен, макар и затруднен, разговор за комикса на равнище теория, семиотика и естетика.
Днес, когато развитието на българските комикси отново среща административни и конюнктурни пречки, тези текстове имат не само историческа, но и актуална стойност. Те показват, че местната традиция не е догонваща по идеи, а е била прекъсвана, и че нейният потенциал не е изчерпан, а по-скоро неизслушан. Заедно тези статии свидетелстват за съществуването на самобитна българска теоретична линия, прекъсната не поради липса на идеи, а поради исторически и институционални причини. 

Редакцията на Диаскоп

ОТНОВО ЗА КОМИКСА

Комиксът е част от науката за книгата, печатаното слово, но читателят трябва да е теоретично подготвен за срещата с него. В западния свят съществува традиция в комиксовото изкуство. Масова или елитарна, културата има своята практическа основа, върху която теоретично се работи. Това е основен закон на естетиката. Затова американският писател и художник Джулс Файфър счита за необходимо да напише обемната книга „Големите герои на комикса“. Моята цел е да се опитам да разкрия законите на това изкуство, изхождайки от законите на естетиката.

В тази статия искам да обърна вниманието на любителите на комикси върху закона за равновесието. Равновесието е равенство на противоположни и контрастни елементи и е един от видовете естетическо единство. Всеки от противоположно уравновесяващите се елементи се нуждае от другия и по този начин, съвместно, съставляват единство. Но комиксът спада и към времевия тип изкуства. Анализът на ритъма показва, че той е основан на две фундаментални естетически форми – повторението и равновесието. Всеки ритъм е движение на вълни, при това всички те са сравнително постоянни или имат закономерна варираща форма и времево или пространствено измерение, където се уравновесяват гребенът на вълните и браздата между тях. Гребенът може да бъде акцентен – тогава съществуват едно или няколко неакцентни части или паузи и размах в противоположна посока. Комиксовата страница образува мрежа от различните кадри и разстоянието между тях са горепосочените паузи.

Сега ще се опитам да формулирам една комиксова теорема. Дължината на линиите се определя от скоростта на движението им. Когато една линия е в покой, тя всякога е по-дълга от друга, която е в движение. Колкото движението е по-бързо, толкова кадърът е по-тесен, а при най-силни моменти самото движение изчезва напълно. Колкото движението е по-бавно, толкова кадърът е по-широк. Следователно, от научна гледна точка бързината на движението определя дължината на кадрите в комикса. Това важи за класическата разкадровка, където кадрите са с еднаква височина. При други разкадровки посоката на движение определя направлението на линиите и въз основа на това се определя и кадърът. От този научен закон могат да се направят още много заключения. Например: при движението си телата изменят не само големината, но и формата си. Нещо, което се отнася и за триизмерните тела в кадъра. От физична гледна точка, ако кубът се движи с бързината на светлината, той ще се проектира като плоскост, а не като триизмерно тяло, каквото всъщност представлява. Затова, ако скоростта на движението на дадена фигура е голяма, фигурата или част от нея ще се изобрази двуизмерно. Кога ще наподобява театъра на сенките, кога пък негативни или контурни силуети, това е въпрос на творческо виждане.

А изменението на формата на кадъра и смисълът на триъгълника, квадрата и кръга, или как се образува музикалният ритъм в комикса, подпомаган или спиран от литературния текст, ще бъде тема на друга публикация.

Георги Чепилев

В-к Комсомолска искра бр 49 от 12 декември 1988

Б. а. На тази страница от сериала „Д-р Правосъдие“ на сценариста Ж. Оливие и художника Р. Марчело читателят може да види творческото използуване на закона. 

►

Дигитална библиотека Диаскоп:Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.