Георги Николов: Персефона в ада
09.02.2026
ПОЕЗИЯ
►
Това е поемата, ескиз от която публикувах във фейсбук на 23 януари 2026. За няколко дни текстът се разрастна вече наистина до кратка поема.
Малко след това събития по света и у нас добавиха към текста и контекст, който нито съм предполагал, нито предпоставял в текста. Следвал съм единствено неговата художествена логика.
Георги Николов
(Пролог)
1.
Похитена от Хадес,
както сексуален маниак отвлича някоя девойка
и я държи в мазето на къщата си
с години,
окована за леглото -
робиня на любовта -
и я храни не със зърна от нар,
а с готова китайска храна
и я измъчва перверзно...
2.
Но специално за Персефона,
ах, от любов към нея,
Хадес подобно на оня маниак
създава и оборудва цяло подземие,
заселва го със сенки,
огражда го с река на забравата...
Само заради Персефона
създава ада за всички
смъртни.
3.
Персефона със стокхолмски синдром.
За нея не Хадес е адът,
а другите в ада - сенките,
наредени като голи манекени
в склада за души на ада.
А тя е плът за Хадес.
И адът е неин затвор, но и дом.
Персефона
със стокхолмски синдром,
заложница на смъртта.
Полусянка сред сенките,
все още със земна осанка,
Персефона - любимка на бога Хадес,
избрана от него
да надзирава душите в ада.
(Парод)
4.
Персефона има
домашен любимец в ада - Цербер.
Само той скимти в нозете й,
само той я задържа
сред сенките в ада.
Церби е нейното куче водач
в подземната галерия за добиване на души.
...Персефона се зачита
в графитите по стените на ада,
някои надраскани с кръв.
О, тук са били Антиопа, Федра, Леда, Климена...
И още нежни души, натикани в ада
заради греховете
на някой лъстив бог като Хадес.
(Била е дори Ариадна,
но нишката й тук някъде е прекъсната -
адът е друг вид лабиринт,
без изход.)
Ще остави ли Персефона и своето име
сред другите имена
по стените?
(Епизоди)
5.
Персефона, заради която
е създаден целият ад на света,
не издържа в него.
С две монети в диплите на хитона
Персефона бяга от ада.
Но Харон със своята ладия лека
никого не връща
обратно
на другия бряг на Стикс.
И си затваря очите за Персефона.
6.
Персефона се завръща в Аид,
както Одисей в Итака.
Адът е нейна родина.
7.
Когато Персефона е в ада,
настъпва есен и зима, когато
е извън него - пролет и лято.
Календарно момиче си е Персефона,
нимфа, но и нимфетка,
застинала в различни еротични пози
за всеки един сезон в ада.
Персефона разсъблечена до стената
в мазето на Хадес.
8.
Сред фантом до фантом
в нейния подземен Содом
тя единствена е от плът и кръв,
с душа в тялото младо.
Но Персефона душата си сама ще извади -
за какво й е тя,
за какво й е тя,
като няма отдушник в ада.
9.
За Персефона подземното царство
е дом и затвор.
И няма кой в него заради нея да влезе -
както Орфей за Евридика.
Да я отвлече обратно от ада.
Да я спаси.
А тя вече до коленете
е нагазила в Лета...
(Диалог на сенките)
10.
- О, тя би избягала и от мита даже,
от цялата митология около нея.
Би била обикновено момиче,
похитено от обикновен психопат.
Но тя е Персефона,
а Хадес е митоман.
Двамата с него са лошият бог
и добрата богиня
за простосмътните сенки.
Митът е клише,
от което измъкване няма.
11.
- Дори Мнемозина не я навестява вече,
не й идва на свиждане в ада.
Спомените на Персефона
са изтрити от Лета,
както се трие лента на видеокасета,
за да може върху нея да наложи -
като върху табула раза -
своите мрачни видения Хадес.
(Хор на душите)
12.
В трагедията на Персефона,
макар ненаписана ни от Есхил, нито от Еврипид
по нейния покъртителен мит,
има хор на душите от ада
с песнопения жалостиви,
диалози на сенките, вакханални сцени,
катарзис на Хадес в публиката,
(това си е и Парод).
Има и още много отвъден народ
в амфитеатъра адов.
Но няма авариен изход в него,
а в трагедията "Персефона" -
Екзод.
13.
Ако има жертва в ада,
тя е Персефона с кръв от нар по устните -
специалната дрога,
която й дава Хадес,
за да не прекоси тя случайно Лета.
Персефона на фона на сенките в ада
е жива плът за Хадес.
Но се превръща
в сянка на своята сянка.
Безлична заложница на смъртта,
но и персонификация нейна.
Адът -
това е Персефона.
(Екзод)
14.
Момичето, отвлечено от психопата,
забравя своето име,
което да издраска по стената
с изпочупени нокти.
А се е наричало Прозерпина.
Георги Николов
22 - 27. 01. 2026
Георги Николов в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.