Какво представлява артистичната оригиналност?: Отговорът на Харуки Маруками

ПРОФИЛИ 

►

Автор: Елън Врана

Оригиналността е живо, развиващо се нещо, чиято форма е неуловима и се изплъзва като дявол. (Х.М.)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова
 
Когато прочетох мисълта на романиста Харуки Маруками „Оригиналността е живо, развиващо се нещо, чиято форма е неуловима и се изплъзва като дявол“, веднага се сетих за колажа на художника Марк Хърлд. Той е изключително самобитен творец, чиято заразителна креативност е голяма и присъства във всичко, което твори. Ето какво казва Хърлд за вдъхновението:

То е случай да влезеш в студиото и да откриеш някакво начало. Началото може да е връзка, която забелязваш между красиво парче лилава хартия и парче горчичено жълта, и нещо в начина, по който си отиват, ти дава идея, или изрежеш форма от едно от парчетата и го поставиш за начало.

Така може да започне един колаж.

Из „Безредно изобретение: Радостта да създаваш“, Марк Хърлд

 Отново е август“, колаж на Марк Хърлд. Фотография: с любезното съдействие на „Безредно изобретение: Радостта да създаваш“ (Книга от Алън Пауърс, Лидия Уилсън и Марк Хърлд)

Харесва ми идеята, че в процеса на изкуството има опредметяване, процес на оригиналност. То е толкова нещо, колкото е и самото изкуство и, действително, е изкусно вплетено в самото изкуство. Критикът Уолтър Бенджамин има красиво написано есе за това как мястото на изкуството е фундаментално за самата творба и че никое същинско произведение на изкуството не може да съществува, щом се отдалечи от това място.

Ето защо, както пише Харуки Маруками (р. 12 януари 1949 г.), „Оригиналността е живо, развиващо се нещо, чиято форма е неуловима и се изплъзва като дявол“, можем ли да я уловим, как това се случва и как я разпознаваме, когато я видим? В много интересната си лична история като писател, сборникът с есета „Романист по призвание“, Мураками ясно ни казва как самият той определя оригиналността.

 
Според мен човекът на изкуството трябва да изпълнява три основни изисквания, за да се нарече „оригинален":

1. Той трябва да притежава ясно изразен уникален и индивидуален стил (със звук, език и цвят). Нещо повече, уникалността трябва да се възприема неотменно още при пръв поглед (или чуване).

2. Този стил трябва да има силата да се надгражда. Трябва да се разраства с времето, никога да не се застоява за дълго, тъй като изразява вътрешен и спонтанен процес на самопреоткриване.

3. С времето характерният стил трябва се интегрира в психиката на публиката, да стане част от нейния основен стандарт за преценка. Следващите поколения творци трябва да виждат този стил като богат ресурс, от който да черпят.

Ето основните компоненти: стил, промяна във времето и преливане на този стил в пространството на самото изкуство, така че то да стане самореферентно и по-голямо от изкуството.

Макар че това вероятно е академичен поглед към оригиналността и самобитността, всяка достъпна оригиналност произтича от парчета и остатъци – физически или умствени – на най-просто ниво. Парчета хартия, парчета от самите нас, неща, които поръбваме и съшиваме, за да ги направим  по-големи. Колажите на живота и аз-а се нахвърлят в едно нещо, което наподобява „гещалт“ творение, т. е. нов образ и нова форма. Събраните части стават по-големи от самите себе си.

Какво означава това за самия Мураками? Оригинален ли е той? Много от нас смятат точно така, без никакво съмнение. На фона на правилото за оригиналност той се самооценява така:

Надявам се да съм „оригинален“ в начина си на изразяване, точно както си представям, че го правят всички творци. Както вече обясних, обаче, това не е нещо, което самият аз мога да определя. Колкото и силно да го обявявам навред, колкото и често да ме хвалят за него критици и медии, гласовете ни са обречени да изчезнат с вятъра. Всичко, което мога да направя, е да поверя последното решение на онези, за които пиша – с други думи, на моите читатели – и на отминаващото време. Единствената ми задача е да работя възможно най-усърдно, за да давам колкото се може повече „случаи“. Накратко, да продължавам да добавям към купа още творби, които да ме удовлетворяват, укрепвайки и увеличавайки собственото си творчество.

Създаването на какъвто и да е вид – писание, колаж, керамика, е непрестанно и постоянно развиващо се нещо; но, както пише Мураками, то запазва този съществено важен аспект на оригиналния стил. Следователно, едно рязко отклонение от този стил трябва да се разглежда самостоятелно, което е справедливо.

Заглавно изображение: Харуки Мураками през 2004. Фотография: Джереми Сатън-Хибърт

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.