София Милева: Мак — Лека телесна повреда

Отвъд кориците гостува на Диаскоп

►

МАК

Полетата от макове изтляха.
От опиума – още малко грешки.
От водката ще изтрезнее някой.
След виното ще има нова среща.

Ще търсим чужди погледи, в които
телата си без огън да запалим.
Полетата обаче пак са тихи
и нищичко след мака не остана.

Подбрани думи. Дълго ще прощавам.
Ти дълго ще лекуваш разни други
момичета, които ще ти дават
най-хубавите и лъжливи думи.

Ще пробвам с друго пиене, навярно
си има начин болката да мине.
Наливай както трябва и по равно,
и пий така, че после да сме сини.

Вратите се отварят и изтръпвам.
Илюзии. Изкуствено живяни.
Да бъдем непознати беше мъдро.
Макетен нож рисува по плътта ми.

Макетен нож и после диагнози,
които трудно ще ми върнат плажа.
След хилядите нечервени рози –
бездумие, каквото и да кажеш.

Фалшиви медии дълго ще разказват
какво си и какво си ми направил.
Момичето изглежда безобразно.
Усмихваш се. Навярно си безсрамен.

Излъгани сме от любов невярна,
готова и на смърт, за да се върне.
А стълбите попиват всяка рана.
Изследват ги, но всичко е на тъмно.

Разбита утрин. Как не ми се става…
Оставам, за да чуя новините.
Ще кажат ли боли ли ме душата?
И колко дълго ще я гали никой?

Протестите са като вид утеха.
Насилие от твърде много обич…
Отиде ли си или те те взеха?
Самотна стая. Само аз и ножът.

Не гледай към краката ми. Изглеждам
разцъфнала и мъртво е полето.
Зашити са безкрайните копнежи.
За хората сме просто странен екшън.

Поредна глътка. Просто да ми минеш.
Усмихва се. Щастливо е момчето.
На съд за нелюбов. Почти уби ме
и макови полета…

БИБЛИЯ

Без думи и без поглед аз разбирам
и в раните привиждат ми се длани.
Когато и да дойдеш, те прибирам.
Когато и да тръгна, ще остана.

Когато и да мразиш, те обичам.
Приличам на изгубила ума си.
И кръстът удря точно както бичът,
а стигмата повръща от монаси.

Предатели са подлите ми устни,
заклели се почти във всичко свято,
че няма от гърдите ти да вкусят.
Попиха всичко и ме доразляха.

А пръстите докосваха безбрежно
и впиваха се в кожата ти мрачна.
Говорят, че съм хубава и лесна…
без теб какво е, знаят ли обаче?

Вървя към теб и блъскат ме вселени.
Протрити дънки…още ми се свалят.
Във църквата се будим опетнени.
Затворът ни пречисти като злато.

Без думи и без допир ще проникна.
Зад миглите ти Господ има къща.
Задъханост, почти като молитва,
небето сваля до човешки мръсно.

А дяволските клетви пренареждат
пътеките до точка на кипене.
Разплитат се лъжите ни от прежда
и истината пада наранена.

И сбъдват се красивите ми мисли…
най-хубавата книга – опетнена.
След мръсното започваме на чисто,
със нова доза в скъсаните вени.

А скъсаните мускули се движат
по твоите, докато не възкръсна.
Живея, но на практика не дишам
без миглите, преплетени и гъсти.

Тръгни си сутринта и ме разказвай.
Аз имам нужда да ми сложиш края.
Единственото и безкрайно важно –
че беше в мен, а никога не знаех.

Обичане до болка неразбрано…
покълва и разлиства се във мене.
А този спомен, толкова голям,
не можеш да ми вземеш.

"Отвъд кориците" в Диаскоп

Стихове от книгата на София Милева "Лека телесна повреда"

Изд. Отвъд кориците, 2025

Публикацията се осъществява със съдействието на Дэнис Олегов.

София Милева

София Тодорова Милева е родена през 1991 г. в град Хасково. Завършва българска филология в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас. Като студентка започва да пише. След дипломирането си работи като учител, а през свободното си време пише поезия. Публикувала е във вестниците „Тийнейджър LOVE“, New’s paper, „Ретро“, „Ардински глас“, „Отвъд кориците“, „Везни“, „Знаци“ и др. Носител е на множество награди за поезия, сред които първа награда в конкурса “Усещане за любов” (2019), лауреат на Националния конкурс за поезия “Георги Давидов” (2020), първо място на Националния конкурс за любовна лирика “Горчиво вино” (2021). Дебютната ѝ книга “Грехопадение” получава наградата за поетически дебют от VIII Национален конкурс за поезия „Дамян Дамянов“ (2020 г.). Следват стихосбирките “102 минути”, “Събуди ме, когато” и “Лошо настроение”. През 2025 г. книгата на София Милева “Лека телесна повреда” (изд. “Отвъд кориците”) печели голямата награда на литературния конкурс “Светлоструй”.

Издателство "Отвъд кориците"

Издателство „Отвъд кориците“ е издателство на свободата, което продължава идеите на литературния клуб. Поставяме си за цел да дадем ръка на автори с автентичен глас, чиито идеи заслужават да достигнат до читателите.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.