София Милева: Мак — Лека телесна повреда

Отвъд кориците гостува на Диаскоп

►

МАК

Полетата от макове изтляха.
От опиума – още малко грешки.
От водката ще изтрезнее някой.
След виното ще има нова среща.

Ще търсим чужди погледи, в които
телата си без огън да запалим.
Полетата обаче пак са тихи
и нищичко след мака не остана.

Подбрани думи. Дълго ще прощавам.
Ти дълго ще лекуваш разни други
момичета, които ще ти дават
най-хубавите и лъжливи думи.

Ще пробвам с друго пиене, навярно
си има начин болката да мине.
Наливай както трябва и по равно,
и пий така, че после да сме сини.

Вратите се отварят и изтръпвам.
Илюзии. Изкуствено живяни.
Да бъдем непознати беше мъдро.
Макетен нож рисува по плътта ми.

Макетен нож и после диагнози,
които трудно ще ми върнат плажа.
След хилядите нечервени рози –
бездумие, каквото и да кажеш.

Фалшиви медии дълго ще разказват
какво си и какво си ми направил.
Момичето изглежда безобразно.
Усмихваш се. Навярно си безсрамен.

Излъгани сме от любов невярна,
готова и на смърт, за да се върне.
А стълбите попиват всяка рана.
Изследват ги, но всичко е на тъмно.

Разбита утрин. Как не ми се става…
Оставам, за да чуя новините.
Ще кажат ли боли ли ме душата?
И колко дълго ще я гали никой?

Протестите са като вид утеха.
Насилие от твърде много обич…
Отиде ли си или те те взеха?
Самотна стая. Само аз и ножът.

Не гледай към краката ми. Изглеждам
разцъфнала и мъртво е полето.
Зашити са безкрайните копнежи.
За хората сме просто странен екшън.

Поредна глътка. Просто да ми минеш.
Усмихва се. Щастливо е момчето.
На съд за нелюбов. Почти уби ме
и макови полета…

БИБЛИЯ

Без думи и без поглед аз разбирам
и в раните привиждат ми се длани.
Когато и да дойдеш, те прибирам.
Когато и да тръгна, ще остана.

Когато и да мразиш, те обичам.
Приличам на изгубила ума си.
И кръстът удря точно както бичът,
а стигмата повръща от монаси.

Предатели са подлите ми устни,
заклели се почти във всичко свято,
че няма от гърдите ти да вкусят.
Попиха всичко и ме доразляха.

А пръстите докосваха безбрежно
и впиваха се в кожата ти мрачна.
Говорят, че съм хубава и лесна…
без теб какво е, знаят ли обаче?

Вървя към теб и блъскат ме вселени.
Протрити дънки…още ми се свалят.
Във църквата се будим опетнени.
Затворът ни пречисти като злато.

Без думи и без допир ще проникна.
Зад миглите ти Господ има къща.
Задъханост, почти като молитва,
небето сваля до човешки мръсно.

А дяволските клетви пренареждат
пътеките до точка на кипене.
Разплитат се лъжите ни от прежда
и истината пада наранена.

И сбъдват се красивите ми мисли…
най-хубавата книга – опетнена.
След мръсното започваме на чисто,
със нова доза в скъсаните вени.

А скъсаните мускули се движат
по твоите, докато не възкръсна.
Живея, но на практика не дишам
без миглите, преплетени и гъсти.

Тръгни си сутринта и ме разказвай.
Аз имам нужда да ми сложиш края.
Единственото и безкрайно важно –
че беше в мен, а никога не знаех.

Обичане до болка неразбрано…
покълва и разлиства се във мене.
А този спомен, толкова голям,
не можеш да ми вземеш.

Стихове от книгата на София Милева "Лека телесна повреда"

Изд. Отвъд кориците, 2025

Публикацията се осъществява със съдействието на Дэнис Олегов.

София Милева

София Тодорова Милева е родена през 1991 г. в град Хасково. Завършва българска филология в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас. Като студентка започва да пише. След дипломирането си работи като учител, а през свободното си време пише поезия. Публикувала е във вестниците „Тийнейджър LOVE“, New’s paper, „Ретро“, „Ардински глас“, „Отвъд кориците“, „Везни“, „Знаци“ и др. Носител е на множество награди за поезия, сред които първа награда в конкурса “Усещане за любов” (2019), лауреат на Националния конкурс за поезия “Георги Давидов” (2020), първо място на Националния конкурс за любовна лирика “Горчиво вино” (2021). Дебютната ѝ книга “Грехопадение” получава наградата за поетически дебют от VIII Национален конкурс за поезия „Дамян Дамянов“ (2020 г.). Следват стихосбирките “102 минути”, “Събуди ме, когато” и “Лошо настроение”. През 2025 г. книгата на София Милева “Лека телесна повреда” (изд. “Отвъд кориците”) печели голямата награда на литературния конкурс “Светлоструй”.

Издателство "Отвъд кориците"

Издателство „Отвъд кориците“ е издателство на свободата, което продължава идеите на литературния клуб. Поставяме си за цел да дадем ръка на автори с автентичен глас, чиито идеи заслужават да достигнат до читателите.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.